Мъртва като теб

8

Четвъртък, 1 януари

Рой Грейс си мислеше, че отдавна не се е чувствал толкова добре в първия ден от новата година. Доколкото можеше да си спомни, освен когато беше на дежурство, новата година винаги започваше с ослепяващо главоболие и всепоглъщащо усещане за обреченост, което винаги придружаваше неговите махмурлуци.

Беше пил дори повече в новогодишните нощи през първите години след изчезването на Санди, когато най-близките им приятели Дик и Лесли Поуп не искаха и да чуят, че държи да си остане вкъщи, а настояваха да празнува с тях. И, сякаш това беше някакво наследство от Санди, той беше започнал все повече да намразва този празник.

Но сега, точно тази новогодишна нощ, беше съвсем различно. Беше по-трезвен — и по-щастлив — от когато и да било.

Като начало, Клео обожаваше самата идея за празнуването на Нова година. Което пък внасяше ирония във факта, че беше бременна и затова не можеше да пие. Но той нямаше нищо против; беше щастлив просто да бъде с нея и да празнува не само настъпващата година, но и тяхното общо бъдеще.

А в себе си празнуваше и факта, че сприхавата му шефка, Алисън Воспър, вече няма да убива ентусиазма му почти всеки ден. Очакваше с нетърпение срещата с новия си шеф в понеделник — помощник-началник на полицията Литър Риг.

Единственото, което бе успял да разузнае за този човек досега, беше, че държи всичко да се изпипва, обича да е лично ангажиран в случаите и не може да търпи глупаци.

За негово облекчение в главното управление в Съсекс Хаус утрото беше спокойно, затова той се захвана с бумащината, която го чакаше, и отбелязваше бърз прогрес, като редовно хвърляше по едно око на сводките за всички докладвани инциденти в Брайтън и Хоув, които се нижеха на екрана на компютъра.

Както и очакваше, имаше няколко инцидента в барове, кръчми и клубове — повечето сбивания и няколко дребни кражби. Забеляза и няколко дребни пътни инцидента, един случай на домашно насилие — бой между съпрузи, — едно оплакване от шумно парти, едно изгубено куче и откраднат мотопед, както и доклад за гол мъж, който тичал по „Уестърн Роуд“. Но сега се бе появило и едно сериозно престъпление. Беше докладвано за изнасилване в хотел „Метропол“ в Брайтън. Съобщението се бе появило на екрана само преди няколко минути — в 12,55.

Имаше четири основни категории изнасилвания — от непознат, от познат, от гадже и от партньор. До този момент в съобщението не се споменаваше нищо за извършителя. Новогодишната нощ беше време, когато някои мъже се напиваха до умопомрачение и се натрапваха на гаджетата или партньорките си, и по всяка вероятност този инцидент щеше да попадне в някоя от тези категории. Достатъчно сериозно, но не и за отдел „Тежки престъпления“.

След двайсет минути той се канеше да пресече шосето до супермаркета, който служеше за нещо като столова на полицията, за да си купи сандвич за обяд, когато телефонът на вътрешната линия иззвъня.

Обаждаше се Дейвид Алкорн, детектив-инспектор, когото Рой познаваше и харесваше. Алкорн работеше в най-натоварения участък в града, на „Джон Стрийт“, където самият Грейс бе прекарал първите си години в полицията като детектив, преди да премине към главното управление в Съсекс Хаус.

— Честита Нова година, Рой — каза Алкорн с обичайния си сардоничен тон, който направи думата „честита“ крайно неуместна.

— На теб също, Дейвид. Добре ли прекара снощи?

— Да. Е, не беше лошо. Трябваше да огранича малко пиячката, за да мога да дойда тук в седем сутринта. А ти?

— Кротко, но прекрасно — благодаря.

— Но ще трябва да те размърдам, Рой. Изглежда, имаме изнасилване от непознат в „Метропол“.

Той му предаде основните факти. Екип униформени отишли в хотела и се обадили на криминалния отдел. Служителка от Отдела за сексуални престъпления била на път към хотела, за да придружи жената до наскоро основаното специализирано звено, разследващо изнасилвания, в Центъра за разследване на сексуални посегателства в Кроули — следвоенен град, който се намираше в самия географски център на Съсекс.

Грейс си записа данните в един бележник.

— Благодаря, Дейвид — каза той. — Дръж ме в течение. Обади се, ако имаш нужда от помощ от екипа ми.

Последва кратка пауза и той почувства колебанието в гласа на детектива, когато заговори:

— Рой, може би има нещо, което прави случая донякъде политически ориентиран.

— Така ли?

— Жертвата е била на благотворителен бал снощи в „Метропол“. Информираха ме, че неколцина висши полицейски служители са присъствали на този бал.

— Имена?

— Началникът на полицията и жена му, като за начало.

Мамка му, помисли си Грейс, но премълча.

— Кой друг?

— Заместник-началникът. Един помощник-началник. Следваш ли мисълта ми?

Грейс определено я следваше.

— Може би трябва да изпратя някой от „Тежки престъпления“ да придружи служителката от „Сексуални престъпления“. Какво мислиш? Просто формално.

— Мисля, че няма да е лошо.

Грейс бързо обмисли възможностите. Най-вече беше загрижен за новия си началник. Ако помощник-началник Питър Риг беше наистина толкова педантичен, тогава той трябваше да действа много внимателно и да се подсигури възможно най-добре.

— Добре, благодаря ти, Дейвид. Ще изпратя някого веднага. Междувременно можеш ли да направиш списък на всички присъстващи на събитието?

— Вече го имам.

