Мъртва като теб

86

Петък, 16 януари

Елън Зорати взе дистанционното и натисна един бутон. Един бял екран се пусна и покри картата на Джулиус Праудфут.

— Знаем, че стаята, в която е изнасилена първата жертва на Мъжа с обувките в гранд хотела през деветдесет и седма, е наета на името на Марша Морис — каза тя. — Знаем и че стаята, в която е изнасилена Никола Тейлър в „Метропол“, е наета на същото име. Сега взех записа от рецепцията на „Метропол“ и искам да го видите. За нещастие не е много ясен.

Елън натисна отново бутон на дистанционното. Появи се забавен черно-бял запис. Виждаше се как няколко човека с багаж чакат пред рецепцията на хотела. Тя остави дистанционното и взе лазерна показалка. Посочи с червената точка главата на една жена, която стоеше на опашката. Тя беше с бухнала, дълга до раменете руса коса, големи тъмни очила, които скриваха горната половина на лицето ѝ, и шал на врата, който скриваше брадичката и устата ѝ.

— Мисля, че това е Марша Морис, която се е регистрирала в „Метропол“ в три следобед на Нова година. Сега погледнете много внимателно косата ѝ.

Тя натисна дистанционното и сцената се промени — сега гледаха една от търговските зони на Брайтън, „Ист Стрийт“.

— Попаднах на това, когато преглеждах записи от камерите в близост до магазините за обувки. Има няколко магазина в обсега на тази конкретна камера. „Ласт“, „Л. К. Бенет“, „Ръсел“, „Бромли“ и „Джоунс“. Сега погледнете това.

На следващите кадри се виждаше елегантно облечена жена към четирийсетте с бухнала руса коса, дълго тъмно палто и ботуши с висок ток. Крачеше уверено към камерата, после я подмина.

— Това е Дий Бърчмор, която беше нападната вчера — каза Елън Зорати. — Тези кадри са заснети миналата събота, на десети януари. Сега вижте това!

След няколко секунди слаба жена с дълга бухнала коса, дълго палто от камилска вълна, шал на врата, чанта на рамо и лъскави ботуши мина пред камерата. Изглеждаше целеустремена, сякаш имаше мисия.

След миг тя се сблъска с някакъв мъж и падна на земята. Бухналата коса, която беше перука, се изтърколи на паважа. Един минувач спря и скри главата на мъжа.

След секунди тя — или по-скоро той — грабна перуката и я нахлупи леко накриво на главата си. После се изправи, провери чантата си и след миг излезе от кадър, като нагласяше перуката си.

Беше невъзможно от този ъгъл на камерата и при това лошо качество на записа да се различат чертите на лицето. Беше видно само, че определено са мъжки.

— Марша Морис? — попита Майкъл Форман.

— Травеститите винаги си личат по адамовата ябълка — каза Потинг.

— Точно така, Норман — каза Бела Мой. — Чула съм, че дори някои я махат оперативно — или поне я намаляват. Но не съм сигурна, че само по това си личат.

— Този човек е с поло яка — каза Ник Никол. — И да има адамова ябълка, тя не се вижда.

— Това ли е изчистеният запис, Елън? — попита Грейс.

— Страхувам се, че да — отвърна тя. — Това беше най-доброто, което постигнаха в лабораторията. Не е кой знае какво, но пък ни снабдява с известна информация. Първо, че Мъжа с обувките вероятно преследва дегизиран жертвите си. Второ, че мисис Бърчмор си е купила скъп чифт обувки този ден. Погледнете и следващия запис. Страхувам се, че и тук качеството не е добро. Взехме го от камерата на самия магазин.

Тя натисна дистанционното и на екрана се появи интериорът на магазин за обувки. Записът беше от неподвижна камера.

— Това е един от скъпите магазина на Дюкс Лейн — каза Елън.

Една руса жена стоеше на стол, наведена над нещо като айфон или блекбъри, и натискаше клавишите. Елън посочи с показалката лицето ѝ.

— Това е Дий Бърчмор пет минути след като минава по „Ист Стрийт“.

Продавачката се появи в кадър, държеше чифт обувки с висок ток.

На заден план се виждаше как в магазина влиза жена с бухнала коса, дълго палто, черни очила и шал, който скриваше половината ѝ лице. Беше същата, която бе паднала на улицата.

Елън я посочи.

