Мъртва като теб

В настоящето 18

Събота, 3 януари

Гари Стърлинг и жена му Денис ходеха в ресторанта „Чайна Гардън“ почти всяка съботна вечер през последните дванайсет години. Обичаха масата точно до стълбите, вдясно от главната част на ресторанта, масата, на която Гари бе предложил брак на Денис преди дванайсет години.

Отделена с парапета от останалото помещение, тази маса предлагаше известно усамотение, а сега, когато Денис започваше да пие все повече, другите гости на ресторанта не чуваха нейните все по-чести тиради — обикновено насочени срещу него.

Както обикновено, тя беше пияна още преди да тръгнат от дома си, особено след като влезе в сила забраната за тютюнопушене. У дома тя пресушаваше почти цяла бутилка бяло вино и изпушваше няколко цигари въпреки несекващите му от години натяквания да престане. А после се затътряше към чакащото такси. След това, в ресторанта, Денис обръщаше един, най-често два, коктейла „Космополитън“ на бара, преди да ги настанят на масата.

В този момент обикновено тя откачаше и започваше да се оплаква от недостатъците на съпруга си. Понякога повтаряше вече познатите, друг път измисляше нови. Това обаче не правеше никакво впечатление на Гари, който си оставаше спокоен и невъзмутим, което пък я вбесяваше още повече. Той беше маниак на тема контрол, казваше тя на приятелките си. Да, трезвен, спортуващ маниак на тема контрол.

Двамата, които обичайно идваха тук с тях, Морис и Ула Стейн, също бяха здрави пиячи, отдавна бяха свикнали с тирадите на Денис и не ѝ обръщаха внимание. Освен това тяхната връзка също имаше доста несъвършенства.

Тази вечер, първата събота от новата година, Денис, Морис и Ула бяха започнали здрав запой. Махмурлукът им от новогодишната нощ, която бяха празнували заедно в хотел „Метропол“, се беше превърнал в далечен спомен. Но пък бяха малко изморени и Денис бе необичайно потисната. Дори пийна малко вода — която при нормални обстоятелства не докосваше.

Третата бутилка совиньон блан тъкмо беше разсипана по чашите и Денис вдигна своята. Чакаше Гари, който бе излязъл да проведе телефонен разговор, и сега се връщаше при тях, като пъхаше телефона в джоба на сакото си.

Той беше слаб, с лукаво, сдържано изражение и къса черна коса, която вече изтъняваше и посивяваше. Големите му кръгли и някак втренчени очи бяха увенчани с извити вежди, които в училище му бяха спечелили прякора Бухала. Сега, на средна възраст, носеше малки очила без рамки, спретнат костюм над спретната риза и прилична вратовръзка. Общо взето, имаше вид на учен, който кротко наблюдава заобикалящия го свят с изражение на леко объркване и презрение, сякаш гледа лабораторен експеримент, който не протича задоволително.

За разлика от съпруга си, Денис, която навремето беше крехка блондинка с изваяна фигура, сега се беше понадула доста. Все още беше блондинка, благодарение на боята за коса, но годините пиене си бяха взели своето. По мнение на Гари, когато беше без дрехи, тя приличаше на отпуснато прасе. Естествено никога не сподели това с нея.

— Лизи, сестра ми — обяви Гари извинително, докато сядаше. — От няколко часа е в полицейския участък — прибрали я за шофиране в пияно състояние. Само проверявах дали се е обадила на адвокат и дали ще я пуснат.

— Лизи? Глупачка, защо е направила това? — попита Денис.

— О, разбира се, направила го е нарочно, нали? — отвърна Гари. — Остави я на мира, за Бога! Тя изкара един адски брак и сега преминава през адски развод, за да се отърве от онова копеле.

— Горкичката — обади се Ула.

— Тя все още не е изтрезняла. Няма да ѝ позволят да шофира до дома си. Чудя се дали да не ида…

— Да не си посмял! — сопна се Денис. — Ти също си пиян.

— Трябва много да внимаваш, не карай пиян — каза завалено Морис. — Аз не бих го направил. Страхувам се, че не съчувствам особено на хората, хванати в такова състояние. — После, като видя мрачното изражение на приятеля си, добави: — Разбира се, с изключение на Лизи. — И се усмихна смутено.

Морис бе натрупал състояние от строителство на домове за възрастни хора. А съпругата му, шведката Ула, през последните години беше станала активистка за правата на животните и наскоро бе предвождала блокада на Шорхам Харбър — главното пристанище на Брайтън, — за да се сложи край на онова, което те смятаха за нехуманен начин за транспортиране на овце. Гари бе забелязал, особено през последните няколко години, че те двамата вече имат съвсем малко общи неща.

