Ден на гнева

41.

Форд пристигна на Мостика в осем часа. Когато влезе в залата, погледна към Кейт, към нейното работно място. Очите им се срещнаха. Не си размениха нито дума, но погледите казваха много. Другите учени бяха приведени над компютрите си, а Хейзълиъс режисираше шоуто от своя въртящ се стол в средата. Машината бръмчеше, но Визуализаторът си оставаше черен.

Останалите отбелязаха пристигането му с няколко кимвания и разсеяни поздрави. Уордлоу го изгледа продължително, преди отново да насочи вниманието си към своето контролно табло.

Хейзълиъс му даде знак да се приближи.

— Как са нещата горе? — попита той.

— Не мисля, че ще имаме проблеми.

— Добре. Пристигаш тъкмо навреме, за да видиш как осъществяваме контакт в С-нула. Кен, как върви?

— Задържахме стабилно на деветдесет процента — каза Долби.

— А магнитът?

— Все още е наред.

— В такъв случай сме готови за старта — заяви Хейзълиъс. — Рей, заеми мястото си пред контролния панел на детекторите. Веднага щом избухне логическата бомба, искам да се заемеш с нея. Джули, ти ще й помагаш. Алан? — извърна се Хейзълиъс.

Едълстайн бавно вдигна глава от компютъра си.

— Следи едновременно помощните сървъри и главния компютър. При първия признак на нестабилност прехвърли контрола над Изабела на трите p5 595. Не чакай пълния срив.

Едълстайн кимна и натрака рязко нещо на клавиатурата.

— Мелиса, искам да следиш тази дупка в пространство-времето. Ако забележиш нещо, каквото и да било, което подсказва проблем — неочакван резонанс, непознати свръхтежки или стабилни частици, и особено стабилни сингуларности, — пусни алармата.

Знак с вдигнат палец.

— Разбира се.

— Тони, дори ако пуснем и трите сървъра като поддържащи, системите за сигурност ще останат включени. Не забравяй, че горе има протестиращи, които може да направят някоя глупост, например да се покатерят по оградата.

— Слушам, сър.

Хейзълиъс се огледа.

— Джордж?

— Да? — обади се Инес.

— Обикновено няма какво да правиш по време на проба, но този път е различно. Искам да застанеш близо до Визуализатора, за да можеш да четеш какво ни изписва логическата бомба и да го анализираш от психологическа гледна точка. Този код е написан от човешко същество и може да съдържа следа, по която да стигнем до автора му. Търси прозрения, идеи, психологически догадки и хрумвания — всичко, което може да ни помогне да стигнем до самоличността на нарушителя или да пипнем логическата бомба.

— Чудесна идея, Грегъри. Ще го направя.

— Кейт? Искам те на контролната клавиатура, за да пишеш въпросите.

— Аз… — поколеба се Кейт.

Хейзълиъс изви едната си вежда:

— Да?

— Бих предпочела да не съм аз, Грегъри.

Сериозните сини очи я погледнаха изучаващо, след това се насочиха към Форд.

— Ти нямаш какво друго да правиш. Искаш ли да задаваш въпросите?

— С удоволствие.

— Не е важно какво ще питаш — просто накарай малуера да не спира да говори. Рей се нуждае от стабилен поток от данни, за да може да проследи това нещо. Не задавай сложни и дълги въпроси — гледай да са кратки. Кейт, ако Уайман засече или не се сеща за въпроси, бъди готова да се включиш. Не можем да изгубим дори секунда.

Форд се приближи към компютъра й. Тя се изправи и му отстъпи мястото си. Той постави ръка на рамото й. Наведе се, уж за да разгледа екрана.

— Здравей — прошепна той и стисна ръката й.

— Здрасти. — Кейт се поколеба и добави тихо: — Уайман, обещай ми каквото и да се случи тук — независимо какво е — да започнем отначало. Ти и аз. Обещай ми, че… случилото се по време на ездата ни до платото не е просто случайност. — Лицето й беше силно зачервено. Тя се наведе, за да го прикрие, и черната й коса се спусна като завеса.

— Обещавам — стисна ръката й той.

Хейзълиъс беше приключил с обсъждането на подробностите с различни членове на екипа и се бе върнал в средата на мостика. Огледа групата с блесналите си сини очи.

— Казвал съм ви преди и пак ще го кажа — плаваме в непознати води. Няма да ви заблуждавам — предстои да направим нещо опасно. Нямаме алтернатива — притиснати сме до стената. Ще открием тази логическа бомба и ще я обезвредим. Тази вечер.