— Ето я и нашата Марша Морис! — каза Форман. — Само че сега перуката ѝ е нагласена.

Те гледаха как травеститът се мотае на заден план, докато Дий Бърчмор плаща обувките. После тя се заговори с продавачката, която въвеждаше данните ѝ на компютъра. Марша Морис стоеше съвсем наблизо и оглеждаше някакви обувки, но явно слушаше разговора им.

Тогава Дий Бърчмор излезе от магазина с торбичка с обувките.

След няколко секунди Марша Морис също излезе и Елън спря записа.

— А знаем ли дали онзи, който е нападнал Дий Бърчмор, е бил с женски дрехи? — попита Норман Потинг.

— Носил е тъмна качулка с процепи на очите — каза Клер Уестмор. — Това е описанието, което тя успя да ни даде. Но всъщност единствените нападения, при които Мъжа с обувките е бил облечен като жена, са тези в гранд хотела през деветдесет и седма и в „Метропол“ на Нова година. Следващите жертви не съобщават за подобно нещо.

— Мисля, че се облича така само за маскировка — каза Праудфут. — Не е за сексуално удовлетворение. Така влиза в магазините за дамски обувки, без да предизвика подозрение, и е подходяща дегизировка за хотелите.

Грейс кимна в знак на съгласие.

Праудфут продължи:

— От досието от деветдесет и седма се вижда, че жертвата, която е нападната на паркинга на „Чърчил Скуеър“, е била човек на навика. Винаги е паркирала там, на горното ниво, защото е било най-празно. Има прилика с Дий Бърчмор, която винаги паркира на второ ниво на паркинга зад гранд хотела. И двете улесняват така всеки, който би решил да ги следи.

Уестмор добави:

— Дий ми каза, че редовно е публикувала ангажиментите си в социалните мрежи, като Фейсбук и Туитър. Прегледах публикациите ѝ за последната седмица и установих, че никак не е трудно да разбереш къде ще бъде почти час по час. Всички три предишни жертви са правили същото във Фейсбук, а Манди Торп е била много активна в Туитър.

— Е — обади се Ник Никол, — значи определихме жертвите на Мъжа с обувките като жени, които са си купили скъпи обувки през изминалата седмица и са активни във Фейсбук или Туитър, или и двете.

— Можем да сме и още по-конкретни — каза Елън Зорати. — Възрастта им също би могла да е от значение. Никола Тейлър е на трийсет и осем, Рокси Пиърс е на трийсет и шест, а Манди Торп е на двайсет, Дий Бърчмор е на четирийсет и две. Възрастта и на четирите съответства в голяма степен на възрастта на жертвите през деветдесет и седма.

Тя замълча, после продължи:

— Ако детектив-суперинтендант Рой Грейс е прав, че Рейчъл Райън е била петата жертва на Мъжа с обувките през деветдесет и седма, може би ще успеем да се ориентираме каква ще е следващата жертва сега — ако предположим, че ще има такава.

— Ще има — отвърна Праудфут уверено.

— Рейчъл Райън е била на двайсет и две години — каза Елън и се обърна към криминалния психолог. — Доктор Праудфут, вече ни казахте, че според вас Мъжа с обувките може би повтаря модела си, защото така остава в зоната си на комфорт. Дали тя не включва и възрастта на жертвите? Да очакваме ли, че сега ще бъде нападната жена на възрастта на петата жертва от деветдесет и седма? Някоя двайсет и две годишна жена?

Праудфуд кимна колебливо.

— Не сме сигурни за Рейчъл Райън, разбира се — каза той надуто и погледна Рой Грейс. — Но ако приемем, че Манди Торп е жертва на Мъжа с обувките и че Рой е прав за Рейчъл Райън, тогава не бива да изключваме подобно предположение. Много е възможно той да нападне жена на тази възраст. Ако е отвлякъл бедната Рейчъл Райън, която така и не беше открита, тогава е много вероятно след вчерашния шок да се обърне към нещо, което му е познато. Към по-уязвима жертва от една опитна жена на средна възраст. Жертва, която ще е по-достъпна. Да, мисля, че трябва да се концентрираме върху това. Върху млади жени с обувки с високи токчета и силно присъствие във Фейсбук.

— Което означава почти всяка млада жена в Брайтън и Хоув. И навсякъде в страната — обади се Ема-Джейн.

