Мъртва като теб

96

Събота, 17 януари

— Хей! — извика Мад. — Хей!

Не можеше да повярва. Тая бягаше! Беше я докарал тук чак от Лансинг, за петнайсет лири, и когато спря на адреса, който му беше дала, тя отвори задната врата и духна.

Е, нямаше да го позволи!

Той свали предпазния колан, отвори рязко вратата и излезе на тротоара, разтреперан от гняв. Спусна се след изчезващата в далечината фигура, без дори да изключи двигателя или да затвори вратата.

Тя тичаше надолу по тротоара, после свърна наляво към оживената „Сейнт Джордж Роуд“, която беше ярко осветена и пълна с магазини и ресторанти. Озърна се през рамо и се стрелна към пътя, точно пред един автобус, който веднага наду клаксона си. Мад я следваше, изтича между задницата на автобуса и колата зад него и чу рязко набиване на спирачки.

Настигаше я!

Искаше му се да беше взел ключа, за да я удари с него!

Беше само на няколко метра от нея.

В едно от училищата, в които беше учил, го караха да играе ръгби, много мразеше ръгбито. Но беше добър в догонването. Беше толкова добър в него, че дори му забраниха да играе ръгби, защото наранявал и плашел другите момчета.

Тя му хвърли един поглед, лицето ѝ беше озарено от сиянието на една улична лампа. Той видя страха ѝ.

Вече тичаха по малка и тъмна квартална уличка — към ярките светлини на крайбрежната Марин Парейд. Той така и не чу стъпките, които го догонваха. Така и не видя двамата мъже с джинси и спортни якета, които се появиха пред нея в края на улицата. Беше напълно погълнат от мисълта за петнайсетте лири.

За неговите петнайсет лири.

Тя нямаше да се измъкне.

Вече я настигаше!

Настигаше я!

Посегна и сложи ръка на рамото ѝ. Чу как тя изпищя от страх.

После внезапно нечии ръце, здрави като стоманени клещи, го хванаха за кръста. Той се стовари по лице на тротоара, а въздухът му излетя от дробовете заради огромната тежест, която легна на гърба му.

После ръцете му бяха извити рязко на гърба. Почувства студена стомана на китките си. Чу изщракване.

Беше вдигнат грубо на крака. Лицето му щипеше, а цялото тяло го болеше.

Трима цивилни мъже стояха около него и дишаха задъхано. Един от тях дръпна болезнено ръцете му.

— Джон Къридж — каза той. — Арестуван сте по подозрение в сексуално нападение и изнасилване. Имате право да мълчите, защото всичко казано може да се използва срещу вас в съда. Ясно ли е?