В задната спалня в караваната си пастор Ръсел Еди затвори Библията и я остави върху нестабилните купчини от книги, подредени върху бюрото му. Избута ги по-далеч от своя угаснал компютър, за да си освободи работно място. След това разбуди машината и мониторът окъпа стаята в студено синьо. Беше девет часът вечерта.
Чувстваше главата си по-бистра от всякога. Бог беше отговорил на молитвите му. Беше му казал точно какво трябва да направи.
Няколко минути гледа празния екран и събира мислите си. Външно тялото му беше спокойно, но вътре сърцето му туптеше с устрема на Светия Дух. Имаше причина да се окаже начело на мизерна мисионерска църква на края на света. Имаше причина Лоренцо да умре. Ръсел Еди бе поставен тук като страж на Бога. Бог го бе избрал да изиграе основна роля в приближаващия се край на дните.
Половин час седя съвсем неподвижно и напрегнато обмисля писмото, което трябваше да напише. Съзнанието му остана непомрачено, а умът — му остър, докато съставяше писмото дума по дума мислено.
Беше готов. Сведе глава, изрече кратка молитва и постави пръстите си върху клавиатурата.
Братя християни,
Много от вас по-рано тази вечер са гледали предаването „Америка на кръглата маса“, водено от преподобния Дон Спейтс. Чули сте го да разказва за проекта „Изабела“. Чули сте преподобния Спейтс да споменава таен източник, „всеотдаен християнин“ на място, от когото е получил информацията.
Аз съм този таен източник. Бог ме помоли да ви разкрия каквото знам. А какво ще правите вие с тези сведения, е въпрос между вас и Бог.
Казвам се Еди Ръсел, пастор в мисията „Събрани в Твоето име“ в индианския резерват на Навахо. Моята християнска мисия е съвсем малка и се намира в пустинята в Аризона, в подножието на Червеното плато, на петнайсетина километра от базата на проекта „Изабела“.
Приятели мои, нося ви новини — необикновени, ужасяващи, но въпреки това радостни новини. Събитието, което очакваме две хиляди години, се случва точно в този момент, докато пиша този имейл.
Настъпи Страшният съд. Апокалипсисът и възнесението са съвсем близо, сега, тази нощ. Прочели сте за това в поредицата „Изоставени“. Е, вече не е фантастика. Случва се. Наистина.
Знам, че много от вас и преди са чували такива твърдения. Много фалшиви пророци са твърдели същото в миналото. Скептични сте, при това основателно. Моля ви само да ме изслушате. Който има уши да слуша, нека слуша.
Не допускайте грешката да изтриете този имейл. Направите ли го, ще се откажете от полагащото ви се място от дясната страна на Исус Христос в Деня на Страшния съд. Прочетете, каквото съм написал. Молете се. И после решете.
Най-напред ще направя две съобщения. Първото е следното: Антихристът е сред нас. Срещнах се с него. Говорих с него. Истински е. Отдавна скроените му планове и замисли дават плод. Бог ми е свидетел, че пред мен той свали маската си и показа истинския си облик.
Второто съобщение е още по-важно: Апокалипсисът настъпи. Започва сега, още тази вечер.
Естествено е да сте скептични. Сега ли, питате се. Апокалипсисът? А децата ми спят на горния етаж? А съпругата ми е в леглото? Невъзможно! Разсъдете обаче върху думите на апостол Матей: „… в който час не мислите, ще дойде Син Человеческий.“ Часът настъпи. Тук е. Сега.
А ето и доказателство за онова, което казвам. Ключът е в Откровение 13:1 и съседните откъси:
„След това застанах на морския пясък и видях да излиза от морето звяр със седем глави и десет рога; на роговете му имаше десет корони, а на главите му — богохулни имена.“
Ние сме сред пясъка на пустинята в Аризона. „Изабела“ е точно седем левги в диаметър. Изабела има десет различни детектора, всеки от които записва десет различни частици. Някои от детекторите всъщност се наричат „рога“. Ако смятате, че си го измислям, посетете интернет страницата на проекта, www.theisabellaproject.org.
Там пише всичко.
