Мъртва като теб

60

Понеделник, 12 януари

Имаше известна доза дързост в начина, по който Кевин Спинела влезе в кабинета на Рой Грейс десетина минути преди един часа. Издърпа стол непоканен и се настани. Спинела винаги бе смущавал Грейс и в същото време имаше качества, които той нямаше как да не хареса.

Репортерът се облегна нехайно в стола от другата страна на бюрото му, без да вади ръце от джобовете на шлифера си. Под него носеше костюм с разхлабена, непохватно завързана вратовръзка. Той беше слаб мъж, с фино лице. Беше в началото двайсетте, имаше буден поглед и черна гелосана коса. Както винаги, хищните му челюсти усърдно дъвчеха дъвка.

— Е, какво имате за мен, детектив-суперинтендант?

— Ти си осведоменият — отвърна Грейс, за да го изпробва. — Ти трябва да имаш нещо за мен, нали?

Репортерът килна глава настрани.

— Чух, че Мъжа с обувките се е завърнал.

— И кой ти е източникът, Кевин?

Репортерът се усмихна и потупа носа си с пръст.

— Ще разбера, нали знаеш? — добави Грейс сериозно.

— Струва ми се, че ме извика да се видим, за да вършим работа.

— Така е.

— Тогава?

Грейс едва запазваше спокойствие и реши да остави въпроса за изтичането на информация за по-късно. Смени темата:

— Имам нужда от помощта ти. Ако кажа нещо неофициално, може ли да разчитам, че няма да го оповестиш, докато не ти кажа? Трябва да ти имам абсолютно доверие за това.

— Досега нямаше ли ми?

Не, нямах всъщност, помисли си Грейс. Макар че трябваше да признае, че Спинела се беше държал доста добре през изминалата година.

— Обикновено — заключи Грейс.

— Е, какво имаш за „Аргус“?

— Вероятно можете да ни помогнете да хванем извършителя. Със сигурност ще ти дам интервю за това.

— Само един извършител, така ли? — попита натъртено Спинела.

Мамка му, помисли си Грейс, като се чудеше откъде се беше докопал и до това. Кой се беше раздрънкал след срещата на екипа рано тази сутрин? Нима някой от хората му? Откъде беше изтекло? Гневът му нарастваше. Но от изражението на Спинела ставаше ясно, че няма да измъкне нищо от него. За момента трябваше да се примири.

— На този етап смятаме, че само един човек е отговорен за всичките нападения.

Шавливите очи на Спинела показваха, че не му вярва.

Грейс не обърна внимание на това и продължи:

— Добре, ето каква е сделката. — Поколеба се за миг, знаеше, че поема голям риск. — Имам две ексклузивни новини за теб. Първата не искам да отпечатваш, докато не ти кажа, а втората искам да отпечаташ веднага. Няма да ги съобщя на пресконференцията.

Настъпи кратка тишина, през която двамата се взираха един в друг. За миг Спинела спря да дъвче.

— Става ли? — попита Грейс.

Спинела сви рамене и отвърна:

— Става.

— Добре. Първата, която не е за отпечатване, е, че според нас тази седмица може да има още едно нападение. Най-вероятно ще е някъде в центъра на града, възможно е да е на паркинг.

— Не е трудно да се досетиш, като се има предвид, че досегашните три станаха само за две седмици — измърмори саркастично Спинела.

— Така е, съгласен съм.

— Не е кой знае каква новина, можех и сам да го предвидя.

— Да, но ако се случи подобно нещо, за теб ще е по-добре преди това да си написал: „Детектив-суперинтендант Грейс съобщи за „Аргус“, че се очаква…“, нали знаеш, бива те в тези работи.

Спинела имаше благоприличието да се изчерви. После сви рамене.

— Паркинг, а? Значи според вас ще подкара пак в същата последователност.

— Така смята криминалният психолог.

— Доктор Праудфуд има репутация на лаладжия, нали?

— Ти го казваш. — Очите му проблеснаха.

— Е, и какво правите, за да предотвратите следващото нападение?

— Всичко, което можем, без това да затворим центъра на Брайтън. Ще хвърлим всички възможни ресурси, но без да се забелязва. Искаме да го хванем, а не да го прогоним и да го изтървем.

— Как ще предупредите хората?

— Надявам се, че ще получим помощта на пресата и медиите на пресконференцията — да ги предупредят в някакъв по-общ смисъл, без нищо конкретно.

Спинела кимна и извади бележника си.

— Сега ми кажи новината за отпечатване.

Грейс се усмихна и каза:

— Нападателят има малка пишка. Става ли?

— Това ли е? — попита Спинела.

— Това е.

— Шегуваш се.

Детектив-суперинтендант Грейс поклати глава.

— Е, това ли ми е новината? Че нападателят има малка пишка?

— Надявам се, че това ще го поразстрои — отвърна Грейс.