В последвалото продължително мълчание напевът на машината се усили и затихна.

— За няколко часа контактът ни с външния свят ще бъде прекъснат — каза Хейзълиъс и суровият му поглед обходи залата. — Някакви въпроси?

— Аз имам — обади се Джули Тибодо. Лицето й лъщеше от пот, а тъмните кръгове под очите й изглеждаха почти прозрачни. Косата й беше дълга, на клечки и се поклащаше, докато тя говореше.

— Да? — погледна я Хейзълиъс.

— Аз… — заекна тя.

Хейзълиъс изви вежди и зачака. Тя внезапно избута стола си и се изправи. Колелцата засякоха на килима и тя залитна.

— Това е лудост — каза Джули силно. — Имаме нагорещен магнит, нестабилен компютър и малуер — а сега ще напомпаме няколко мегавата мощност в машината? Ще взривиш цялата скапана планина. Аз няма да участвам.

Погледът на Хейзълиъс за миг се стрелна към Уордлоу, после се върна на Тибодо.

— Боя се, че вече е твърде късно, Джули.

— Как така твърде късно? — кресна тя. — Махам се.

— Вратите на Бункера са затворени, заключени и запечатани. Знаеш правилата.

— Глупости. Форд току-що влезе.

— По предварителна уговорка. Вече никой не може да излезе до зазоряване. Дори аз. Това е част от системата за сигурност.

— Измишльотини. Ами ако избухне пожар или стане нещастен случай? — Стоеше предизвикателно с треперещо тяло.

— Единственият човек с кодовете за сигурност, който може да отвори вратата преди зазоряване, е Тони. Това е негово решение като началник на охраната. Тони?

— Никой не може да излиза — безстрастно заяви Тони.

— Отказвам да приема този отговор — заяви тя и гласът се извиси в паника.

— Боя се, че трябва — заяви Хейзълиъс.

— Тони, искам да изляза веднага, мамка ти! — Гласът й се извиси почти до писък.

— Съжалявам — отговори Тони.

Тя се хвърли към него с цялото си тяло. Той я остави да приближи. Джули вдигна юмруци и той ги улови с лекота, когато тя замахна към него.

— Пусни ме, копеле! — заизвива се тя безпомощно.

— Спокойно.

— Няма да умра заради някаква машина! — Джули рухна на гърдите му и зарида.

Форд наблюдаваше невярващо.

— Пусни я да излезе, след като го иска.

Уордлоу го изгледа враждебно.

— Против правилата е.

— Тя не представлява опасност за сигурността. Погледни я — рухва.

— Правилата имат смисъл — заяви Уордлоу. — Никой не си тръгва от Изабела по време на проба освен в случай на заплаха за живота.

Форд се обърна към Хейзълиъс:

— Това не е редно. — После се извърна и се огледа: — Сигурен съм, че останалите са съгласни с мен. — Обаче вместо съгласие видя несигурност. Страх. — Не можете да я задържите против волята й.

До този момент не си бе дал сметка до каква степен са попаднали под въздействието на обаянието на Хейзълиъс.

— Кейт? — извърна се той към нея. — Знаеш, че това е нередно.

— Уайман, всички подписахме правилата. Дори тя.

Хейзълиъс се приближи към Тибодо и кимна на Уордлоу. Охранителят я предаде в прегръдката на Хейзълиъс. Тя се опита да се отскубне, ала той я стисна категорично, но внимателно. Риданията й започнаха да утихват и се превърнаха в хълцане и хлипане. Хейзълиъс я прегръщаше нежно, едва ли не с обич. Джули се облегна на гърдите му и плачеше тихо като момиченце. Той я галеше по гърба и главата, триеше сълзите й с палец и през цялото време мърмореше нещо на ухото й. След няколко минути тя се успокои.

— Съжалявам — прошепна Джули.

Той я потупа, поглади косата й и чувствено прокара ръка по пълния й гръб.

— Нуждаем се от теб, Джули. Аз се нуждая от теб. Не можем да се справим без теб. Знаеш го.

Тя кимна и подсмръкна.

— Изпуснах си нервите, извинявай. Няма да се повтори.

Той я задържа в прегръдката си, докато тя напълно се успокои. Когато я пусна, Джули отстъпи назад, забола поглед в пода.

— Джули, остани при мен. Обещавам ти, че ще бъдеш в безопасност.

Тя отново кимна.

Форд се втренчи в нея смаяно, докато не забеляза, че Хейзълиъс го наблюдава с тъжно и благо изражение.

— Вече наред ли е всичко, Уайман?

Форд срещна сините очи и не отговори.