Мъртва като теб

99

Събота, 17 януари

В контролната зала на наблюдателните камери на „Съсекс Мониторинг Сървисис“ Дънстан Кристмас помести едрото си туловище на стола, като внимаваше да не се надигне съвсем, за да не включи сензора за алармата. Беше едва седем и половина вечерта. Мамка му. Още час и половина, преди да може да стане за петминутна почивка.

Не трябваше да е нощна смята още две седмици, но се беше съгласил да замести болен колега, защото имаше нужда от допълнителна надница. Времето обаче не минаваше; сякаш беше спряло напълно. Може би дори вървеше назад, като в научнофантастичния филм, който беше гледал наскоро по „Скай“. Щеше да е дълга нощ.

Но пък мисълта за допълнителните пари го ободряваше. Мистър Старлинг може и да беше странен шеф, но плащаше добре. Парите тук бяха добри; много по-добри, отколкото на предишната му работа, където преглеждаше на скенер багажа на летище „Гетуик“.

Посегна напред, взе шепа чипс от огромния пакет, задъвка и ги прокара с глътка кока-кола от двулитровата бутилка. После се оригна. Докато по навик оглеждаше двайсетте екрана, ръката му стоеше близо до бутона за микрофона, в случай че забележи натрапник. Видя, че монитор номер седемнайсет, който не показваше нищо, когато застъпи на смяна, все още няма картина. Той предаваше от стария циментов завод в Шорхам, където баща му беше шофьор навремето.

Натисна контролния лост, за да смени образа на екрана, в случай че някоя от двайсет и шестте камери там е сдала багажа. Но екранът си остана празен. Дънстан вдигна телефона и набра дежурния инженер.

— Здравей, Рей. Дънстан е, от контролна зала 2. Нямам никакъв образ на екран седемнайсет, откакто застъпих на смяна.

— По нареждане на мистър Стърлинг — отвърна инженерът. — Клиентът не си е плащал сметките от четири месеца. Мистър Стърлинг ограничава услугата. Не се тревожи за това.

— А, добре, благодаря — отвърна Дънстан Кристмас.

И хапна още малко чипс.