Мъртва като теб

1998 36

Петък, 2 януари

Бяха изминали осем дни, откакто Рейнъл Райън бе обявена от родителите си за изчезнала.

Осем дни, в които нямаше никакво доказателство, че е още жива.

Рой Грейс работеше усилено по случая от Коледа насам. Ставаше все по-сигурен, че нещо в него съвсем не е наред, но главен инспектор Джак Скърит настояваше той да си вземе свободен ден, за да посрещне Нова година със съпругата си.

Грейс го направи, но неохотно, разкъсван от желанието си да открие Рейчъл и нуждата да запази мира у дома. Сега, след два дни отсъствие, се завърна в петъчната утрин за среща, насрочена от Скърит. Главният инспектор каза на малкия си екип от детективи за своето решение, взето след консултация с помощник-главния началник, да върне операция „Залез“ в оперативната зала. Главният екип, който се занимаваше с разследване на тежки престъпления, бе официално привлечен към случая и дори шест детективи от други части на страната бяха включени в него.

Оперативната зала се помещаваше на четвъртия етаж в управлението на „Джон Стрийт“, до контролната зала на камерите и срещу залата, в която работеше екипът по операция „Худини“, или разследването на случаите на Мъжа с обувките.

Грейс, който беше убеден, че двете операции трябва да се слеят, беше заел настоящото си работно място, където щеше да остане до края на разследването. Бюрото се намираше до прозорец, от който духаше и който разкриваше вяла гледка към паркинга и сивите, мокри от дъжда покриви на сградите в посока „Брайтън Стейшън“ и виадукта.

На съседното бюро беше детектив-сержант Тингли, умен, двайсет и шест годишен полицай с момчешко излъчване, когото Грейс харесваше. В частност харесваше енергичността му. Навил ръкавите на ризата си, Джейсън Тингли сега беше до телефона, с химикалка в ръка и поемаше десетките обаждания, които идваха след проведената преди три дни възстановка на пътя на Рейчъл от стоянката за таксита на „Ист Стрийт“ до дома ѝ.

Грейс имаше дебела папка по този случай на бюрото си. Въпреки празниците вече се беше сдобил с банковата сметка и номера на кредитната карта на Рейчъл. През изминалата седмица нямаше никакви трансакции, което означаваше, че с основание можеше да изключи вероятността да е била нападната заради обир. От мобилния ѝ телефон не бяха провеждани разговори от два трийсет и пет сутринта на Коледа.

Обаче беше научил от телефонната компания нещо полезно. В Брайтън и Хоув имаше мини антени. На всеки петнайсет минути мобилните телефони подаваха сигнал към най-близката от тях, дори без да се провежда разговор, както самолет указваше местоположението си и получаваше обратен сигнал.

Въпреки че не бяха провеждани повече разговори от телефона на Рейчъл, той бе останал включен още три дни, преди батерията му да падне, както Грейс предположи. Според информацията, получена от телефонната компания, малко след последния ѝ телефонен разговор тя внезапно се бе преместила на две мили източно от дома си — вероятно с някакво превозно средство, ако се съдеше по скоростта, с която това се беше случило.

Беше останала там до 10 сутринта на Коледа. После бе пропътувала около четири мили на запад, в Хоув. Отново по скоростта на пътуването можеше да се съди, че е била в превозно средство. После бе спряла и останала на място до последния получен сигнал — малко след единайсет вечерта в събота.

Грейс бе начертал червен кръг на една едромащабна карта на Брайтън и Хоув в оперативната зала, за да отбележи максималната зона на покритие на конкретната антена. Тя включваше по-голямата част от Хоув, както и част от Брайтън, Саутуик и Портслейд. Над сто и двайсет хиляди души живееха в този радиус — почти невъзможен брой, за да проведат разследване от врата на врата.

