Мъртва като теб

В настоящето 69

Сряда, 14 януари

Норман Потинг влезе в залата, понесъл чаша кафе, което си беше направил в кухничката надолу по коридора. Спря, като държеше димящата чаша на ръка разстояние, сякаш се боеше от нея. Изсумтя няколко пъти, докато прекоси залата, като че ли искаше да каже нещо на някого, но си промени решението.

Като повечето членове на екипа, Потинг беше на бюрото си още преди седем сутринта. Сега наближаваше осем и половина, както и сутрешният брифинг. Рой Грейс бе излязъл за среща с Питър Риг, а Джулиус Праудфут щеше да дойде всеки момент.

Телефон иззвъня силно, като тромпет. Всички се огледаха. Объркан, Ник Никол извади гръмогласната машина и я изключи.

Когато Рой Грейс влезе в залата, зазвъня друг телефон. С музиката от „Индиана Джоунс“. Потинг имаше благоприличието да се изчерви. Звънеше неговият телефон.

Като измърмори някакво извинение, той извади телефона от джоба си и провери екрана. После вдигна пръст.

— Ще се обадя набързо… Може да е полезно.

Звънна още един телефон. Беше на Джулиус Праудфут. Той влезе в залата, като вадеше телефона си от чантата, и отговори на обаждането, докато се настаняваше.

Последна влезе Клер Уестмор, която беше разпитала и трите изнасилени жени. За първи път щеше да присъства на брифинга.

Като притискаше телефона към ухото си, Потинг започна да пише в бележника си.

— Благодаря ти. Много ни помогна. Благодаря.

Остави телефона и се обърна с доволен вид към Рой.

— Имаме друг заподозрян, шефе!

— Така ли?

— Обади се един от информаторите ми — отвърна Потинг. — Кара за „Таксита Стримлайн“. Каза, че имало някакъв тип — другите шофьори го смятали за хахо, — казва се Джон Къридж, но се наричал със смешното име „Мад“. Та очевидно този Мад карал само нощем и винаги говорел за странни неща — за дамски обувки, например.

Сега всички в залата го слушаха.

— Имало е няколко оплаквания от клиенти — правел доста лични забележки, най-вече относно тоалетните в домовете им и обувките им. Говорих със служител от общината, каза, че този шофьор всъщност не е притеснявал никого, само говорел на твърди лични теми. Общината иска хората — особено жените — да се чувстват в безопасност в законните таксита. Той каза, че планира да си поговори с него.

— Имате ли адреса на Къридж? — попита Грейс.

Потинг кимна.

— Живее на една лодка в Шорхам.

— Добра работа — каза Грейс. — Ще го добавим в списъка на заподозрените. — Сложи бележките си за брифинга на бюрото, до полицейския дневник. — Добре, сега е осем и половина, сряда, четиринайсети януари. Това е десетият ни брифинг по операция „Риба меч“, разследването на изнасилванията на Никола Тейлър, Рокси Пиърс и Манди Торп. Помолих Клер Уестмор да присъства, за да ни съобщи какво са казали жертвите при разпитите.

Кимна към нея.

— Както може да се очаква, и трите са дълбоко травмирани след случилото се с тях — нападението и всички процедури след това — каза тя с лекия си шотландски акцент. — Ще започна с първата жертва, Никола Тейлър, която все още има много ограничени спомени от нападението над нея в „Метропол“. Травмата ѝ се задълбочава след първия разпит, на част от който присъства и детектив-сержант Брансън. В момента тя е на успокоителни в дома си в Брайтън, приятелка се грижи денонощно за нея, тъй като два пъти е опитала да се нарани. Може да се наложат и психиатрични грижи за известно време, преди да започнем пак с разпитите.

Тя замълча и погледна бележките си.

