Ден на гнева

18.

Един час по-късно Форд се появи на закуска и усети живителния аромат на кафе, бекон и палачинки. Спря на входа. Групата беше в намален състав — няколко членове на екипа бяха в Бункера, а останалите ФБР разпитваше в залата за отдих. Хейзълиъс беше седнал на обичайното си място начело на масата.

Форд пое дълбоко въздух и се запъти към мястото си. Ако учените изглеждаха съсипани преди, сега вече приличаха на зомбита, хранеха се механично и мълчаливо, а очите им със зачервени клепачи се рееха в пространството. Самият Хейзълиъс изглеждаше адски зле.

Форд си наля чаша кафе. Когато Уордлоу пристигна няколко минути след това, Форд го мерна с крайчеца на окото си. За разлика от другите той изглеждаше отпочинал, невъзмутим и необичайно приятелски настроен, докато кимаше на всички на път за мястото си. Кейт сновеше до кухнята и обратно и поднасяше чинии с храна. Форд се постара да не я гледа. Край него подеха несвързан разговор за най-банални неща. Никой не искаше да споменава за Волконски. Само не за Волконски.

Коркоран седна до него. Усети погледа й върху себе си, обърна се и видя многозначителна усмивка на лицето й. Тя се наведе и го попита тихо:

— Къде беше снощи?

— Излязох да се поразходя.

— Да бе — подсмихна се тя и плъзна поглед към Кейт.

Мисли, че спя с Кейт.

Коркоран се обърна към групата и каза:

— Тази сутрин сме влезли във всички новини. Научихте ли?

Всички спряха да се хранят.

— Никой ли не е чул? — огледа се Коркоран с победоносно изражение. — Не е, каквото си мислите. В новините нямаше нищо за Питър Волконски — още не.

Отново огледа групата, наслаждавайки се на вниманието.

— Става дума за друго. Доста странно. Чували ли сте за телевизионния проповедник Спейтс, който има огромна църква във Вирджиния? Тази сутрин онлайн в „Таймс“ има статия за него.

— Спейтс ли? — наведе се Инес над масата. — Проповедникът, когото пипнаха заедно с онези проститутки? Какво общо има той с нас?

Тя се усмихна още по-широко:

— Проповедта му миналата неделя е била само за нас.

— Не разбирам защо — отбеляза Инес.

— Казал, че сме учени безбожници, които твърдят, че Библейската книга на Битието лъже. Цялата проповед може да се види в интернет. „Поздравявам ви в името на нашия Бог и Спасител Исус Христос“ — проточи тя в почти съвършена имитация на южняшкия му акцент, демонстрирайки отново способността си да имитира.

— Сигурно се майтапиш — възкликна Инес.

Тя срита Форд под масата с крак:

— И ти ли не си чувал за това?

— Не.

— Кой има време да чете новините? — попита Тибодо силно и раздразнено. — И без това не успявам да си свърша работата.

— Не разбирам — обади се Долби. — Как така обвиняваме в лъжа Библията?

— Изследваме Големия взрив — светската хуманистична теория, според която вселената е създадена без направляваща ръка на Бога. Ние сме част от войната срещу вярата. Ние мразим Христос.

Долби отвратено поклати глава.

— Според „Таймс“ проповедта е предизвикала голяма врява. Няколко конгресмени от юга искат разследване и заплашват да прекъснат финансирането ни.

Инес се обърна към Хейзълиъс.

— Ти знаеше ли за това, Грегъри?

Хейзълиъс кимна мрачно.

— Какво ще правим?

Хейзълиъс остави чашата с кафето си и изтри очи.

— Скалата на Станфорд-Бинет показва, че седемдесет процента от човешките същества имат средна или под средната интелигентност. С други думи, повече от две трети от всички хора са на средно ниво, тоест достатъчно глупави или пък кръгли глупаци.

— Не съм сигурен, че следя мисълта ти — каза Инес.

— Казвам само, че светът е такъв, Джордж. Приеми го.

— Но ние трябва да излезем с изявление, което отхвърля обвинението — заяви Инес. — Поне според мен Големият взрив по нищо не противоречи на вярата в Бога. Едното не изключва другото.

Едълстайн вдигна очи от книгата си с внезапно блеснал и развеселен поглед:

— Ако наистина смяташ така, Джордж, значи не разбираш нито Бог, нито Големия взрив.

