81

Четвъртък, 15 януари

Дий Бърчмор си имаше златно правило — никога не пиеше, преди да говори пред публика. Но след това, е, след това имаше нужда от едно питие! Нямаше значение колко пъти го беше правила, щом застанеше отпред и заговореше, винаги се притесняваше. Днес обаче, по някаква неизвестна причина — вероятно защото събитието беше голямо и много престижно, — тя беше по-нервна от обикновено, докато изнасяше речта си.

Затова, въпреки че нямаше търпение да се прибере, за да посрещне гостите си в четири, остана да побъбри с приятелки. Преди да се усети, беше изпила три големи чаши совиньон блан. Не беше много умно от нейна страна, защото не бе хапнала почти нищо.

Сега вървеше по паркинга и се чувстваше доста нестабилна. Беше ѝ трудно да фокусира поглед. Налагаше се да остави колата си и да вземе такси, или да върви пеша — не беше много далеч. Но тъкмо започваше да вали и тя не искаше чисто новите ѝ обувки да подгизнат.

И все пак не биваше да шофира. Не само защото беше опасно, но и щеше да изложи много съпруга си, ако я спрат за шофиране в пияно състояние. Пристъпи към автомата за плащане, после зарови в чантата за талона. Извади го, но той се изплъзна от пръстите ѝ.

Клекна и едва се изправи.

Натряскала съм се!

Опита да си спомни дали има чадър в колата. Беше сигурна, че има. И разбира се, там бяха и обувките с нисък ток, с които шофираше! Щеше да си ги сложи и да повърви до дома — тъкмо щеше да изтрезнее.

Прибра талона в чантата си и се заклатушка към второ ниво.

Загрузка...