— Мисля, че постигнахме известен прогрес с мисис Роксана Пиърс, която е нападната в дома ѝ на „Дроувуей“ миналия четвъртък вечерта. Интересното в нейната ситуация е, че е нападната, докато се е обличала — а съпругът ѝ е бил на бизнес пътуване в Скандинавия. Криминалистите откриха някои неща в кухнята, по които съдят, че е очаквала гост.

Неколцина от екипа вдигнаха вежди, а Бела каза:

— Може да е поканила приятелка. Защо веднага сарказъм?

— Ами — отвърна Клер Уестмор, — не мисля, че знаците говорят за невинна вечер с приятелка. Две пържоли, отворена бутилка много скъпо вино, още една в хладилника. Попитах я за кого е щяла да приготвя пържолите и тя веднага зае отбранителна позиция. Не спира да повтаря, че ги купила за съпруга си, когато се прибере. Но той е щял да се върне чак на другия ден.

— Да, не оставяш вино да диша толкова дълго. Ще се скапе — обади се Майкъл Форман. — Това е един от интересите ми. Няма значение качеството, оставя се само за час-два. Но чак толкова дълго? Никога. Погледнах доклада. Отворената бутилка струва повече от сто лири. Не е някакво трапезно вино.

— Добре, аз не знам много за виното — каза Уестмор, — но бих се съгласила с теб. Мисля, че е очаквала някого.

— Любовник ли? — попита Ник Никол.

— Не отваряш бутилка вино за човек, който ще те изнасилва — каза Ема-Джейн Бутууд.

— Може би е планирала малка секс-сесия — намеси се Норман Потинг.

— Само в мечтите ти — изсумтя Бела Мои.

— Явно няма намерение да ти каже истината, ако е очаквала някого в отсъствието на съпруга си — продължи Потинг. — Сигурно не иска той да разбере за това, нали?

— А не е ли възможно сексуалната игра да е тръгнала на зле? — попита Праудфут.

— Не мисля така — отвърна Клер Уестмор. — Не и ако съдя по реакциите ѝ.

— И кой е бил мистериозният гост, очакван на вечеря? — попита Ник Никол.

— Тя отрича да има такъв.

Глен Брансън каза:

— Един мерцедес е бил забелязан да тръгва от къщата ѝ горе-долу по време на нападението. Имаме само две цифри и една буква от номера му. Успяхме да ограничим списъка до осемдесет и три коли, регистрирани в Брайтън и Хоув. Свързваме се с всички регистрирани собственици и ги разпитваме. Разбира се, няма как да знаем дали е бил местен, но изглежда вероятно.

— Колко са изключени досега? — попита Рой Грейс.

— Седемдесет и един, сър — каза един млад детектив, Алън Рамзи. — Ще разпитаме и останалите в следващите двайсет и четири часа.

— Значи може да е бил или нападателят, или очакваният гост за вечеря — каза Грейс.

— Ако е бил гостът, защо е избягал? — попита Майкъл Форман.

— Ами, ако Клер е права, вероятно ще имаме възможност да го попитаме. — Грейс я погледна. — А нещо за третата жертва?

— Манди Торп е още в болница, под наблюдение заради травмата на главата, но се подобрява — поне физически. Все пак отговаря на въпросите.

— Казала ли е нещо ново?

— Не, сър.

— Все още не съм сигурен във връзката между нейния случай и първите два. Не съм убеден, че е същият извършител. — Грейс погледна Праудфут, който си замълча. — Добре, нека минем към списъка на заподозрените. Първо, имаме ли нещо ново около Дарън Спайсър?

Глен Брансън заговори отново:

— С детектив Никол го разпитахме снощи в приюта „Свети Патрик“ — първо проверихме дали е бил целия ден на работа в гранд хотела, само за да се уверим, че наистина иска да влезе в правия път. Попитахме го защо е взел обувките на Марси Калстад.

— И?

— Каза, че го е направил, за да ѝ попречи да го преследва.

Чу се смях.

— Вярвате ли му? — попита Грейс.

