Мъртва като теб

1998 68

Сряда, 14 януари

— Съжалявам, че закъснях, скъпа — каза Рой Грейс, докато влизаше в къщата.

— Ако получавах по лира за всеки път, в който го казваш, щях да съм милионер! — усмихна му се вяло Санди, после го целуна.

Носеше се топлата миризма на ароматни свещи. Санди ги палеше през повечето вечери, но сега изглеждаха повече от обикновено. Като за специален случай.

— Господи, много си красива — каза той.

И наистина беше. Беше ходила на фризьор и дългата ѝ коса беше на букли. Носеше къса черна рокля, която подчертаваше всяка извивка на тялото ѝ, и се беше парфюмирала с любимия си парфюм — „Пойзън“. Тя вдигна ръка, за да му покаже тънката сребърна гривна, която ѝ беше купил от един модерен бижутер в Лейнс.

— Страхотно ти стои! — каза той.

— Така е! — Тя ѝ се полюбува в огледалото на викторианското портманто в коридора. — Харесвам я. Имаш добър вкус, детектив-сержант Грейс!

Той я прегърна и потърка нос във врата ѝ.

— Искам да те любя още сега, тук, в коридора.

— Тогава е по-добре да побързаш. Таксито ще дойде след трийсет минути!

— Такси ли? Не ти трябва такси. Аз ще карам.

— Нима няма да пиеш на рождения ми ден?

Тя му помогна да свали палтото си, закачи го на закачалката и го поведе за ръка към трапезарията. Джубоксът, който бяха купили преди няколко години, една неделна утрин от пазара в Кенсингтън Гардънс, свиреше една от любимите им песни на „Ролинг Стоунс“, тяхната версия на „Под крайбрежната“. Светлините бяха приглушени, а свещите горяха навсякъде. На масичката за кафе беше отворена бутилка шампанско, имаше две чаши и купа с маслини.

— Мислех да пийнем по едно, преди да тръгнем — каза тя замислено. — Но добре. Ще я сложа в хладилника и ще я изпием, когато се върнем! Може да пиеш от голото ми тяло.

— Мммм. Това е прекрасна идея. Но съм дежурен, скъпа, и не мога да пия.

— Рой, това е рожденият ми ден.

Той отново я целуна, но тя се отдръпна.

— Дежурен си на рождения ми ден. Беше дежурен по Коледа. Днес отиде на работа много рано. Сега вече ще разпускаш.

— Кажи го на Попай.

Попай беше прекият му началник, детектив главен инспектор Джим Дойл — Попай. Той беше назначен за главен следовател по операция „Залез“, издирването на Рейчъл Райън, което сега поглъщаше цялото време на Грейс — и го държеше буден по цели нощи.

— Дай ми номера му, ще му се обадя!

Грейс поклати глава.

— Скъпа, всички отпуски бяха отменени. Работим по този случай денонощно. Съжалявам, но ако беше на мястото на родителите на Рейчъл Райън, щеше да го очакваш от нас.

— Нали не ми казваш, че няма да пиеш на рождения ми ден?

— Нека отскоча да се преоблека.

— Няма да ходиш никъде, докато не ми обещаеш, че ще пиеш с мен тази вечер!

— Санди, ако ми се обадят и мириша на алкохол, може да си изгубя работата и да ме изритат от полицията. Моля те, разбери.

— Моля те, разбери! — изимитира го тя. — Ако получавах по лира всеки път, когато казваш това, щях да съм мултимилионер.

— Отмени таксито. Аз ще карам.

— Няма да караш ти!

— Нали опитваме да спестяваме за ипотеката и за ремонта на къщата.

— Не мисля, че едно такси ще е от голямо значение!

— Всъщност са две таксита — на отиване и на връщане.

— Е? — Тя сложи ръце на кръста си.

В този момент радиотелефонът му изпращя — имаше обаждане. Той го извади от джоба си и отговори.

— Рой Грейс.

Тя го погледна с онзи поглед, който казваше: „Само да си посмял!“

Беше шефът му.

— Добър вечер, сър — каза Рой.

Връзката беше лоша. Гласът на Джим Дойл звучеше накъсано.

— Рой, един фермер открил изгорял микробус в полето. Установихме, че е откраднат вчера следобед. В него имало женско тяло. Онзи тип е бил танкист в Ирак и явно разбира от тези работи. Може и да е нашата изчезнала Рейчъл Райън — трябва веднага да изследваме микробуса. Близо до „Садълскомб Роуд“ е, на половин миля южно от голф клуба „Уотърхол“. Вече тръгнах. Да се срещнем там? Колко време ще ти трябва?

Сърцето на Грейс се сви.

— Сега ли, сър?

— Ти какво си помисли? След три седмици?

— Не, сър, просто жена ми има рожден ден.

— Честити ѝ от мен.