— Чакай малко, Алан — прекъсна го Кен Долби. — Човек може да приема една напълно физична теория като Големия взрив и въпреки това да вярва, че Бог стои зад него.

Тъмните очи на Едълстайн се насочиха към него.

— Ако теорията е изчерпателно обясняваща, каквато трябва да бъде всяка добра теория, тогава няма нужда от Бог. Той е просто наблюдател. Що за безполезен Бог е това?

— Алан, защо не ни кажеш какво мислиш всъщност? — саркастично попита Долби.

Инес се обади на висок глас, с подчертано професионална интонация:

— Несъмнено светът е достатъчно голям и за Бог, и за науката.

Коркоран безмълвно завъртя очи.

— Готов съм да възразя срещу всяко изявление, направено в името на проекта „Изабела“, в което се споменава Бог — заяви Едълстайн.

— Край на споровете — отсече Хейзълиъс. — Няма да има никакви изявления. Политиците да се оправят.

Вратата на стаята за отдих се отвори и отвътре излязоха трима учени, следвани от специални агенти Гриър и Алварес и от лейтенант Биа. Стаята притихна.

— Искам да ви благодаря за съдействието — сковано се обърна към групата Гриър с папка в ръка. — Имате визитната ми картичка. Ако имате нужда от нещо или си спомните нещо полезно, моля да ми се обадите.

— Кога ще научим нещо по-конкретно? — попита Хейзълиъс.

— След два-три дни.

Мълчание. После Хейзълиъс се обади:

— Може ли да ви задам един-два въпроса?

Гриър чакаше.

— Пистолетът беше ли намерен в колата?

Гриър се поколеба, после каза:

— Да.

— Къде?

— На пода от страната на шофьора.

— Доколкото разбрах, Волконски е бил прострелян в дясното слепоочие от упор, седнал зад волана. Така ли е?

— Да.

Прозорците на колата бяха ли отворени?

— Всички бяха затворени.

— И климатикът беше пуснат?

— Да.

— Вратите бяха ли заключени?

— Точно така.

— И ключът беше пъхнат в запалването?

— Да.

— Дясната ръка на Волконски даде ли положителен резултат при теста за барутен прах?

Мълчание.

— Резултатите още не са готови — каза Гриър.

— Благодаря ви.

Форд осъзна значението на въпросите, а явно същото важеше и за Гриър. Докато агентите излизаха от стаята, учените възобновиха закуската си в напрегнато мълчание. Във въздуха сякаш увисна неизречената дума „самоубийство“.

Накрая Хейзълиъс се изправи.

— Искам да кажа няколко думи. — Уморените му очи огледаха стаята. — Знам, че всички сте дълбоко потресени, както съм и аз.

Хората неловко се размърдаха по местата си. Форд погледна към Кейт. Изглеждаше не просто потресена — изглеждаше смазана.

— Проблемите с Изабела се отразиха най-сериозно на Питър — по причини, които са известни на всички ни. Той направи нечовешко усилие да отстрани софтуерните проблеми с Изабела. Сигурно се е отказал. Бих искал в негова памет да припомня няколко реда от едно стихотворение на Кийтс за мига на откритието. — Той изрецитира по памет:

Хейзълиъс направи пауза, после вдигна поглед:

— Казвал съм го и преди: нито едно ценно откритие на света не е направено лесно. Всяко мащабно изследване на непознатото е опасно — физически и психологически. Погледнете околосветското пътешествие на Магелан или откриването на Антарктика от капитан Кук. Вземете програмата „Аполо“ или космическата совалка. Вчера изгубихме един човек, станал жертва на трудностите на откривателството. Както и да завърши изследването ни — а според мен повечето от нас се досещат какво ще стане, — аз винаги ще смятам Питър за герой. — Замълча, задавен от вълнение. След малко се прокашля. — Следващата проба на Изабела започва утре на обяд. Всички знаете какво да правите. Онези, които още не са в планината, ще се съберат тук, в стаята за отдих в единайсет и половина и ще отидат на група. Вратата на Бункера се затваря и се заключва в единайсет и четирийсет и пет. Този път, госпожи и господа, кълна се в Бога, ще се взираме като храбрия Кортес в Тихия океан.

В гласа му имаше плам, който порази Форд — плам на човек с истинска вяра.