„И даде му змеят силата си, и престола си, и голяма власт.“
А кой е Антихристът, начело на спектакъла? Човек на име Грегъри Норт Хейзълиъс. Той е предложил проекта „Изабела“, той е намерил парите за него и сега ръководи екипа. Вестник „Ню Йорк Таймс“ нарече Хейзълиъс „най-умния човек на земята“. Самият Хейзълиъс неведнъж се е хвалил. Веднъж казал: „превъзхождам всички интелектуално“ и нарекъл човешките същества „раса от глупаци“. Точно така, приятели. Но вече истинската му природа е разкрита — Грегъри Норт Хейзълиъс е Антихристът. Съмнявате ли се? Срещнах се с него. Говорих с него очи в очи. Слушах богохулствата му, жлъчката, която изля върху нашия Спасител. Чух да ругае християните като „насекоми“ и „микроби“. Но не вярвайте на мен, вярвайте на Библията. Ето още един откъс от Откровение:
„И поклониха се на звяра, казвайки: кой прилича на тоя звяр? Нему се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства… Тогава отвори уста за хула против Бога, за да похули името Му, жилището Му и ония, които живеят на небето.“
Както чухте в „Америка на кръглата маса“, машината Изабела претендира, че е Бог. Само че те не разговарят с Бог, приятели мои. Разговарят със Сатаната.
„Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време.“
Сатаната е притиснат в ъгъла. Защитава последната си крепост — и никога не е бил толкова опасен.
Може да попитате — но къде е доказателството? Който има ухо, нека чуе.
Размишлявайте над твърдението, което съм извадил направо от интернет страницата на проекта „Изабела“. „Когато е пусната на пълна мощност, Изабела пресъздава в С-нула температурата на вселената по време на първата милионна част от секундата след Големия взрив, температура, която е повече от един милиард градуса по Фаренхайт.“ А сега помислете над текста на Откровение 13:13:
„… и той (звярът) вършеше големи личби, та дори и огън сваляше от небето на земята пред човеците.“
Отново се изпълва пророчеството на апостол Йоан.
Ето още едно твърдение от интернет страницата на проекта „Изабела“: „Суперкомпютърът, който контролира Изабела, е най-мощната изчислителна машина на планетата. Той работи с максимална бързина от петнайсет петафлопа (петнайсет квадрилиона изчисления на секунда). Това най-сетне е съвсем близо до предполагаемата бързина на човешкия мозък.“ А сега сравнете това с Откровение:
„И даде му се да вложи дух в зверовия образ, та зверовият образ дори да проговори и подейства тъй, че да бъдат убити ония, които не биха се поклонили на зверовия образ.“
Бихте ли си легнали тази нощ, като знаете, че Антихристът ще ви убие?
И накрая, приятели мои, ще ви цитирам върховния откъс от Откровение, който е в самата сърцевина на видението на свети Йоан:
„Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест.“
Така според Библията ще разпознаем Антихриста — по числото 666. Основният език на апостол Йоан е иврит. Знаел е, че всяка буква от иврит има числено съответствие. Гематрията представлява търсенето на скритите числа в еврейско име или текст. Нека да видим какво се случва, когато приложим гематрията към Изабела и нейното местоположение в Аризона. Ако превърнем латинските букви в техните еквиваленти на иврит и припишем на всяка буква от иврит съответната цифра, се получава следното:
A = алеф = 1
R = реш = 200
I = йодх = 14
Z = шин = 300
O = айн = 100
N = нун = 50
A = краен алеф = 1
Общо = 666
Още ли не ми вярвате? Вижте това:
I = йодх = 14
S = шин = 300
A = алеф = 1
B = бет = 2
E = е = 88
L = ламед = 130
L = ламед = 130
A = краен алеф = 1
Общо = 666
Приятели мои, нима това не е доказателството, което чакахме?
А сега разсъждавайте над следния откъс от Откровение:
„И събра ги на място, наречено по еврейски Армагедон.“
Армагедон е мястото, където Сатаната за последен път въстава срещу избрания цар Исус. Думата Армагедон произлиза от еврейските думи Хар Мегидо, които означават „планината Мегидо“. Само че такава планина така и не е била открита в Светите земи, а думата Мегидо просто е по-стара форма на еврейската дума за червеникава пръст. Виждате, че думата „Армагедон“ в Откровение всъщност се отнася за място, наречено „Червената планина“. Приятели мои, проектът „Изабела“ се намира на място, наречено Червеното плато в Аризона. Индианците навахо го наричат Дзилт Чии, което на езика на навахо буквално означава „Червена планина“ — Армагедон.
Това са доказателствата, приятели мои. А сега е ваш ред. Какво ще правите с тази информация? Това е най-върховният момент от живота ви като християни, сега, в момента, докато четете този имейл.
