Мъртва като теб

76

Сряда, 14 януари

След половин час Грейс седна пред огромното бюро на Питър Риг в Мълинг Хаус, главния щаб на съсекската полиция. Беше четири следобед.

— Е, Рой, искал си да ме видиш. Имаш ли новини за Мъжа с обувките?

— Вероятно, сър. — И Грейс му описа напредъка по случая, като каза, че се надява да има и още след брифинга в шест и половина. После продължи: — Оказах се в доста деликатна ситуация, която искам да обсъдя с вас.

— Давай.

Грейс му описа случая с Касиън Пюи и какво бе станало по време на краткия му престой в съсекската полиция. После продължи със сегашните си тревоги по отношение на него.

Риг го слушаше напрегнато и си водеше бележки. Когато Грейс замълча, той каза:

— Е, да видим дали съм те разбрал правилно. Детектив-суперинтендант Пюи е бил на правилните места, което го превръща в заподозрян за първите нападения на Мъжа с обувките през деветдесет и седма?

— Така изглежда, сър.

— И е възможно да е бил на местата на нападенията през изминалите две седмици?

— Поисках да ми каже къде е бил по времето на последните три изнасилвания, сър.

— И смяташ, че Пюи може да е взел страниците от досието, които вероятно са съдържали важни улики?

— Пюи е един от малцината, които са имали достъп до това досие.

— Дали може да е отговорен и за изтичането на информация към пресата, както в миналото, така и сега. Как мислиш?

— Съвсем възможно е — каза Грейс.

— Защо? Каква полза би имал от това?

— Да ни обърка, може би? Вероятно най-вече мен.

— Но защо?

— Вече ми се изяснява, сър. Ако направи така, че да изглеждам некомпетентен, може да се стигне до отстраняването ми от главното управление — и от студените досиета, които биха могли да го инкриминират.

— Това само теория ли е, или имаш нещо конкретно?

— В момента е само теория. Но пък всичко пасва. — Той сви рамене. — Само се надявам миналото ни да не замъглява преценката ми.

Шефът му се вгледа в него. Имаше проницателно изражение. После се усмихна.

— Не бива да приемаш това лично, нали знаеш?

— Опитвам се да го избегна на всяка цена, сър.

— Знам, че отношенията ви не са били никак задоволителни — и че си се изложил на огромен риск, за да го спасиш, което е било забелязано, — но той е много уважаван полицай. Не е хубаво да си създаваме врагове. Нали знаеш старата поговорка?

Грейс си помисли, че за днес поговорките май са му достатъчни.

— Не, коя?

— Хиляда приятели са твърде малко; един враг е твърде много.

Грейс се усмихна.

— Значи да не се занимавам с Пюи, дори и да подозирам, че той е нашият човек?

— Не, не казвам това. Искам да започнеш работни отношения на базата на взаимно доверие. Ако наистина смяташ, че може да е нападателят, тогава го арестувай и аз ще те подкрепя. Но въпросът е доста деликатен и няма да е много умно от наша страна, ако прецакаме нещата.

— Ако аз ги прецакам, нали така?

Риг се усмихна.

— Но ще замесиш и мен, и началника на полицията в това прецакване, така, по аналогия. Ще загазим доста сериозно, ако грешиш.

— Но ако съм прав и друга жена бъде нападната, а ние не сме направили нищо, няма ли да загазим?

— Просто се увери, че имаш доказателства срещу него, които са толкова убедителни, колкото и логиката ти.