Мъртва като теб

4

Сряда, 31 декември

Никола Тейлър се чудеше кога ще свърши тази адска нощ, без да подозира, че адът още не е започнал.

„Адът това са другите“, бе написал Жан-Пол Сартр и тя беше напълно съгласна с него. А точно сега адът беше пияният мъж вдясно от нея и още по-пияният мъж вляво — със зелено сако от смокинг, а потната му ръка беше хлъзгава като пакетиран бекон.

И всички останали триста и петдесет шумни пияни хора около нея.

Двамата мъже мятаха ръцете ѝ нагоре-надолу, като почти щяха да ги извадят от ставите, а оркестърът в залата на хотел „Метропол“ забиваше „За старата любов докрай“ при настъпването на полунощ. Мъжът вдясно имаше пластмасов мустак тип Граучо Маркс, защипан за вътрешността на ноздрите му, а онзи вляво, чиято хлъзгава ръка бе прекарала по-голямата част от вечерта в опити да си проправи път по бедрото ѝ, непрестанно надуваше свирка, която звучеше като патешко пърдене.

Отчаяно искаше да се махне оттук. Щеше ѝ се да си беше останала у дома, в своята зона на комфорт, с бутилка вино и телевизора — както бе прекарала повечето вечери през изминалата година, откакто съпругът ѝ я напусна заради своята двайсет и четири годишна секретарка.

Но приятелките ѝ Оливия, Беки и Диан заявиха, че няма начин да ѝ позволят да кисне сама у дома в новогодишната нощ. Найджъл няма да се върне, увериха я те. Кучката беше бременна. Забрави го, хлапе. В морето има още много риба. Време е да поживееш.

Това ли означаваше да поживее?

И двете ѝ ръце щръкнаха нагоре едновременно. После бе повлечена напред от огромен прилив и за малко да падне от ненормално скъпите обувки с високи токове „Марк Джейкъбс“. След няколко мига усети, че я повличат назад, впримчена като в капан.

Да забравим ли старите приятели… свиреше оркестърът.

Определено, настоящите също!

Само че тя не можеше да забрави. Всички онези Нови години, когато се бе взирала в очите на Найджъл и му казваше, че го обича, а той ѝ казваше, че също я обича. Сърцето ѝ натежа, адски натежа. Не беше готова за това. Не сега, все още не.

Песента най-сетне свърши и мъжът с мазните ръце изплю свирката си, хвана я за бузите и залепи лигава, продължителна целувка на устните ѝ.

— Честита Нова година! — изфъфли той.

От тавана заваляха балони и конфети. Обграждаха я ухилени лица. Прегръщаха я, целуваха я, отвсякъде валяха ласки. И така до безкрай.

Никой нямаше да забележи, ако изчезне сега, помисли си тя.

Запроправя си път през залата, като криволичеше сред морето от хора, и се измъкна в коридора. Почувства студен полъх и подуши сладък цигарен дим. Господи, как ѝ се искаше един фас точно сега!

Отправи се по коридора, който беше почти пуст, зави надясно и тръгна към фоайето на хотела, после го прекоси към асансьорите. Натисна бутона и когато вратата се отвори, влезе в кабината и натисна копчето за петия етаж.

Надяваше се, че всички са твърде пияни, за да забележат отсъствието ѝ. Може би тя също трябваше да пийне повечко и тогава щеше да е в по-купонджийско настроение. Чувстваше се трезва като репичка и спокойно можеше да шофира до вкъщи, но беше платила за стая и нещата ѝ бяха там. Можеше да си поръча шампанско от румсървиса, да погледа филм и тихичко да се натряска сама.

Когато излезе от асансьора, извади пластмасовата карта от вечерната чанта „Шанел“ от сребристо ламе — имитация, която беше купила в Дубай, когато с Найджъл ходиха там преди две години — и тръгна по коридора.

Забеляза стройна руса жена — към четирийсетте вероятно. Носеше дълга до земята вечерна рокля с висока яка и дълги ръкави. Очевидно се опитваше да си отвори вратата. Когато се изравни с нея, жената, която беше пияна до козирката, се обърна и изфъфли:

— Не мога да се оправя с тва проклето нещо. Знаеш ли как става? — И ѝ подаде картата.

— Мисля, че трябва да я плъзнете навътре и да я извадите бързо — каза Никола.

— Опитах.

— Нека ви помогна.

Тя пое услужливо картата и я плъзна в слота. Когато я извади, видя зелената светлина и чу изщракването.

Почти на мига почувства как нещо влажно се притиска към лицето ѝ. Някаква сладникава миризма удари ноздрите ѝ и очите ѝ сякаш пламнаха. Усети силен удар по тила. После почувства как полита напред. И килимът се удари в лицето ѝ.