Гари беше станал кум на Морис. В онези дни тайно харесваше Ула. Тя беше класическа шведка — лененоруса, с дълги крака. Всъщност желаеше я съвсем доскоро, докато тя не започна да занемарява вида си. Също беше трупнала някое килце и започна да се облича като хипарка, с безформени широки ризи, сандали и дървени бижута. Косата ѝ беше рошава, а гримът ѝ приличаше на индиански бойни краски.

— Чували ли сте за ефекта на Кулидж? — попита Гари.

— Какво е това? — обади се Морис.

— Когато Калвин Кулидж бил президент на САЩ, той и жена му посетили една птицеферма. Фермерът се притеснил, когато петелът започнал да оправя една кокошка право пред госпожа Кулидж. Извинил се на жената на президента, а тя го попитала колко пъти на ден петелът прави това. Той отвърнал, че са към десетина. Тя се обърнала към него и прошепнала: „Бихте ли го казали и на съпруга ми?“

Гари замълча, докато Морис и Ула се смееха. Денис, която беше чувала това и преди, остана с каменно изражение.

Той продължи:

— Малко по-късно Кулидж попитал фермера: „Кажете ми, винаги ли чука една и съща кокошка?“ А фермерът отвърнал: „Не, господин президент, винаги различна.“ А Кулидж му прошепнал: „Моля ви, кажете това на жена ми.“

Морис и Ула все още се смееха, когато бяха сервирани хрупкавата патица и палачинките.

— Това ми хареса! — каза Морис и се намръщи, когато Ула го срита под масата.

— Точно като за теб — каза тя кисело.

През годините Морис бе споделял на Гари за доста любовни афери. Ула беше разбрала за не една от тях.

— Поне петелът го бива за нещо — каза Денис на съпруга си. — Не е като теб.

Гари ѝ се усмихна невъзмутимо и подигравателно. Всички се смълчаха, докато сервитьорът подреждаше палачинките, пресния лук и соса хойсин, а после наряза патицата, преди да се оттегли.

Морис си взе палачинка и побърза да смени темата:

— Е, как се очертава бизнесът през новата година, Гари?

— Мислиш ли, че ще има съкращения?

— Той откъде да знае? — обади се Денис. — Нали все виси на голф игрището.

— Разбира се, че ще вися, скъпа моя! — отвърна Гари. — Там осъществявам контакти. Така си движа бизнеса. Нали така хванах полицията — като един ден играх голф с полицай.

Гари Старлинг бе започнал като електротехник в „Чъб Алармс“, където правеше инсталациите. После напусна и пое риска да основе собствена компания, която първоначално ръководеше от малък офис в Централен Брайтън. Уцели идеално момента, защото тогава бизнесът с охранителни системи започна да процъфтява.

Това беше печелившата формула. Той използваше членството си в голф клуба, в „Кръглата маса“ и после в „Ротъри клуб“, за да създава контакти. След няколко години неговата „Съсекс Секюрити Системс“ и дъщерната „Съсекс Римут Мониторинг Сървисис“ се превърнаха в едни от най-солидните компании в областта на домашните и търговски охранителни системи в цял Брайтън.

Той се обърна към Морис и каза:

— Всъщност бизнесът е наред. Държим се. А с вас какво става?

— Разцвет! — отвърна Морис. — Не е за вярване, но е така! — Той вдигна чашата си. — Е, наздраве! Започва прекрасна година! Ние с теб май не вдигнахме наздравица на Нова година, нали, Денис?

— Да, съжалявам за това. Не знам какво ми стана. Сигурно е от бутилката шампанско, която изпихме в стаята, докато се преобличахме!

— Която ти изпи — поправи я Гари.

— Горкичката — обади се Ула.

— И все пак — продължи Морис. — Гари достойно се опита да те замести, като изпи и твоя дял, нали, старче?

Гари се усмихна.

— Положих големи усилия.

— Така е — потвърди Ула. — Яко се беше отнесъл!

А виждали ли сте „Аргус“ днес? — внезапно смени темата Морис.

— Не — отвърна Гари. — Не съм го чел още, защо?

— Една жена е изнасилена в хотела! Точно докато ние сме празнували! Невероятно!

— В „Метропол“? — попита Денис.

— Да! В една от стаите. Можете ли да си представите?

— Страхотно — каза тя. — Чудесно е да знаеш, че грижовният съпруг се е натрясквал, докато съпругата му е била сама в леглото и наблизо е вилнял изнасилвач.

— Какво пише във вестника? — попита Гари, без да ѝ обръща внимание.

— Не много — само няколко реда.

— Не изглеждай толкова виновен, скъпи — обади се пак Денис. — Ти не можеш да го вдигнеш за толкова дълго, че да изнасилиш и муха.

Морис се съсредоточи в китайските си пръчици и започна да трупа парченца от патицата върху палачинката.

— Освен ако, разбира се, не е била с високи токчета. Оу! — изписка Денис.

Гари я беше ритнал силно под масата. Тя замълча.