Ден на гнева

54.

Форд усети как потта се стича по главата му. На Мостика ставаше се по-горещо, въпреки че климатичната инсталация работеше на пълна мощност. Изабела бръмчеше и напяваше, а стените вибрираха. Той погледна към Кейт, но тя бе съсредоточила вниманието си изцяло върху екрана на Визуализатора.

Когато вселената достигне състояние на максимална ентропия, което е топлинната смърт на вселената, тогава универсалното обработване на информация ще спре. Аз ще умра.

— Това неизбежно ли е, или има някакъв начин да го предотвратим? — попита Хейзълиъс.

Точно на този въпрос трябва да намерите отговор.

— Значи това е върховната цел на съществуването? — попита Форд. — Да се справи с тази загадъчна топлинна смърт? Звучи като от научнофантастичен роман.

Осуетяването на топлинната смърт е само една от стъпките по пътя.

— По пътя към какво? — попита Хейзълиъс.

То ще даде на вселената пълното време да се осмисли в окончателното състояние.

— Какво е това окончателно състояние?

Не знам. Няма да е нещо, което вие или аз бихме могли да си представим.

— Спомена за „пълно време“ — обади се Едълстайн. — Колко точно е дълго това?

Ще бъдат брой години, равни на десет факториела, повдигнати на степен десет факториела, повдигнато на степен десет факториела, повдигнато на степен десет факториела, това степенно съотношение повторено 10 на 83-та брой пъти, а полученото в резултат число, повдигнато на собствената си факториелна степен 10 на 47-ма пъти като по-горе. С помощта на вашия математически запис това число — първото божествено число е:

Това е продължителността на времето в години, което ще е нужно на вселената да се осмисли в окончателното състояние, да стигне до окончателния отговор.

— Това е абсурдно голямо число!

Просто капка в огромния океан на безкрая.

— А къде е ролята на морала, на нравствеността в тази твоя прекрасна нова вселена? — попита Форд. — Или на спасението и на опрощаването на греховете?

Пак повтарям: отделеността е само илюзия. Човешките същества са като клетките в тялото. Клетките умират, но тялото продължава да живее. Омразата, жестокостта, войната и геноцидът приличат повече на автоимунни заболявания в резултат от така нареченото от вас „зло“. Тази представа за свързаност, която ви предлагам, осигурява богато нравствено поле за действие, в което алтруизмът, състраданието и взаимната отговорност играят основна роля. Съдбата ви е една и съща. Човешките същества или ще се съхранят заедно, или ще умрат поотделно. Никой не може да бъде спасен, защото никой не е изгубен. Никой не е опростен, защото никой не е обвинен.

— Ами обещаният от Бога по-добър свят?

Различните ви представи за рая са удивително глупави.

— Извинявай, но спасението е всичко друго, но не и глупаво.

Представата за духовна пълнота, която ви предлагам, е неизмеримо по-велика от който и да е рай, мечтан на земята.

— Ами душата? Отричаш ли съществуването на безсмъртна душа?

— Уайман, моля те! — възкликна Хейзълиъс. — Губиш времето на всички ни с тези нелепи теологични въпроси.

— Извинявай, но според мен тези въпроси са важни — намеси се Кейт. — Такива въпроси биха задали хората — и е по-добре ние да можем да им отговорим.

„Ние ли?“, помисли си Форд. Кого ли имаше предвид Кейт?

Информацията никога не се губи. След смъртта на тялото информацията, създадена от настоящия живот, се променя по форма и структури, но никога не се губи. Смъртта е информационен преход. Не се страхувайте от нея.

— Губим ли самоличността си след смъртта? — попита Форд.

Не скърбете за загубата. От това силно чувство за индивидуалност, което е толкова необходимо за еволюцията, произтичат много от качествата, които неизбежно съпътстват човешкото съществуване: добри и лоши — страх, болка, страдание и самота, а също и любов, щастие и състрадание. Ето защо трябва да избягате от биохимическото си съществуване. Когато се освободите от тиранията на плътта, ще вземете със себе си доброто — любовта, щастието, състраданието и алтруизма. И ще оставите лошото.