— Не съвсем. Той винаги казва каквото искаш да чуеш. Но не останах с впечатлението, че ги е взел за някакви извратени цели.

Той се обърна към Ник Никол, който поклати глава и каза:

— Съгласен съм.

— Каза ли какво е направил с тях?

Никол кимна.

— Каза, че ги продал в някакъв магазин на Чърч Стрийт.

— Той съществува ли още? — попита Грейс. — Можем ли да разпитаме продавачите?

— Мислите ли, че ще си спомнят чифт обувки отпреди дванайсет години, сър?

Грейс кимна.

— Прав си. Добре, Норман, какво ще ни кажеш за онзи таксиметров шофьор — Джони Къридж?

— От това, което научих, изглежда доста интересна птица. Възнамерявам да ида да си поговоря с него тази сутрин.

— Добре. Ако научиш достатъчно за арест, закопчай го. Шефът ми диша във врата. Но само ако си сигурен, че имаш достатъчно основания, разбра ли?

— Да, шефе.

— А защо не вземеш разрешително за обиск? Ще го хванем неподготвен и няма да може да се отърве от уликите.

— Не знам дали имаме достатъчно за заповед, шефе — каза Потинг.

— От това, което чух, имаме. Ще притискаме здраво всички заподозрени, така че вземи заповед, Норман. — Грейс погледна бележките си. — Добре, докъде сме с регистрираните сексуални престъпници? Някой може ли да бъде сметнат за заподозрян?

— Не, сър — отговори Елън Зорати. — Работим по списъка. Има един случай в Шрюсбъри преди четири години — много подобен начин на действие и не е арестуван заподозрян. Има и друг, в Бирмингам, преди шест години. Очаквам да науча подробности.

Грейс кимна.

— Важният въпрос, Елън, е дали имаме поглед над всички подобни случаи на наша територия? Сигурни ли сме, че не сме пропуснали някой? Знаем, че се съобщава само за шест процента от изнасилванията. Как бихме могли да съберем важна информация без другите деветдесет и четири процента? Говорихме с полицията в Кент и Съри, Хампшир и Лондон. Не постигнахме нищо. — Той погледна към младата анализаторка. — Елън, ти се свърза с ОАСП — научи ли нещо?

ОАСП беше Отделът за анализ на сексуални престъпления, който покриваше всеки окръг в кралството, с изключение на лондонската полиция.

— Засега нищо, сър — каза тя, — но чакам отговор от някои управления.

— Съобщи ми, щом научиш нещо.

Праудфут се изкашля и заговори:

— Както казах, бих бил много изненадан, ако нашият човек не е извършвал престъпления през последните дванайсет години. Много изненадан. Може да смятате за сигурно, че е действал.

— Какви престъпления — изнасилвания? — попита Ема-Джейн Бутууд.

— Импулсите не отминават — каза Праудфут. — Винаги трябва да им намираме отдушник. — Телефонът му иззвъня. Той хвърли поглед на екрана и отхвърли разговора. — Предполагам, че сте във връзка с „Крими новини“? Те могат да ви бъдат полезни.

— Имаме отлични отношения с тях, Джулиус — отвърна Грейс. — За нещастие ще са в ефир чак след две седмици. Искам да сме хванали извършителя дотогава.

Можеше да добави, че и шефът му, Питър Риг, и неговият шеф, Том Мартинсън, както и шефът на „Брайтън и Хоув Корпорейшън“, се надяват на това.

Внезапно телефонът му зазвъня.

Това беше бившият му шеф, от 1997 година, Джим Дойл, който вече беше част от наскоро основания екип по студени досиета.

— Рой — каза той. — Нали се сещаш за липсващите страници от досието на Рейчъл Райън — относно белия микробус, който бил забелязан близо до местопроизшествието в коледната утрин на деветдесет и седма?

— Да?

— Открихме кой последен е взимал досието. Мисля, че много ще ти хареса.