Мъртва като теб

88

Петък, 10 януари

В седем без петнайсет Рой Грейс, превъзбуден от адреналина и кофеина, седеше в малък офис в края на оперативната зала на третия етаж на централния полицейски участък на Брайтън. Той се намираше в огромна, шестетажна сграда на „Джонс Стрийт“, точно в края на Кемп Таун и на около двеста метра от „Едуард Стрийт“ — част от района, в който според Джулиус Праудфут щеше да се случи следващото нападение на Мъжа с обувките. Така че се превръщаше в идеален щаб за настоящата операция.

След сутрешния брифинг и с помощта на малко натиск на съответните места от страна на Риг, детектив-суперинтендант Рой Грейс беше събрал екип от двайсет полицаи и в момента бе зает да го разшири до трийсет и пет души до сутринта.

Понастоящем имаше екип за наблюдение от осем души по улиците, както пеша, така и с автомобили — други дванайсет, включително неколцина от собствения му екип, както и патрулни полицаи, хора от специалния отдел и от общината, бяха разположени в сгради на равни интервали по „Едуард Стрийт“ и „Истърн Роуд“, както и по някои близки пресечки. Повечето от тях, както често ставаше при наблюдение, бяха по горните етажи на къщи или в апартаменти, със съгласието на собствениците.

Монитори за наблюдение покриваха по-голямата част от стената пред бюрото му. Грейс можеше на мига да включи картина от която и да е от триста и петдесетте камери в центъра на града, както и да увеличи изображението или пък да го наклони. Залата се използваше от дежурния офицер, Златният командир, за наблюдение на всички главни обществени събития, като партийни конференции, или пък за наблюдение на демонстрации и полицейски операции в града.

Вторият по старшинство, Сребърният командир в тази операция, беше шефът на участъка на „Джон Стрийт“, който също беше в оперативната зала и поддържаше връзка по кодирана честота с двама други командири от по-нисш ранг, Бронзови командири. Единият беше жена детектив-инспектор, която ръководеше екипите за наблюдение и сега беше навън, в необозначена кола. Другият беше Рой Апс, старши инспектор в участъка на „Джон Стрийт“, който ръководеше стационарния екип и получаваше сведенията от техните наблюдателни позиции.

Дотук всичко беше спокойно. За облекчение на Грейс поне не валеше — много полицаи често наричаха лошото време „полицейски дъжд“. При проливен дъжд престъпленията рязко намаляваха. Като че ли престъпниците не обичаха да се мокрят, като всички останали. Въпреки че досега бе станало ясно, че Мъжа с обувките няма нищо против лекия дъждец.

Пиковият час вече отминаваше и движението по „Истърн Роуд“ намаляваше. Грейс прещрака всички екрани, които показваха картина от камерите в близост до наблюдателните позиции. Спря, щом видя една необозначена кола за наблюдение да спира бавно и да паркира.

Взе си малка почивка и се обади на Клео, за да ѝ каже, че най-вероятно ще закъснее и да не го чака. Тя отвърна, че е изтощена след предишната нощ и щяла да си легне рано.

— Ще се опитам да не те събудя — каза той.

— Но аз искам да ме събудиш — отвърна тя. — Искам да се уверя, че си се прибрал невредим.

Той ѝ изпрати целувка и се върна към работата си.

Внезапно вътрешният телефон иззвъня. Беше Сребърният командир.

— Шефе, току-що получихме сигнал от една патрулна кола — засякла е номера на таксито, което Джон Къридж кара. Тъкмо завива наляво към Олд Стейн от крайбрежната.

Грейс се напрегна, имаше онова странно усещане, което се появяваше в стомаха му, когато нещата започваха да се развиват.

— Добре, съобщи на бронзовите.

— Веднага.

Грейс включи радиото си на всички канали — от бронзовите към всеки член на екипа. И точно в този момент чу гласа на един от полицаите, макар че имаше доста пращене по линията:

— Целта завива надясно, по „Едуард Стрийт“.

След няколко секунди дойде отговор от наблюдателен пост източно от „Джон Стрийт“.

— Целта подминава, продължава на изток. Чакайте — спира. Взима един клиент — мъж.

Мамка му, помисли си Грейс.

Ако Къридж бе спрял за клиент, това означаваше, че не е на лов. И все пак беше странно, че се появи точно в района, където се очакваше следващото нападение.

Дали беше съвпадение?

Не беше много сигурен. Нещо около този Джон Къридж го смущаваше. От опит знаеше, че нападателите като Мъжа с обувките често се оказват странни саможивци, а Къридж определено беше такъв. Може и да го бяха пуснали поради липса на доказателства, но това не означаваше, че не е техният човек.

Ако аз карах такси, за да преживявам, защо ще минавам по почти пустата „Истърн Роуд“ по това време в петък? Защо не по „Сейнт Джеймс Стрийт“, малко по на юг, която винаги е оживена? Или по „Норт Стрийт“, по „Лондон Роуд“ или по „Уестърн Роуд“?

Обади се на таксита „Стримлайн“, представи се и попита дали Джон Къридж е имал поръчка да вземе клиент от „Истърн Роуд“. Операторката отвърна, че е така.

Грейс ѝ благодари. Ето, имаше невинно обяснение на присъствието на таксиметровия шофьор тук.

Но той все още имаше лошо предчувствие за него.