КАКВО ЩЕ ПРАВИТЕ?
Ще останете у дома ли? Ще се поколебаете и ще запитате дали не става дума за поредния луд? Ще останете пред компютъра, без да знаете къде се намира Червеното плато, нито пък как да дойдете тук посред нощ? Ще решите да отложите за утре? Ще чакате за доказателство, за знак?
Или ще откликнете на призива веднага и ще станете пехотинец от Божията армия? Ще зарежете ли всичко начаса, ще станете ли начаса от компютъра, ще напуснете ли дома си и ще дойдете ли на Червеното плато, за да се присъедините към мен в „онзи велик ден на Бога Вседържателя“? Ще се сражавате ли рамо до рамо с мен начаса, Христови братя, в последната битка срещу Сатаната и неговия Антихрист?
ИЗБОРЪТ Е ВАШ.
В името на Христа,
Пастор Ръс Еди, мисия „Събрани в Твоето име“
Блу Гап, Аризона.
Оригиналният имейл е изпратен на 14 септември в 21:37 местно време.
ИЗПРАТЕТЕ ТОЗИ ИМЕЙЛ НА ВСИЧКИ СВОИ ПРИЯТЕЛИ ХРИСТИЯНИ И СЛЕД ТОВА ЕЛАТЕ НА ЧЕРВЕНОТО ПЛАТО И СЕ ПРИСЪЕДИНЕТЕ КЪМ МЕН!
Когато приключи, Еди се облегна назад, плувнал в пот и с треперещи ръце. Дори не препрочете писмото. Бог бе направлявал ръката му, а това означава, че писмото е съвършено.
Отиде в полето „тема на съобщението“ и написа: „Червено плато=_Армагедон._“
Прегледа списъка с имейл адреси, който съставяше с надеждата да събере пари за мисията си. Беше подбрал някои от списъците с контакти с църкви и християнски организации, а други бяха от християнски бюлетини, новинарски групи, стаи за разговор и сайтове за дискусии в Юзърнет.
Две хиляди сто и шестнайсет имена. Разбира се, повечето нямаше да отговорят. Библията предсказваше, че ще се случи така: „… защото мнозина са звани, а малцина избрани“. Но и две хиляди беше някакво начало. Няколко десетки от тях щяха да препратят имейла и да предприемат пътуването до Червеното плато. Неколкостотин можеха да откликнат следващия път, а няколко хиляди — по-следващия. Писмото щеше да бъде публикувано на стотици християнски уебстраници. Християните блогъри щяха да го поемат и така посланието щеше да се разрасне. Еди беше прекарал достатъчно време в интернет, за да знае, че сметката е в негова полза.
Изкопира целия списък в кутийката за адреса и премести курсора на символа с хартиеното самолетче. Пое си дълбоко въздух и натисна мишката. Придружаван от едно „Фффуу!“, имейлът се изстреля в електронния ефир със скоростта на светлината.
Делото е сторено.
Облегна се назад разтреперан. Навсякъде бе притихнало, но светът вече беше друг.
Постоя пет минути. След това овладя дишането си, изправи се и постоя. След дълго колебание извади ключовете от джоба си и отключи картотеката до бюрото си, откъдето извади револвера „Рюгер .44 Магнум Блекхоук“, който баща му му бе подарил за осемнайсетия рожден ден. Беше ограничена серия, копие на оръжието от Дивия Запад, но осъвременено и надеждно. Преди много години прекара няколко дни на стрелбището и винаги поддържаше револвера смазан и в добро състояние.
Еди не хранеше никакви илюзии. Предстоеше война — истинска война.
Зареди револвера с патрони „Ремингтън–240“ с кух връх. Сложи оръжието и още два пълнителя в раница, добави бутилка вода, фенерче, допълнителни батерии, бинокъл, Библията си, тетрадка и молив. Намери резервната бутилка, която държеше пълна с керосин, в случай че токът спре. Пъхна и нея в раницата.
Преметна раницата през рамо, излезе в нощния въздух и вдигна поглед към Червеното плато, към тъмния масив, чийто силует се очертаваше на фона на нощното небе. Една-единствена слаба светлина бележеше местоположението на проекта „Изабела“, кацнал на ръба на тъмния остров от камък.
Метна раницата в кабината на пикапа и влезе. Имаше гориво само колкото да стигне върха на платото, но какво от това? Бог го бе водил досега, Бог щеше да го върне у дома и да го обедини отново с чадата му. Ако не в този земен живот, то в следващия.