Мъртва като теб

115

Понеделник, 19 януари

Въпреки яростните протести на Кен Акот, Грейс отказа да освободи Джон Къридж и настоя да се явят в съда за удължаване мярката за задържане. Постигна това лесно, защото след настояването на Кен Акот за присъствието на специализирано медицинско лице, те така и не бяха успели да разпитат Къридж.

Грейс никак не харесваше този заподозрян, въпреки че трябваше да признае, че доказателствата срещу него не са особено убедителни, засега. Не успяха да извлекат нищо от мобилния му телефон. В него имаше само четири номера. Единият беше на собственика на таксито, два на собствениците на лодката, които бяха в Гоа — мобилен и стационарен — и един на терапевта му, с когото Къридж не се беше виждал повече от година.

Компютърът му също не разкри нищо интересно. Само безкрайни посещения на сайтове за дамски обувки — повечето модни, а не фетишистки, — посещения в електронни магазини, на сайтове за парфюми, сайтове, посветени на викториански тоалетни, и сайтове с карти.

Една психоложка, която бе работила с пациенти със синдрома на Аспергер, идваше насам. Акот бе казал, че ако тя сметне, че това няма да навреди на клиента му, ще позволи да го разпитат. Грейс се надяваше поне тогава да научат нещо.

Тъкмо се връщаше в кабинета си след сутрешния брифинг, когато мобилният му иззвъня.

— Рой Грейс — отвърна той.

Обаждаше се служителка от лабораторията, звучеше много доволна от себе си:

— Рой, имаме ДНК резултати за теб!

— От пробите, които ви изпратихме снощи? — учуди се той.

— Имаме нов апарат — още го изпробваме и не знам дали резултатите от него ще минат в съда, но успяхме да извлечем ДНК от две от пробите, поекспериментирахме малко, защото случаят е спешен.

— Е, казвай?

— Имаме две съвпадения — по едно от всяка проба. Едното е пълно, сто процента, а другото — частично, явно показва родствена връзка. Пълното съвпадение е от ДНК извлечена от космен фоликул на трупа. Казва се Рейчъл Райън. Изчезнала е през деветдесет и седма. Върши ли ти работа?

— Сигурна ли си?

— Машината е сигурна. Все още провеждаме обичайните изследвания на остатъка от мострата и ще имаме резултат по-късно днес. Но аз съм почти сигурна.

Той си позволи няколко секунди, за да осмисли чутото. Да, беше го очаквал, но все пак му дойде като шок. Потвърждение за провала му, за това, че не беше успял да спаси младата жена. Каза си, че трябва да се свърже с родителите ѝ, надяваше се да са още живи и все така заедно. Поне вече щяха да научат истината, ако не друго.

— А родствената връзка? — попита той.

Това означаваше приблизително, но не точно съвпадение. Срещаше се при братя и сестри, родители и деца.

— Това е от семенната течност в кондома, открит в трупа — в Рейчъл Райън, както вече стана ясно. ДНК-то е на човек, който е в родствени отношения с жена на име Елизабет Уаймън-Бентам.

Грейс си написа името, беше така развълнуван, че ръката му трепереше. Лаборантката му даде и адреса ѝ.

— Знаем ли защо е включена базата данни?

— За шофиране в пияно състояние.

Той благодари и веднага отвори базата данни, написа името на жената и адреса ѝ.

След миг вече имаше номер и го набираше.

Попадна на гласова поща. Остави съобщение — име, чин, и молба да му се обади спешно на мобилния телефон. После написа името ѝ в Гугъл, за да научи повече за нея, по-конкретно къде работи. Часът беше девет и петнайсет. Ако работеше някъде, тя трябваше вече да пътува натам.

След няколко секунди на екрана се появиха думите: Лизи Уаймън-Бентам, управител на пиар агенция „ВБ“.

Натисна на линка и на мига се появи снимка на усмихната жена с огромна накъдрена коса. Отдолу имаше други линкове за още информация за фирмата. Точно натискаше „Контакти“, когато телефонът му иззвъня.

Чу задъхан женски глас:

— Много съжалявам, пропуснах обаждането ви — чух го да звъни, но вече излизах от къщи! Как мога да ви помогна?

— Ще ви задам малко странен въпрос — отвърна Грейс. — Имате ли син или брат?

— Имам брат. — Гласът ѝ се извиси в паника. — Той добре ли е? Да не му се е случило нещо? Да не е катастрофирал?

— Не, добре е, доколкото знаем. Трябва да говоря с него във връзка с едно разследване.

— Господи, така се притесних!

— Бихте ли ми казали как да се свържа с него?

— Разследване ли казахте? О, да, разбира се, вероятно е свързано с работата му. Колко съм глупава! Знам, че той доста работи с вас, нали така? Той е Гари Стърлинг и неговата компания — всъщност те са две, „Съсекс Секюрити Системс“ и „Съсекс Римут Мониторинг Сървисис“ — се намират в една сграда в Люис.

Грейс си записа информацията и телефонния номер на Стърлинг.

— Но всъщност защо се обаждате на мен?

— Малко е сложно за обяснение — отвърна той.

Гласът ѝ помръкна.

— Гари не е загазил, нали? Той е много уважаван бизнесмен — всички в града го познават.

Грейс не искаше да казва нищо повече, затова я успокои, че брат ѝ не е загазил. Приключи разговора и веднага набра офиса на Стърлинг. Отговори приятен женски глас. Той не съобщи кой е, само поиска да говори с Гари Стърлинг.

— Няма го още — каза жената, — но съм сигурна, че скоро ще дойде. Обикновено идва по това време. Аз съм секретарката му. Ще оставите ли съобщение?

— Ще се обадя по-късно — каза Грейс. Едва успяваше да говори спокойно.

Щом затвори, мина бързо през оперативната зала, като оформяше плана в главата си, докато крачеше по коридора.