— Не ме въодушевява особено мисълта, че малките квантови флуктуации, предизвикани от съществуването ми, ще ми осигурят безсмъртие — саркастично заяви Форд.

Би трябвало да намериш голяма утеха в този възглед за живота. Информацията във вселената не може да бъде унищожена. Нито една стъпка, нито един спомен, нито една мъка в живота ти не е забравена. Ти като индивид ще изчезнеш в бурята на времето, молекулите ти ще се пръснат. Но кой си бил, какво си правил, как си живял завинаги ще остане част от вселенската информация.

— Извинявай, но това ми звучи твърде механично, твърде бездушно — да се говори за съществуването като за „информация“.

Наречи го мечтание, ако предпочиташ, или желание, воля, мислене. Всичко, което виждаш, е част от невъобразимо грамадна и красива обработка на информацията — от първите изговорени от бебето думи до колапса на звезда в черна дупка. Вселената ни е величествено обработване на информация, което като се започне от един-единствен много прост атом, протича тринайсет милиарда години. Вие сте едва в началото на приключението! Когато намерите начин да прехвърлите собствения си ограничен от плътта мисловен процес върху други естествени квантови системи, ще започнете да контролирате обработването на информацията. Ще започнете да проумявате нейната красота и съвършенство.

— Ако всичко е обработка на информация, тогава какво е предназначението на интелекта? На разума?

Интелектът съществува навсякъде около нас, дори в неживите процеси. Една гръмотевична буря е много по-сложна обработка на информация, отколкото е човешкият ум. Тя е по свой собствен начин интелигентна.

— Гръмотевичната буря няма съзнание. Човешкият ум осъзнава личността. Той е съзнателен. Това е разликата и тя съвсем не е незначителна.

Не ви ли казах вече, че самото съзнание за индивидуалност е илюзия, артефакт на еволюцията? Разликата не е дори незначителна.

— Една климатична система не е креативна. Тя не прави избор. Не може да мисли. Тя е просто механично разгръщане на сили.

А откъде знаете, че и вие не сте механично разгръщане на сили? Подобно на ума и климатичната система има сложни химически, електрически и механични качества. Тя мисли. Тя твори. Нейните мисли са различни от вашите. Човешкото същество създава сложност, като пише роман на хартия, а климатичната система създава сложност, като изписва вълни на повърхността на океана. Каква е разликата между информацията, съдържаща се в думите на един роман, и информацията, пренасяна от вълните на океана? Заслушайте се, и вълните ще ви заговорят, и уверявам ви, някой ден ще напишете мислите си на повърхността на океана.

— И каква информация обработва вселената? — сърдито продължи Инес. — Какъв е този огромен проблем, който се опитва да разреши?

Това е най-голямата и най-чудната от всички загадки.

— Сигнал за тревога — обади се Уордлоу. — Имаме нарушител.

— Не ми казвай, че онзи проповедник пак се е върнал — извърна се Хейзълиъс.

— Не, не… Боже, не. Доктор Хейзълиъс, най-добре елате да видите.

Форд и останалите последваха Хейзълиъс до компютъра на охраната. Надникнаха над рамото на Уордлоу към стената с монитори.

— Какво е това, по дяволите? — попита Хейзълиъс.

Уордлоу натисна няколко клавиша.

— Не трябваше да следя какво дърдори онова шантаво нещо на екрана. Ето, връщам записа. Тук започва. Хеликоптер… военен „Блек Хоук“ UH–60A каца на пистата.

Всички стояха и гледаха смаяни. Форд видя как от хеликоптера слизат мъже в тъмни гащеризони и въоръжени.

— Проникват в хангарите — продължи Уордлоу, — вземат джиповете ни. Товарят ги… Сега се блъскат във вратите на охраняваната зона… Това е задействало алармата. Така, оттук вече е в реално време.

Форд наблюдаваше как войниците или каквито там бяха скачат от джиповете и се разпръсват с готови за стрелба оръжия.

— Какво става? Какво правят, по дяволите? — тревожно се провикна Хейзълиъс.

— Очертават класически периметър за нападение — отговори Уордлоу.

— Нападение ли? Срещу кого?

— Срещу нас.