Освен това информацията беше само с ограничена стойност. Телефонът на Рейчъл можеше да не е бил в нея. Той бе само индикатор къде може да е била, нищо повече. Но засега имаха единствено това. Друга насока, в която щеше да продължи, бе да види дали нещо е било заснето от камерите по маршрута, указан от сигналната информация. Но те покриваха само главните улици, а това не беше достатъчно.

Рейчъл не притежаваше компютър, а в местоработата ѝ в „Американ Експрес“ не откриха никаква следа, никаква насока къде може да е отишла.

В момента изглеждаше, сякаш земята се е отворила и тя е пропаднала в нея.

Тингли затвори телефона и задраска името, което бе написал преди две минути в бележника си.

— Този само ми изгуби времето — каза той и се обърна към Рой. — Добре ли изкара Нова година?

— Ами добре мина. Ходихме с Дик и Лесли Поуп в „Донатело“. А ти?

— Ходихме до Лондон с госпожата. На Трафалгар Скуеър. Беше страхотно — докато не заваля. — Сви рамене. — Е, какво мислиш? Дали е още жива?

— Нещата не изглеждат розови — отвърна той. — Тя е домошар. Все още тъгува за бившия си. Била е с хубави обувки, купонясвала е. — Погледна към колегата си и сви рамене. — Постоянно се връщам към тези факти.

Днес Грейс бе прекарал цял час с доктор Джулиъс Праудфут, поведенческия анализатор, който работеше с екипа по операция „Худини“. Праудфут му каза, че според него изчезването на Рейчъл Райън не може да бъде свързано с Мъжа с обувките. Грейс все още не разбираше как арогантният психолог бе стигнал до това заключение, тъй като имаше твърде малко доказателства.

— Праудфут настоява, че не е в стила на Мъжа с обувките. Казва, че Мъжа с обувките напада жертвите си и после ги изоставя. Защото е използвал този начин на действие при всички нападения. Праудфут не допуска, че внезапно ще промени метода си и ще задържи една жена.

— Подобен начин на действие, Рой — каза Джейсън Тингли. — Но ги е водил на различни места, нали? Първия път се е опитал в малка уличка. После в хотелска стая. Една е нападнал в дома ѝ. Друга под пристана. Трета на многоетажен паркинг. Като се замислиш, много хитро от негова страна — става трудно предвидим.

Грейс погледна бележките си и се замисли. Имаше някакъв общ знаменател при всички жертви на Мъжа с обувките. Всички те бяха с дизайнерски обувки. Всяка си бе купила нов чифт от магазин в Брайтън малко преди да бъде нападната. Но засега разпитите на персонала в тези магазини не бяха разкрили нищо полезно.

Рейчъл Райън също си беше купила нови обувки. Три дни преди Коледа. Скъпи обувки за момиче с нейните възможности — струваха сто и седемдесет лири. Беше ги носила в нощта на изчезването си.

Но Праудфут не беше отчел това.

Грейс се обърна към Тингли и му каза това.

Тингли кимна, внезапно изглеждаше някак тъжен.

— Ако не е бил Мъжа с обувките, кой тогава? Къде може да е отишла? Ако е добре, защо не се е свързала с родителите си? Трябва да е видяла призива в „Аргус“ или да го чуе по радиото.

— Няма никакъв смисъл. Обикновено се е обаждала всеки ден на родителите си. Осем дни — нищо? И то по това време на годината — Коледа и Нова година? Да не им се обади да им честити? Нещо ѝ се е случило, няма начин.

Тингли кимна.

— Какво — отвлечена е от извънземни?

Грейс отново погледна към записките си.

— Мъжа с обувките е водил жертвите си на различни места всеки път, но винаги им е правил едно и също. И по-важното е какво е направил с живота им. Не е било нужно да ги убива. Те вече са били мъртви отвътре, когато е приключвал с тях.

Ти жертва на Мъжа с обувките ли си, Рейчъл? Или някое друго чудовище те е отвлякло?