Ден на гнева

42.

В задната част на караваната си извън Блу Гап пастор Ръс Еди седеше пред двайсетинчовия екран на своя „Макинтош“. Излъчването по интернет на „Америка на кръглата маса“ тъкмо бе свършило. Мозъкът на Еди пламтеше, душата му гореше, а думите на преподобния Спейтс все още отекваха в съзнанието му. Той, Ръсел Еди, беше „всеотдайният християнин на място“, който бе разобличил проекта „Изабела“. „Проповедник като мен“, ето какво бе казал преподобният Спейтс на милиони зрители. Еди бе събрал изключително важната информация, като се бе изложил на огромен риск, напътстван от невидимата ръка на Господ. Времето не бе нормално. Несъмнено се задаваше справедливият гняв на Бога с цялата си огромна мощ. Дори скалите не можеха да скрият учените неверници от отмъщението на Всемогъщия Бог.

Еди седеше пред притихналия син екран, а съзнанието му бе зашеметено от Божието величие. Величественият замисъл започваше да се очертава. Бог имаше план за него. Всичко започна със смъртта на индианеца, покосен от ръката на Бога — пряк знак в очите на Еди за предстоящия Божи гняв. Краят бе надвиснал над тях. „Защото дойде великият ден на гнева Му, и кой може устоя?“

Мислите на Еди бавно се върнаха към караваната. В занемарената спалня беше съвсем тихо — все едно нищо не се бе случило. Само че светът се бе променил. Беше му се разкрил Божественият замисъл за самия него. Но коя беше следващата стъпка? Какво искаше Бог от него да направи?

Знак… трябваше му знак. Стисна Библията си с разтреперани от вълнение ръце. Бог щеше да му покаже какво да прави.

Постави книгата с гръбчето надолу и остави да се отвори напосоки. Протритите страници се прелистиха почти до края, където се спряха разтворени на Откровението на свети Йоана Богослова. Погледът му попадна на едно изречение: „Нему се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства…“

Гръбнакът му като че ли се сви от ледената тръпка. Този откъс бе една от най-ясните и недвусмислени препратки към Антихриста в Цялата Библия.

Потвърждение.