Мъртва като теб

66

Вторник, 13 януари

Когато не беше с Бенедикт, Джеси постоянно копнееше за него. Беше минал час, откакто му писа за последно. Единствено във вторник вечер не бяха заедно. Тя играеше скуош с наскоро омъжената си приятелка Джакс, после взимаха китайска храна и отиваха у Роз, за да гледат филм. Това си беше тяхна традиция във вторник вечер, откакто се помнеше. Бенедикт обичаше да композира музика на китарата си, затова също си имаше традиция във вторник — работеше до късно през нощта с един приятел и пишеха нови песни. Надяваха се да съберат достатъчно за албум и да пробият.

Някои уикенди Бенедикт свиреше с една банда в различни кръчми в Съсекс. Тя обичаше да го гледа на сцената. За нея той беше като наркотик, на който не можеше да се насити. Все още, след осем месеца връзка, можеше да прави любов с него буквално по цял ден и по цяла нощ — в редките случаи, когато оставаха заедно толкова дълго време. Той беше много добър в целувките и най-добрият любовник — не че тя имаше голяма база за сравнение. Четирима, ако трябва да сме точни, и нито един, който да си заслужава да бъде запомнен.

Бенедикт беше мил, внимателен, щедър и умееше да я разсмива. Тя обичаше чувството му за хумор. Обичаше миризмата на кожата му, на косата, дъха му, потта му. Но най-много от всичко обичаше ума му.

И разбира се, обичаше това, че той наистина, ама наистина много харесваше носа ѝ.

— Не го харесваш наистина, нали? — попита го тя в леглото преди няколко месеца.

— Напротив!

— Не е възможно!

— Мисля, че си красива.

— Не съм. Човката ми прилича на „Конкорд“.

— За мен си красива.

— Ходил ли си скоро да си прегледаш очите?

— Искаш ли да ти кажа нещо, което прочетох, и се сетих за теб? — попита той.

— Добре, кажи ми.

— „Красотата ѝ улавя вниманието ти, личността ѝ улавя сърцето ти.“

Сега тя се усмихна на този спомен, докато чакаше в задръстването в осветения от уличните лампи мрак, парното на малкия ѝ форд жужеше силно и подгряваше краката ѝ. Тя слушаше с половин ухо новините по Радио 4. Гордън Браун разпалено говореше нещо за Афганистан. Не го харесваше, макар че беше за лейбъристите. Затова превключи на „Джус“. Зазвуча „Секси момче“.

— Еха! — усмихна се тя, кимна и забарабани с пръсти по кормилото в такт с музиката. „О, секси момче, такъв си ти, разкошен!“

Тя го обичаше с цялото си сърце, с цялата си душа, в това беше сигурна. Искаше да прекара живота си с него — никога не бе била така сигурна в нещо. Родителите ѝ щяха да са недоволни, че не се омъжва за евреин, но тя не можеше да направи нищо по въпроса. Уважаваше семейните традиции, но не беше религиозна. Вярваше в стремежа да превърнеш света в по-добро място за всички, а все още не беше открила религия, която изглежда способна на това.

Айфонът, който лежеше на седалката до нея, изписука, имаше съобщение. Тя се усмихна.

Задръстването в пиковия част по Лондон Роуд беше станало още по-трагично заради ремонтите по пътищата. Светофарът се сменяше от зелено на червено, после пак на зелено, пак на червено, а не бяха помръднали и на сантиметър. Тя все още се намираше до ярко осветената витрина на „Канцеларски материали“. Така че имаше време да погледне телефона си.

„Надявам се, че ще победиш! Целувки, целувки, целувки!“

Тя се усмихна. Двигателят работеше, чистачките издаваха стържещ звук и превръщаха капките дъжд, които падаха по предното стъкло, в замазано петно. Бенедикт ѝ беше казал, че има нужда от нови чистачки и мисли да ѝ вземе. Засега трябваше да се оправя и с тези.

Погледна си часовника: шест без пет. Мамка му! Обикновено стигаше за половин час от офисите на благотворителната организация в Олд Стейн, където имаше безплатно място за паркиране, до „Уитдийн Спортс Стейдиъм“. Но тази вечер не беше помръднала и сантиметър цели пет минути. Трябваше да е на корта точно в шест. Надяваше се положението да се подобри, щом подмине участъка в ремонт.

Джеси не беше единствената, която се тревожеше заради задръстването. Някой я чакаше на „Уитдийн Спортс Стейдиъм“, някой, който не беше партньорът ѝ за скуош. И този някой беше в много, много лошо настроение, което се влошаваше още повече с всяка секунда.