Мъртва като теб

77

Сряда, 14 януари

Бързо нарастващият екип на Рой Грейс по операция „Риба меч“ вече беше твърде многоброен, за да се чувства удобно в първа зала, затова той проведе следобедният брифинг в конферентната зала.

В нея имаше места за двадесет и пет души около правоъгълната маса и за още трийсет правостоящи. Понякога я използваха и за пресконференции. За да се осигури добра видимост на правостоящите, в дъното ѝ имаше видеоекран, ниша и огромна синя дъска, висока почти два метра и три метра широка, на която бяха изписани уебсайтът на съсекската полиция и телефонният номер на „Ловци на престъпници“.

Рой Грейс седеше с гръб към нея и с лице към вратата, докато хората му влизаха в залата. Половината от тях отново говореха по телефоните си. Норман Потинг пак влезе с последните, изглеждаше много доволен от себе си.

Точно в шест и половина Грейс започна брифинга, като обяви:

— Преди да започна с дневния ред, детектив Потинг има някои новини за нас. — И му даде знак да говори.

Потинг се изкашля и каза:

— С удоволствие ви съобщавам, че арестувах заподозрян.

— Браво! — обади се Майкъл Форман.

— В момента е под стража, докато завърши обиска на дома му — една лодка, закотвена до плажа на Шорхам.

— Кой е той, Норман? — попита Ник Никол.

— Джон Къридж, мъжът, за когото ви споменах на сутрешния брифинг. Местен таксиметров шофьор. Нарича себе си „Мад“. Претърсихме къщата му и открихме скривалище с осемдесет и седем чифта дамски обувки с високи токчета. Бяха скрити в торби на дъното на корабчето.

— Осемдесет и седем чифта? — учуди се Ема-Джейн Бутууд.

— Може да има и още. Обискът продължава — отвърна Потинг. — Подозирам, че ще открием и онези, които е взел от първите две жертви — в миналото.

— Не сте ли ги открили вече? — попита Ник Никол.

— Не, но ще ги открием. Той има цяла камара изрезки на статии за Мъжа с обувките, както и разпечатки от интернет за случаите от деветдесет и седма.

— И живее сам, така ли? — попита Бела Мой.

— Да.

— А съпруга? Разделени ли са? Приятелка или приятел?

— Не ми се струва така.

— Какво обясни за изрезките — и за обувките? — попита тя.

— Не обясни нищо. Когато го попитах, замлъкна и не продума повече. Намерихме и доста вериги от тоалетни казанчета, което много го разстрои.

Брансън се смръщи, после направи движение, все едно пуска казанче.

— Вериги от тоалетни казанчета, а?

Потинг кимна.

— Че защо са му?

Потинг се огледа леко колебливо, после се втренчи в Рой Грейс.

— Не знам дали ще е политически коректно да го кажа, шефе?

— Казвай, че напрежението ни убива — отвърна Грейс с усмивка.

Потинг се почука по слепоочието.

— Ами май му хлопат доста дъски.

Чу се кикот. Потинг се ухили гордо. Грейс го гледаше, доволен, че е успял да покаже на екипа, че върши работа. Но в същото време мислеше за Пюи и в частност за това, че макар настоящият заподозрян да отговаряше на повечето условия — оставаше един въпрос без отговор.

Отново насочи вниманието си към арестанта на Потинг. Беше чудесно, че са осъществили арест и утре сутрин „Аргус“ щеше да излезе с историята. Но пък бе достатъчно опитен, за да знае, че между арестуването на заподозрян и установяването, че той е извършителят, има доста голяма пропаст.

— Как реагира той, Норман? — попита Грейс.

— Бесен е, шефе — каза Потинг. — И може да имаме проблем. Защитник му е Кен Акот.

— Мамка му — обади се Ник Никол.

Имаше доста служебни защитници на разположение на заподозрените и техните способности се различаваха значително. Кен Акот беше най-умният от всички и истинска заплаха за живота на извършилия ареста полицай.

— Той какво казва? — попита Грейс.

— Иска медицински преглед на клиента си, преди да говори с нас — каза Потинг. — Уредих го. Междувременно ще задържа Къридж в ареста тази нощ. Да се надяваме, че при обиска ще изскочат още доказателства.

— Вероятно ще получим и ДНК съвпадение — каза Форман.

— Дотук Мъжа с обувките е показал, че е доста наясно с криминалистичните процедури — каза Грейс. — Един от големите ни проблеми е, че така и не открихме нещо от него. Нито един проклет косъм. — Погледна си бележките.

— Добре, отлична работа, Норман. Нека продължим засега. Глен, ще докладваш ли за друг вероятен заподозрян?

— Да, шефе. С радост ви съобщавам, че идентифицирахме шофьора на мерцедеса. Онзи, който е потеглил на скорост от къщата на Пиръс по времето на нападението над Роксана Пиърс. Вече го разпитахме. Това обяснява за кого е приготвяла романтичната вечеря, но не ни помага особено. — Брансън сви рамене, после продължи: — Казва се Янис Стефанос, местен ресторантьор. „Тимон“ на Престън Стрийт е негов, както и „Солун“.

— Този го знам! — каза Форман. — Водих жена си там на годишнината ни миналата седмица.

— Да, с Ема-Джейн говорихме със Стефанос този следобед. Той призна с известно неудобство, че с мисис Пиърс са имали връзка. Тя потвърди. Поканила го, защото съпругът ѝ отсъствал — което знаем, че е така. Отишъл до къщата, но не успял да влезе. Каза, че се помотал отвън, звънял на вратата и се обадил по телефона. Бил сигурен, че тя е вътре, защото виждал сенки зад завесите. Накрая решил, че си играе с него — но после се паникьосал, че може би съпругът ѝ се е върнал, и затова потеглил така бързо с колата.

— Вярвате ли му? — Грейс го погледна, после се обърна към Ема-Джейн.

И двамата кимнаха.

— Няма логика да я е изнасилил той.

— А откъде да сме сигурни, че тя не се представя за изнасилена, защото съпругът ѝ се е върнал и се чувства виновна? — попита Майкъл Форман.

— Съпругът ѝ се върна чак на следващия ден — отвърна Брансън.

— Знае ли за връзката ѝ? — попита Грейс.

— Опитах се да бъда дискретен — отвърна Глен. — Мисля, че е най-добре да го запазим в тайна за момента.

— Говорих няколко пъти с мистър Пиърс по телефона, пита ме докъде сме стигнали — каза Грейс. Обърна се към Клер Уестмор. — Съгласна ли си, че трябва да го запазим в тайна?

— Не виждам смисъл да влошаваме още повече нещата за мисис Пиърс, поне на този етап, сър — отвърна тя.

След срещата Грейс повика Форман в кабинета си, там говори с него за подозренията си относно детектив-суперинтендант Пюи.

Форман не беше на работа, когато Касиън Пюи работеше към съсекската полиция, така че не можеше да бъде обвинен в предубеденост. Той беше идеалният избор.

— Майкъл, искам да провериш алибито на Касиън Пюи за всички случаи — от деветдесет и седма досега. Имам някои притеснения по отношения на него, твърде много съвпадения. Но за да го арестуваме, трябва да имаме твърди доказателства. Виж какво можеш да откриеш. И помни — имаш си работа с много коварен и манипулативен човек.

— Сигурен съм, че ще се оправя с него, шефе.

Грейс се усмихна.

— Нали затова те избрах.