Вторник, 13 януари
В края на „Кенсингтън Гардънс“ зави наляво и тръгна по „Трафалгар Стрийт“, като търсеше уличен телефон. Откри един в дъното. Няколко картички с изображения на полуголи жени, които предлагаха уроци по френски, ориенталски масаж, курсове по дисциплина, бяха налепени по стъклата на будката.
— Кучки — каза той, като им хвърли един поглед.
Помисли малко какво трябва да направи, за да се обади.
Бръкна в джоба си за монета и извади единствената, която имаше — от една лира, пъхна я в процепа. После, като все още трепереше от гняв, погледна първия номер в статията на „Аргус“ и го набра.
Когато отговориха, поиска да го свържат с екипа по операция „Риба меч“, после зачака.
След три сигнала отговори мъжки глас.
— Детектив Никол.
— Искам да оставя съобщение за детектив-суперинтендант Грейс.
— Да, сър. Може ли да попитам кой се обажда?
Той изчака за момент, докато една полицейска кола отмине покрай него, сирената ѝ виеше. После остави съобщението си, затвори и излезе бързо от телефонната будка.