Мъртва като теб

54

Понеделник, 12 януари

Рой Грейс беше в мрачно настроение в седем и половина сутринта. От новата година не бяха изминали и две седмици, а той трябваше да се оправя с три жестоки нападения.

Седеше в кабинета, който винаги го караше да се чувства неудобно, макар че предишната му обитателка, понякога тираничната Алисън Воспър, вече я нямаше. На нейно място зад голямото бюро от палисандрово дърво, на което сега цареше безредие, седеше помощник-началникът на полицията Питър Риг, който започваше втората си седмица на този пост. И за първи път в този кабинет на Грейс му бе предложено питие. Сега той с благодарност отпиваше от силното кафе в елегантна порцеланова чашка.

Помощник-началникът беше елегантен, дори забележителен на вид мъж, със здраво телосложение, светла коса с консервативна прическа и остър, школуван глас. Макар да беше няколко инча по-нисък от Грейс, той имаше хубава стойка, която му придаваше излъчване на военен и го караше да изглежда по-висок. Беше облечен с тъмносин костюм на дискретни райета, елегантна бяла риза и крещяща вратовръзка. От снимките по бюрото му и наскоро окачените по стените личеше, че е доста запален по автомобилните състезания, което се харесваше на Грейс, защото и той споделяше същата страст, въпреки че не бе имал шанса да ѝ се отдаде.

— Новият директор на „Сити Корпорейшън“ ми се обади по телефона — каза Риг, говореше спокойно, но не и небрежно. — Преди нападението във влакчето на ужасите. Случаите на изнасилване от непознат са доста затрогващи. Конгресът на Лейбъристката партия няма да се проведе в Брайтън в идните години — не че това има някаква връзка с изнасилванията, — но той смята, че ще е от голяма полза за бъдещите шансове на града да привлече подобни конгреси, ако покажем, че тук е достатъчно безопасно. Страхът от престъпността като че ли се превръща в основен проблем при надпреварата за домакинство на подобни мероприятия.

— Да, сър, разбирам това.

— Тази година трябва да се фокусираме над разкриването на престъпления, които пораждат страх сред обществеността — у обикновените хора. Ето в това направление ще трябва да насочим основните си ресурси. Главното ни послание трябва да е, че по улиците на Брайтън и Хоув хората са в същата безопасност, както и в домовете си. Какво мислиш?

Грейс кимна в знак на съгласие, но всъщност беше притеснен. Намеренията на шефа му бяха правилни, но моментът не беше особено подходящ. Рокси Пиърс определено не е била в безопасност в дома си. Пък и казаното не беше нищо ново. Риг само подчертаваше отново онова, което според Грейс беше основната роля на полицията. Или поне неговата основна цел.

Когато го повишиха в детектив-суперинтендант, прекият му началник, тогавашният шеф на главното управление, Гари Уестън, му беше обяснил много успешно философията си.

— Рой, като шеф се опитвам да мисля за онова, което хората очакват от мен и биха искали да направя. Какво иска жена ми? Какво иска старата ми майка? Те искат да са в безопасност, искат да упражняват законния си бизнес безпрепятствено, искат да прибирам лошите в затвора.

Оттогава Грейс си повтаряше тази мантра.

Риг държеше един напечатан документ, шест листа, прихванати с телбод, и Грейс веднага разбра какво е това.

— Това е оценка на операция „Риба меч“ от Отдела за оценка на борбата с престъпността — каза началникът. — Получих го снощи. — Усмихна се леко. — Положителен е. Изпълнили сте всички условия, не съм се и съмнявал, защото съм чувал доста хубави неща за вас, Рой.

— Благодаря ви, сър! — каза Грейс, приятно изненадан. Явно Риг не беше говорил много с Алисън Воспър, тя не му беше голям фен.

— Смятам, че политическият натиск ще стане още по-силен, когато се разчуе и за третото изнасилване. И разбира се, не знаем колко нападения още може да извърши нашият човек, преди да го закопчаем.

— Или преди да изчезне отново — отвърна Грейс.

Риг го погледна така, сякаш току-що бе лапнал много люта чушка.