Ден на гнева

55.

Ръс Еди клечеше зад една хвойна и надничаше към оградената охранявана зона. Облечените в черно мъже бяха съборили оградата и сега поставяха прожектори и разтоварваха оборудване от двата джипа. Не се съмняваше, че тези хора са изпратени да охраняват Изабела в отговор на неговото писмо. Съвпадението беше твърде голямо, за да е иначе. Полувоенни части на Новия световен ред, пристигнали с черни хеликоптери, точно както беше предсказал Марк Кьорнке.

Еди знаеше, че писмото му е стигнало до хората на власт.

Постара се да запомни колко са хората, какви оръжия и оборудване носят и записа всичко в малката тетрадка.

Войниците приключиха с навързването на портативните прожектори и мястото се обля в бяла светлина. Еди се дръпна назад в сенките и се оттегли към пътя. Беше видял достатъчно. Скоро щеше да започне да пристига армията на Бога и той трябваше да я организира.

Докато се връщаше към отдалечения край на платото, където Дъгуей излизаше на върха, в главата му започна да се оформя план. Най-напред се нуждаеха от място за паркиране и за сбор, достатъчно далеч от Изабела, за да могат да се събират, без да бъдат забелязани. Трябваше да се групират, да се организират и след това да нападнат. Всъщност точно от горната страна на Дъгуей, на около пет километра от Изабела, имаше голяма открита каменна площадка, която бе подходящо място.

Погледна часовника си: единайсет и четирийсет и пет. Беше изпратил имейла преди два часа. Хората щяха да започнат да пристигат всеки момент. Затича се по средата на пътя, за да пресрещне пристигащо превозно средство.

На около осемстотин метра от Дъгуей чу боботенето на мотор. Над върха на платото се появи един-единствен фар, който бързо се движеше към него. Фарът се показа, лъчът освети Еди, и пред него спря планински мотоциклет, каран от мускулест мъжага с дълга руса коса на опашка, облечен с разкопчано дънково яке с отрязани ръкави и без риза. Имаше забележително лице, с грубовати черти, но с кинаджийска хубост и с тяло на бог. На шията му на сребърна верижка висеше хеви метъл кръст, който почиваше върху косматите му гърди.

След като мотоциклетът спря, мъжът протегна обутите си в кожени ботуши крака, подпря возилото и се усмихна широко.

— Пастор Еди?

Еди пристъпи напред с разтуптяно сърце.

— Поздравявам те в името на Исус Христос.

Мъжът ритна подпората на мотоциклета, изправи се — беше огромен — и тръгна към Еди с широко разперени ръце. Притисна го в прашната си прегръдка, заля го с миризмата на тялото си и след това отстъпи назад и го стисна сърдечно за раменете.

— Ранди Доук. — Отново прегърна Еди. — О, човече, наистина ли съм пръв?

— Да.

— Не мога да повярвам, че успях. Когато видях писмото ти, скочих на кавазакито и тръгнах от Холбрук. Пресечена местност, после направо през пустинята, през огради — карах като луд. Щях да пристигна по-рано, ама се изтърсих при Второто плато. Не мога да повярвам, че пристигнах. Олеле, човече, не мога да повярвам.

Еди усети прилив на вяра, приток на енергия.

— Е, а сега какво… — огледа се наоколо мъжът.

— Да се помолим. — Стисна грубоватите ръце на Доук и двамата сведоха глава. — Всемогъщи Боже, моля те да ни обградиш с Твоите ангели, крило до крило, извадили мечовете си, за да ни бранят, да водят нас, Твоите слуги, към победа над Антихриста. В името на нашия Бог Исус Христос. Амин.

— Амин, братко.

Мъжът имаше дълбок и звучен глас, който подейства успокоително и магнетично на Еди. Този мъж знаеше как да постъпи в каквото и да е положение.

Доук се върна при мотора си, извади пушка от провесен на седалката кожен калъф и я преметна през рамо. Извади патрондаш, пълен с патрони, и го преметна през другото си рамо, което му придаде вид на партизанин от едно време. Стрелна Еди с усмивка и отдаде чест:

— Брат Ранди се явява на служба в армията на Бог!

Приближиха още фарове — бавно и несигурно. До тях спря прашен джип с открит покрив. От него слязоха мъж и жена на трийсетина години. Еди разтвори ръце и ги прегърна — първо мъжа, после и жената. И двамата заплакаха, а сълзите оставяха следи по прашните им лица:

— Поздрави в името на Христа.

Мъжът беше облечен с прашен делови костюм. Носеше Библия. В колана си беше пъхнал голям кухненски нож. Жената беше забола малки листчета за блузата си, които шумоляха, когато се движеше. Еди видя, че това са стихове и откъси от Библията. „Вярвай и изпълнявай… Идете, научете всички народи… И ето, аз съм с вас през всички дни до свършека на света…“

— Свалих ги набързо от хладилника — каза тя. Бръкна в джипа и извади бейзболна бухалка.

— Много дълго се молихме, но не можахме да решим — обясни мъжът, — дали Бог иска да се борим посредством словото му, или иска да използваме истински оръжия.

Стояха пред Еди и чакаха нареждания.

— Съвсем сигурно е — каза Еди, — очаква ни битка. Истинска битка.

— Радвам се, че взехме това.

— Много хора ще дойдат по този път — продължи Еди. — Вероятно хиляди. Трябва ни място, където да съберем всички и да се подготвим. Сборен пункт. Ето там, вдясно — Той посочи към широката площадка от гладък камък и пясък, която бледнееше на светлината на наклонената луна, надигаща се над платото. — Ранди, Бог неслучайно те е изпратил при мен пръв. Ти ще бъдеш дясната ми ръка. Моят пълководец. Двамата с теб ще съберем всички ето там и ще планираме… нападението си. — Трудно му беше да произнесе думата сега, когато всичко вече беше реалност.

Ранди кимна отривисто, без да продума. Еди забеляза влага в очите му. Дълбоко се трогна.

— Вие двамата трябва да блокирате пътя с джипа си, за да не допуснете някой да отиде при Изабела. Нуждаем се от елемента на изненадата. Насочвайте всички встрани от пътя и ги накарайте да паркират на откритото място там. Двамата с Ранди ще бъдем на онова възвишение. И ще чакаме. Няма да нападнем Изабела, докато не разполагаме с достатъчно сили.

Още фарове се появиха в края на Дъгуей.

— Изабела се намира на около пет километра по пътя. Трябва да си кротуваме, докато не стане време да действаме. Постарайте се да няма случайни изстрели или дръпнати предпазители. Антихристът не трябва да знае, че приближаваме, докато не наберем достатъчно численост.

— Амин — казаха те.

Еди се усмихна. Амин.