Ден на гнева

67.

Нелсън Бигей лежеше по корем на един гладък камък над долината Накаи, а до него беше Уили Беченти. От най-високата точка на платото, върхът му, се откриваше пълна панорама към пустинната област долу.

На Дъгуей, където той се изкачваше на Червеното плато, имаше страхотно задръстване. Стотици, вероятно хиляди коли бяха паркирали с изключени двигатели както им скимне на огромна площ непосредствено до Дъгуей. Много от превозните средства бяха зарязани с включени фарове и с отворени врати. Мнозина се изкачваха по Червеното плато пеша, оставили колите си някъде под платото. Стичаха се по пътя към проекта „Изабела“, подминаваха отклонението за долината Накаи и вървяха право към сблъсъка на ръба на платото.

Огледа с бинокъла си надолу по пътя. Хангарите горяха. Хеликоптерът, с който бяха пристигнали войниците, също беше подпален, а пламъците се издигаха на трийсетина метра към небето. Край него лежаха пръснати трупове на загинали в кървавата престрелка, която бе наблюдавал само преди няколко минути. По-голямата част от тълпата беше напуснала пистата след запалването на хеликоптера, но неколцина останаха, за да помогнат на голям багер да набразди пистата.

Проследи по-нататък стичащата се тълпа, докато погледът му не стигна до ограденото място на ръба на платото, под което се намираше Изабела. Там гъмжеше от хора — според Бигей бяха поне хиляда човека. Блъскаща се човешка маса се катереше по една от кулите на проводниците за високо напрежение и беше стигнала на около три четвърти до върха. Други бяха издигнали грубо скован кръст на върха на висока постройка в края на платото и сечаха на парчета няколко комуникационни кули, издигащи се на върха й.

Бигей бавно свали бинокъла.

— Имаш ли някаква представа какво става, по дяволите? — попита Беченти.

Бигей поклати глава.

— Някаква среща на Клана? На неофашистите?

— В тълпата има и черни, и южноамериканци. Дори неколцина индианци.

— Я да видя.

Докато Беченти наблюдаваше източния край на платото, Бигей осмисляше видяното. Отначало си помисли, че може би е някакво смахнато религиозно сборище — често срещана гледка на платото, — но след като взривиха хеликоптера, той си даде сметка, че става дума за нещо съвсем различно. Може би беше свързано с откачения телевизионен проповедник, за когото бе чул да говорят хората, онзи, дето изнесъл проповед против проекта „Изабела“.

Беченти изсумтя, като продължаваше да гледа:

— Виж колко много хора са избили на пистата.

— Дааа — проточи Бигей. — Със сигурност ще има ответна реакция. Федералните няма да стоят със скръстени ръце и да оставят това безобразие безнаказано. Не бива да ни хващат тук, когато започнат фойерверките.

— Можем да поостанем и да видим какво ще стане. Не всеки ден имаме места на първия ред, за да гледаме как бледоликите се избиват помежду си. Винаги сме знаели, че един ден ще го направят, нали? Помниш ли онова пророчество?

— Стига, Уили. Трябва да съберем всички и да се омитаме от платото.

Станаха и се запътиха към долината.

Ранди Доук се бе покатерил върху капака на джипа и се извисяваше над сражението, скръстил яките си ръце. Наблюдателният пункт му откриваше по-добра гледка към хората, които се катереха по кулата за високо напрежение. Най-горните почти бяха стигнали върха. Проводниците бръмчаха и пукаха. Почувства прилив на енергия като никога дотогава. Някога Доук бе станал жертва на хероина, кокаина и алкохола. Когато бе паднал най-ниско — докато се валяше в мръсотията и изпражненията на един напоителен канал до Белен в Ню Мексико, неканена от спомените му изникна някаква молитва от детството, на която майка му го беше научила, преди пияното дърто копеле, с което тя живееше, да гръмне първо нея, а после и себе си. Напевните думи отекваха в главата му: „Исус ме обича, знам това, защото Библията ми казва…“ И още тогава в онази мръсна канавка в Белен Исус се бе протегнал и бе спасил непотребния му задник. Така че сега му беше длъжник — Доук му беше длъжник. Беше готов на всичко заради Исус.

Вдигна бинокъла. Един от катерещите се беше стигнал точно под изолаторите. Доук наблюдаваше как мъжът се катери по стълбата и обгръща с крака една подпора. След това запази равновесие, извади пушка-помпа, вкара патрон в цевта и я опря на рамото си.

Представлението щеше да си го бива.

Наблюдава как катерачът зареди и отново внимателно се прицели. Хората, които се катереха под него, спряха, за да гледат. Появи се светкавица и само след миг изстрелът от пушката-помпа стигна до ушите на Доук. Дъжд от искри се спусна по проводника и той потрепери. Разнесоха се радостни възгласи.

Мъжът запази равновесие и отново зареди пушката. За втори път се появи светкавица и после се чу изстрел. Проводникът развихри хиляди искри и се сви като гърмяща змия, ударена с камък. Отново шумно одобрение.

Трети изстрел. Този път силна огнена струя се проточи в мрака. Проводникът се скъса със звънко и плътно издрънчаване, което сякаш затрептя във въздуха, а отрязаният край падна като на забавен каданс, пръскайки огън и навивайки се на спирала над хората долу. Падна с поредица от гърмежи и мълнии от светлина и пушек и прогони хората, които се разбягаха с писъци.

Страхотно.

Доук отново насочи вниманието си към кулата. Мъжът пак зареждаше пушката-помпа и се прицелваше. Само че сега хората на кулата крещяха — какво? Да спре ли? „Не, направи го“, помисли си Доук.

Поредният изстрел на пушката. Парче от изолатор полетя надолу сред фойерверк от искри, вторият проводник се скъса и падна върху самата кула. Сякаш невидим великан помете кулата — хората просто се откъснаха от стълбата, телата им полетяха надолу, удряха се в по-долните прегради, отскачаха и се завъртаха и едно след друго тупваха глухо на земята.

Отскочилият проводник се метна настрани и полетя към него, пеещ като струна на гигантска китара. Доук изскочи от джипа само миг преди съскащият кабел да го удари всред изригнал фонтан от искри. Падна върху изпадналата в паника тълпа и запълзя над повалените хора в опит да се измъкне. Джипът пламна и само след миг той усети горещината от избухналия резервоар, ударната вълна, внезапното сияние.

Надигна се и огледа пораженията.

Проводникът беше паднал до средата на оградената зона и бе оставил огнена диря. Сградата на асансьора беше в пламъци заедно с половин дузина пинии. Мъртви и ужасно обгорели хора бяха осеяли мястото край горящото превозно средство.

„Още души в рая — помисли си Доук, — още души отдясно на Отца.“