Ден на гнева

51.

Букър Кроули отнесе чашата с кафето си в кабинета и се настани на стола. Взе дистанционното и обиколи новинарските канали. Нищо. Като че ли нямаше отговор на неистовите обвинения, отправени от Спейтс в предаването. Въпреки това Кроули не можеше да се освободи от усещането, че предстои да се случи нещо. Погледна часовника. Беше един и половина източно време — единайсет и половина в Аризона. Дали пък не беше десет и половина?

Въздъхна и отпи горчива глътка кафе. Излишно се тревожеше. Засега всичко се развиваше по план, а предаването на Спейтс, колкото и да бе откачено, със сигурност щеше да изплаши до смърт племенния съвет на навахо.

Стана му по-добре при тази мисъл.

Но все пак… Нямаше да навреди да се обади на Спейтс и да разбере откъде, по дяволите, се де сдобил с налудничавата информация, че Изабела твърди, че е Бог.

Набра най-напред номера в кабинета на Спейтс с надеждата, че по случайност може все още да е на работа. Учуди се, че линията е заета. Никаква гласова поща, просто заето. Изчака няколко минути и отново набра, после пак, но все не успяваше да се свърже.

Вероятно телефонът беше повреден.

След това набра номера на клетъчния телефон на Спейтс и веднага го прехвърлиха на гласовата поща.

— Свързахте се с гласовата поща на преподобния Дон Спейтс — оповести приятен женски глас. — В момента гласовата поща е пълна. Моля, опитайте по-късно.

Кроули набра домашния телефон на преподобния. И там заето.

Боже, колко задушно беше в кабинета. Приближи се до прозореца и го отвори. Нахлу струя чист и прекрасен нощен въздух и разлюля дантелените пердета. Няколко пъти си пое дълбоко въздух. Отново си повтори, че няма причина за тревога. Отпи от кафето си, взирайки се в тъмната улица и питайки се какво точно го притеснява. Сигналът заето по телефона?

Преподобният сигурно имаше уебстраница. Може би там има повече информация.

Седна на бюрото си, включи лаптопа и влезе в Гугъл: „Спейтс Праймтайм на Бога“. Първото попадение наистина беше официалната уебстраница на телевизионния проповедник, www.godsprimetime.com. Кликна върху линка и зачака.

След една мъчителна минута се появи съобщение за грешка. „Възможността за достъп е надвишена. Сървърът временно не може да изпълни молбата ви, тъй като собственикът на страницата е достигнал предела си на достъп. Моля, опитайте пак по-късно. Apache/1.3.37 Сървър на www.Godsprimetime.com, порт 80.“

Тревогата му леко нарасна. Заети телефони, неработещ сървър… Възможно ли е уебстраницата на Спейтс да има проблем и да отказва достъп? Сигурно на другите християнски сайтове ще има нещо.

Написа в Гугъл: „Изабела Бог Спейтс“.

Появиха се няколко непознати християнски уебстраници с имена като jesus-is-savior.com, raptureready.com, antichrist.com. Кликна напосоки някакъв линк и веднага се отвори документ.

Кроули прочете писмото веднъж. След това го препрочете. От основата на гръбнака му плъзна тънка студена тръпка. Значи това беше източникът на Спейтс — откаченият свещеник от земите на навахо. Забележката в долната част на екрана показваше, че лудият пастор е изпратил съобщението само преди час. Съдейки по списъка, явно го бе изпратил на доста голям брой уебстраници.

На колко? Имаше начин да разбере. Пусна в търсачката първото изречение на писмото и го постави в кавички, за да намери само интернет страниците, които са публикували точния текст. След по-малко от секунда се появи списъкът с попаденията. Стандартното съобщение горе показваше броя: Резултати 1–10 от около 56 000 за „Много от вас по-рано тази вечер са гледали предаването «Америка на кръглата маса», водено от преподобния Дон Спейтс“.

Кроули дълго седя в притихналия кабинет с Джорджтаун. Наистина ли писмото вече бе разпратено до повече от петдесет хиляди уебсайта? Безумие. Пое си въздух, после издиша, за да се успокои. Ако ролята му за нападките на Спейтс срещу проекта „Изабела“ се разчуеше, щеше да се провали по-зле от стария си приятел Джак Абрамоф. Проблемът беше, че когато прибягна до това, не знаеше много за Спейтс и за евангелистката му орбита. Кроули се почувства като човек, който случайно е хвърлил камък в някакво тъмно място и сега чуваше съскането на десетки гърмящи змии. Отново се изправи и се приближи към прозореца. Навън Джорджтаун спеше. Улицата беше празна. Светът тънеше в покой.

Както си стоеше, чу откъм компютъра звън на камбанка — сигнал, че беше получил имейл. Отиде да провери. Беше се появило прозорче с темата на съобщението: „Re:Re: Червеното плато=Армагедон.“

Отвори съобщението и шокиран установи, че е точно същото писмо, което току-що беше прочел. Дали някой знаеше за връзката му със Спейтс? Дали това бе някаква завоалирана заплаха? Или пък самият Спейтс му го беше изпратил? Но когато се вгледа в началото на писмото, където бяха изредени десетки имейл адреси, си даде сметка, че не е избран целенасочено. Не разпозна и адреса на подателя. Това беше групово съобщение, което се разпространяваше като вирус. Вируса на Армагедон. И беше попаднало в пощенската му кутия случайно.

Докато отново невярващо препрочиташе съобщението и се опитваше да прецени каква е вероятността да е получил този имейл в точно определен момент, отново се разнесе сигналът за получен имейл. Имаше същото заглавие — почти: „Re:Re:Re:Re: Червеното плато=Армагедон.“

Букър Кроули стисна ръкохватките на стола си и се изправи несигурно. Докато прекосяваше кабинета, компютърът отново изпрати сигнал, после пак и пак при пристигането на още имейли. Залитайки стигна до банята в другия край на коридора. Стисна ръба на мивката с една ръка и придържайки вратовръзката си с другата, повърна.