Мъртва като теб

91

Събота, 17 януари

Заради наблюдението Рой Грейс беше отменил вечерния брифинг. Сега, в осем и половина в събота сутринта, трябваше да обсъдят работата от цяло денонощие.

Много работа, но никакъв напредък.

Елън Зорати и колегата ѝ анализатор все така получаваха данни от националния регистър на сексуалните престъпления, които можеха да са свързани с Мъжа с обувките, а техническият отдел още нямаше какво да им даде.

Екипът за външно разследване беше разпитал управителите и момичетата на трийсет и два от известните публични домове в града, но не беше стигнал до нищо полезно. Няколко от редовните клиенти си падали по обувки и крака, но никой от управителите не поддържаше списък с имената и адресите на клиентите си. Обещаха единствено да се обадят, ако някой от тях се появи или поиска момиче.

Където и да се беше крил през тези дванайсет години, Мъжа с обувките се беше спотайвал добре.

Нощта бе минала спокойно. Целият град беше притихнал като гробище. След купоните по Коледа и Нова година обитателите му като че ли бяха решили да си стоят у дома, да се възстановяват и да се борят с рецесията. И въпреки дългото наблюдение на екипа на Грейс, Джон Къридж не се появи отново в района с таксито си.

Единственото хубаво нещо беше, че Грейс вече имаше голям екип за наблюдение, наброяващ трийсет и петима служители, които бяха необходими, за да се покрие районът на „Истърн Роуд“ тази нощ. Ако Мъжа с обувките се появеше, те щяха да са готови.

Доктор Джулиус Праудфут оставаше доста уверен в появата му.

След края на срещата зазвъня вътрешният телефон. Глен Брансън бързаше към изхода, за да се обади на Ари — беше отхвърлил едно нейно обаждане по време на срещата. Знаеше защо му звъни, да го пита дали ще вземе децата днес. Няма начин, помисли си той тъжно. Макар че би дал всичко, за да може да го направи.

Но точно когато излезе в коридора, Майкъл Форман го повика:

— Глен, за теб е!

Глен се промъкна обратно през тълпата излизащи хора и взе слушалката, която Форман беше оставил на масата.

— Детектив-сержант Брансън — каза той.

— О, здравейте, сержант Брансън.

Той се смръщи, когато позна грубия глас.

— Детектив-сержант Брансън.

— Дарън Спайсър се обажда. Срещнахме се веднъж…

— Знам кой си.

— Вижте, намирам се в малко… деликатна ситуация.

— Браво на теб.

Брансън беше нетърпелив да затвори телефона и да се обади на Ари. Тя винаги се ядосваше, когато не отговаряше на обажданията ѝ. Освен това беше получил още едно неприятно писмо от адвоката ѝ, което го чакаше в къщата на Рой Грейс, когато се прибра снощи. Или по-скоро рано тази сутрин. Искаше да поговори с нея и за това.

Спайсър се изсмя тихичко.

— Да, ами имам проблем, така да се каже. Трябва да ви питам нещо.

— Добре, питай.

— Ами, нали ви казвам, имам проблем.

— Това го разбрах. Какво ще питаш?

— Ами, ако ви кажа, че съм… ами съм видял нещо… Например някой мой познат е видял нещо на място, където не е трябвало да бъде? Какво ще стане? Ако той ви даде информация, която ви трябва, ще го обвините ли, задето е бил на мястото, на което не е трябвало да бъде?

— Да не се опитваш да ми кажеш, че си бил някъде, където не е трябвало да бъдеш, и си видял нещо?

— Не че съм нарушил условията по освобождаването, не, няма нищо такова.

— Искаш ли да минем на въпроса?

Спайсър замълча за момент, после каза:

— Ако съм видял нещо, което може да ви помогне да хванете Мъжа с обувките, това ще ми даде ли имунитет? Нали се сещате, срещу обвинение.

— Нямам подобна власт. Ти се обаждаш за наградата, нали?

В другия край на линията настъпи, после Спайсър каза:

— Награда ли?

— Да, награда.

— Награда за какво?

— Награда за информация, която би довела до ареста на човека, който нападна Дий Бърчмор в четвъртък следобед. Предложена е от съпруга ѝ. Петдесет хиляди лири.

Пак тишина, после:

— Не знаех за това.

— Никой не знае все още, той ни информира едва тази сутрин. Скоро ще го обявят в местните медии, така че ти имаш преднина. Е, какво ще ми кажеш?

— Не искам да се върна в затвора. Искам да остана навън, разбираш ли, да се опитам да започна нов живот — каза Спайсър.

— Ако имаш информация, можеш да се обадиш на „Ловци на престъпници“ анонимно. Те ще ни я предадат.

— И няма да получа наградата, нали, ако е анонимно?

— Всъщност мисля, че може и да я получиш. Но пък не забравяй, че укриването на информация е престъпление — каза Брансън.

Усети как в гласа на стария обирджия се надига паника.

— Я чакай малко. Обадих се, за да ви помогна.

— Много алтруистично от твоя страна.

— Много какво?

— Мисля, че е най-добре да ми кажеш какво си научил.

— Ами ако ви дам само адрес? Ще получа ли наградата, ако откриете нещо там?

— Защо не спреш с глупостите и не ми кажеш какво знаеш?