— Надали много жени могат да си позволят обувките, които привличат този нападател — каза Бела Мой. — Мисля, че трябва да направим списък на клиентките, които наскоро са купили такива обувки от местните магазини и са на тази възраст.

— Добро предложение, Бела, но нямаме време — каза Грейс.

— Можем да стесним кръга, сър — каза Елън Зорати. — Връзката може да е въпросната личност с бухналата перука. Ако открием запис на жена в началото на двайсетте в магазин за обувки, на който да се вижда и нашата познайница с русата перука, ще разполагаме с нещо.

— Екипът за външно разследване преглежда всички записи от камерите в магазините за обувки, но е същински кошмар заради януарските намаления — каза Бела Мой. — Бях в контролната зала на камерите в Брайтънския участък, там преглеждат записите от камерите в близост до магазините за обувки в града. Стотици жени на тази възраст влизат и излиза от тях. И проблемът е там, че трябва да се прегледат стотици часа записи.

Грейс кимна.

— Сър — обади се Клер Уестмор, — много магазини за обувки записват данните на клиентите си в мейлинг листите си. Така че магазинът, който е продал или тепърва ще продаде обувките на нашата потенциална следваща жертва, ще има името и адресът ѝ в системата си.

Грейс се замисли и каза:

— Да, струва си да опитаме. Имаме списък на всички магазини в града, които продават скъпи дизайнерски обувки. — Погледна записките си и продължи: — Двайсет и един са. Жертвата най-вероятно е купила обувките през изминалата седмица — ако не го направи тепърва. Можем да се опитаме да вземем имената и адресите на всички клиенти, които отговарят на профила и са купили обувки, но с ресурсите, които имаме, ще отнеме дни. Проблемът е, че нямаме време.

— Ами ако заложим примамки, сър? — обади се Бутууд.

— Примамки ли?

— Да изпратим някой на шопинг.

— Искаш да те изпратим да си купиш скъпи дизайнерски обувки.

Тя кимна грейнала.

— Да, аз съм доброволка за тази задача!

Грейс изкриви лице.

— Жени и хубави обувки на януарски разпродажби. Все едно да търсиш игла в копа сено! Ще ни трябват десетки примамки, за да уцелим правилния магазин в правилния момент. Доктор Праудфут смята, че Мъжа с обувките ще нападне отново тази нощ или утре. — Той поклати глава. — Идеята ти е интересна Ема-Джейн, но е твърде трудно осъществима — а ние нямаме време. Трябва да поставим околността около „Истърн Роуд“ под наблюдение до три следобед.

Погледна си часовника. Вече наближаваше девет. Имаха само шест часа.

Да, наблюдателните камери из града бяха хитро нововъведение, помисли си Рой Грейс. Но имаше и един голям проблем. Понастоящем в града денонощно работеха стотици камери. И просто не достигаше човешки ресурс, за да се прегледат всички записи — а половината от тях така или иначе бяха с ужасно качество. Имаше нужда от някоя невероятна компютърна програма, която да ги преглежда автоматично — а не разполагаха с такава. Разполагаха само с ограничен брой човешки същества с ограничена способност за концентрация.

— Сър, вие сте участвали в разследването на случая на Рейчъл Райън, нали? — попита Елън Зорати.

Грейс се усмихна.

— И още участвам. Случаят не е затворен. Но да, бях доста дълбоко ангажиран с този случай. Няколко пъти разпитах двете ѝ приятелки, с които беше излизала на Бъдни вечер. Рейчъл обичала обувките, хубавите обувки, и заради това реших, че е замесен Мъжа с обувките. Беше си купила много скъпи обувки предишната седмица, от „Ръсел и Бромли“ на „Ист Стрийт“. — Сви рамене. — Това е другата причина, заради която не съм сигурен, че ще постигнем нещо, ако изпратим хора на шопинг днес. Мисля, че той планира нещата предварително.

— Освен ако не е вбесен от вчерашния провал, шефе — каза Глен Брансън. — И да реши да избере някоя случайно.

— Единствената ни надежда в момента е, че след вчерашния провал той е доста разстроен и може би ще направи нещо неподготвен. Вероятно ти успя да го разстроиш чрез обидата към мъжествеността му, публикувана в „Аргус“ — заради което и той направи вчерашната грешка.

— Тогава ще трябва да измислим начин да го изнервим още повече — каза Грейс.