— И на всички гости, останали да нощуват в хотела, включително и на персонала — предполагам, че е имало допълнително служители на смяна снощи.

— И това е готово. — Алкорн звучеше малко кисело, сякаш Грейс се съмняваше в способностите му.

— Разбира се. Съжалявам.

Веднага след разговора той се обади на детектив Ема-Джейн Бутууд, един от малцината членове на неговия екип, които бяха на работа днес. Освен това тя бе един от детективите, на които бе възложил да се справят с планината бумащина, изисквана от кралската прокуратура за операция „Нептун“ — огромно и мъчително разследване на трафик на хора, което бе задействал в седмиците преди Коледа.

Отне ѝ секунди да се появи в кабинета му от бюрото си в голямата зала на детективите точно зад неговата врата. Той забеляза, че тя накуцва лекичко — още не се беше възстановила напълно от ужасните рани, които бе получила при едно преследване през лятото, когато се беше забила с микробуса право в една стена. Въпреки множеството фрактури и загубата на далака си, тя беше настояла да съкрати препоръчителния период за възстановяване, за да се върне възможно най-скоро на работа.

— Здравей, Ема — каза той. — Сядай.

Грейс тъкмо бе започнал да ѝ предава фактите по случая, които Дейвид му бе съобщил, и да обяснява деликатната политическа ситуация, когато вътрешният телефон отново звънна.

— Рой Грейс — каза той в слушалката, като вдигна пръст към Ема, за да изчака.

— Детектив Грейс — чу се ведър, приятелски глас с изискан, придобит в частно училище говор. — Как сте? Обажда се Питър Риг.

Мамка му, помисли си Грейс отново.

— Сър — отвърна той. — Много се радвам… ъ… да ви чуя. Мислех си, че няма да започнете преди понеделник, сър.

— Има ли проблем с това?

О, господи, помисли си Рой Грейс и сърцето му се сви. Новата година бе настъпила едва преди дванайсет часа, а вече се бяха сдобили с първото сериозно престъпление. Освен това новият началник все още не беше встъпил официално в длъжност, а той бе успял да го вбеси.

Усети погледа на Ема върху себе си, беше наострила уши.

— Не, сър, в никакъв случай. Всъщност точно навреме. Вече имаме първото тежко престъпление за годината. Още е много рано да се каже, но вероятно ще привлече доста медийно внимание.

Грейс даде знак на Ема, че иска да говори насаме, и тя напусна кабинета и затвори вратата.

През следващите няколко минути той разказа на Риг всичко за случая. За щастие новият началник продължи с приятелския тон.

Когато Грейс свърши, Риг каза:

— Доколкото разбирам, мислиш да идеш там лично?

Рой се поколеба. В Кроули имаха специализиран и много способен екип, така че всъщност нямаше нужда от неговото присъствие на сцената, а и той щеше да е по-полезен тук, в управлението, за да се справи с докладите и да координира хода на разследването по телефона. Но реши, че началникът не иска да чуе това.

— Да, сър. Тръгвам след малко — отвърна той.

— Добре. Дръж ме в течение.

Грейс го увери, че ще направи точно така.

Когато затвори телефона, потънал в мисли, вратата се отвори и иззад нея се появи мрачното лице и обръснатото теме на детектив-сержант Глен Брансън. Очите му, на фона на черната кожа, изглеждаха мътни и изморени. Те напомниха на Грейс за очите на риба, умряла преди доста време, от онези, които Клео все му заръчваше да не купува.

— Здрасти, старче — каза Брансън. — Да не би тази година да се очертава по-малко шибана от предишната?

— Няма такова нещо! — отвърна Грейс. — Никоя година не е започвала толкова гнусно. Можем само да се опитаме да свикнем с този факт.

— Аха, явно преливаш от добро настроение тая сутрин — каза Брансън и стовари огромното си туловище на стола, освободен преди малко от Ема.

Дори кафявият му костюм, крещящата вратовръзка и кремавата риза изглеждаха изморени и смачкани, сякаш бяха висели твърде дълго на закачалката. А това притесни Грейс. Защото приятелят му обикновено се обличаше много спретнато. Но откакто преди няколко месеца бракът му се разпадна, той явно се бе плъзнал по низходяща спирала.

— Ама миналата година ми беше най-добрата, нали? Някъде по средата ме простреляха, към третото тримесечие жената ме изхвърли.

— Погледни го от добрата страна. Не си умрял и можеш да потрошиш колекцията ми от плочи.

— Много благодаря.

— Искаш ли да се повозим? — попита го Грейс.

Брансън сви рамене.

— Да, разбира се. Къде?

Радиотелефонът на Грейс иззвъня. Беше Дейвид Алкорн, за да му даде нови факти по случая.

— Има нещо, което може да се окаже важно, Рой. Очевидно някои от дрехите на жертвата липсват. Вероятно извършителят ги е взел. В частност обувките ѝ. — Той се поколеба за миг, после добави: — Това май ми напомня за един тип отпреди няколко години, а на теб?

— Да, но той взимаше само едната обувка и бельото — отвърна Грейс, гласът му внезапно бе станал по-тих. — Какво друго липсва?

— Не успяхме да измъкнем много от нея. Доколкото разбрах, тя е в пълен шок.

Нищо чудно, помисли си Грейс мрачно. Очите му се отклониха към една от сините кутии на пода — в нея бяха неразрешените случаи на Мъжа с обувките. Замисли се за миг.

Това беше преди дванайсет години. Надяваше се, че е просто съвпадение.

Но още щом си го помисли, студен порив плъзна по вените му.