Мъртва като теб

1997 5

Четвъртък, 25 декември

Рейчъл Райън чу изщракването на катарамата на колана на мъжа в мрака. Щрак. Шум от дрехи. Шумът от дишането му — бързо, диво. Болката в главата ѝ беше ослепяваща.

— Моля ви, не ме наранявайте — проплака тя. — Моля ви, недейте.

Микробусът се люшкаше от честите пориви на вятъра и от време на време се чуваше да преминава кола, ярка бяла светлина от фарове се стрелваше из вътрешността на микробуса, както ужасът бушуваше в нея. В тези моменти тя го виждаше най-ясно. Черната маска прилягаше плътно към главата му, с тесни процепи за очите, ноздрите и устата. Торбестите джинси и горнище на анцуг. В лявата си, облечена в ръкавица ръка стискаше малък извит нож. Беше ѝ казал, че с него ще я ослепи, ако извика или се опита да избяга.

Воня на мухъл, като на стари чували, се носеше от тънката постелка, на която лежеше. Тя се смесваше със слабата миризма на старата найлонова тапицерия и по-острата воня на дизелово гориво.

Видя как панталоните му падат. Втренчи се в белите му гащи и в слабите гладки крака. Той смъкна гащите си. Тя видя малкия му пенис — тънък, къс и дебел в края, като глава на змия. Видя го да рови в джоба си с дясната ръка ида вади нещо блестящо. Квадратно пакетче от фолио. Отвори го с ножа, като дишаше тежко, и извади нещо от него. Презерватив.

Мислите ѝ препускаха диво. Презерватив? Да не би да беше от внимателните? Щом беше достатъчно внимателен, за да използва презерватив, дали наистина щеше да я нарани с ножа?

— Сега ще сложим гумата — каза той задъхано. — Така няма да могат да свалят ДНК. Няма да вземат от теб ДНК. Няма да оставя подарък за полицията. Хайде, надърви ме.

Тя потрепери от погнуса, когато змийската глава се доближи до устните ѝ. Внезапно видя лицето му, озарено отново от преминаваща кола. Отвън имаше хора. Чуваше гласове по улицата. Смях. Ако успееше да вдигне някакъв шум — да удари по стената на микробуса, да изкрещи, — някой може би щеше да дойде, някой може би щеше да го спре.

Тя се зачуди дали не трябва просто да се опита да го възбуди, да го накара да свърши, после може би щеше да я пусне и да изчезне. Но изпитваше такова отвращение, толкова силен гняв — и твърде много съмнения.

Чуваше, че дишането му става все по-дълбоко. Чуваше го как сумти. Видя го да се докосва. Той беше просто един перверзник, просто шибан скапан перверзник и това нямаше да се случи с нея!

И внезапно, с разпален от алкохола кураж, тя го сграбчи за лишения от косми потен скротум и стисна топките му с две ръце колкото сили имаше. Той се преви, като пъшкаше от болка, а тя смъкна качулката от главата му и заби пръсти в очите му, опита се да ги изтръгне с нокти и крещеше колкото глас имаше.

Само че в ужаса си тя крещеше сякаш като в кошмар — колкото и да се опитваше, от гърлото ѝ излизаше само немощно грачене.

После почувства смазващ удар по главата.

— Кучка!

Той отново заби юмрука си в нея. Лицето му беше разкривено от болка и ярост, размазваше се пред очите ѝ, само на сантиметри от нейното. Тя почувства юмрука му отново и отново.

Всичко заплува около нея.

И внезапно усети, че бикините ѝ се смъкват, а след миг той проникваше в нея. Опита да се отдръпне, да го отблъсне, но той я беше притиснал здраво.

Това не съм аз. Това не е моето тяло.

Почувства се напълно откъсната от себе си. За миг се зачуди дали всъщност това не е някакъв кошмар, от който не може да се събуди. В главата ѝ лумнаха светлини. После помръкнаха.