Мъртва като теб

В настоящето 30

Четвъртък, 8 януари

Мад беше гладен. Кифлата с пиле и топено сирене го хипнотизираше вече от два часа. Сгънатата торбичка и термосът се търкаляха на съседната седалка всеки път, щом натиснеше спирачките или вземеше завой.

Бе възнамерявал да спре и да хапне по време на почивката за чай, но наоколо имаше твърде много хора. Твърде много клиенти. Наложи се да изпие чая си в единайсет, докато караше. Вечерите в четвъртък обикновено бяха доста натоварени, но този беше първият четвъртък от новата година. Бе очаквал да е по-спокойно. Обаче някои хора се бяха възстановили от празнуването и бяха готови да празнуват отново. Взимаха такси. Носеха хубави обувки.

Аха.

Той нямаше нищо против. Всеки си имаше начин да празнува. Радваше се за тях. Стига да си плащат отчетеното на апарата и да не се опитват да избягат, както се случваше от време на време. Дори някои му даваха бакшиш! А бакшишите увеличаваха спестяванията му. Увеличаваха колекцията му.

А тя постоянно нарастваше. Много хубаво. О, да!

Зави сирена.

Той усети внезапна тревога. Затаи дъх.

Мигащи сини светлини изпълниха огледалата, после една полицейска кола се стрелна покрай него. След малко друга я последва. Интересно, помисли си той. Почти всяка нощ бе навън, но рядко бе виждал две полицейски коли една след друга. Явно се беше случило нещо лошо.

Наближаваше обичайното си местенце на крайбрежната улица, където обичаше да спира на всеки час, на точен час, за да изпие чая си, а сега и за да прочете вестника си. След онова изнасилване в хотел „Метропол“ миналия четвъртък беше започнал да чете вестника всяка нощ. Историята го вълнуваше. Дрехите на жената бяха взети. Но най-много го вълнуваше това, че липсваха и обувките ѝ.

Аха!

Той натисна спирачките, изгаси двигателя и взе торбичката с кифлата, но я остави. Вече не миришеше така хубаво. Вече му се гадеше от миризмата ѝ.

Гладът беше отминал.

Зачуди се накъде ли се бяха отправили полицейските коли.

После се замисли за чифта обувки в жабката на таксито и отново се почувства добре.

Много добре!

Изхвърли кифлата през прозореца.

„Лошо момче — смъмри се сам. — Правиш боклук!“