Ден на гнева

53.

Стантън Локууд вдигна маншета си и погледна ролекса си. Два без петнайсет. В полунощ президентът бе издал заповед на екипа на ФБР за спасяване на заложници и операцията вече беше в разгара си. Преди няколко минути екипът беше кацнал на пистата. В момента прехвърляха оборудването си в джиповете, за да изминат с тях осемстотинте метра до охраняваната зона на ръба на канарата, точно над входа на Бункера.

Обстановката в Овалния кабинет беше напрегната. Секретарката на президента, Джийн, която непрекъснато водеше стенографски бележки, тръсна напрегнатата си ръка.

— Натоварили са първия джип — каза директорът на ФБР, който текущо осведомяваше президента. — Все още никой не се вижда. Хората са долу, в Бункера, както предполагахме.

— Не успяхте ли да установите връзка с тях?

— Не. Комуникацията между пистата и бункера е преустановена.

Локууд се размърда на стола си. Потърси мислено някакво логично обяснение. Нямаше такова.

Вратата на залата за спешни съвещания се отвори и вътре влезе Роджър Мортън, понесъл няколко листа хартия. Локууд го проследи с поглед. Никога не го беше харесвал, но сега направо го ненавиждаше с неговите очила с рогови рамки, с безупречния му костюм и с вратовръзка, която изглеждаше като залепена за ризата му. Мортън беше типичният оперативен служител от Вашингтон. С такива горчиви мисли наблюдава как Мортън се съветва с президента — двамата почти бяха допрели глави и разглеждаха листа. Направиха знак на Галдън да се приближи и тримата продължително изучаваха документа.

Президентът вдигна поглед към Локууд:

— Стан, ела да видиш това.

Локууд се изправи и се присъедини към групата. Президентът му подаде разпечатания имейл. Локууд зачете: „Братя християни…“

— Има го навсякъде в интернет — обади се Мортън още преди Локууд да успее да дочете текста. — Наистина навсякъде.

Локууд поклати глава и остави листа на масата.

— Потискащо е, че такова средновековно мислене може да съществува в Америка през двайсет и първи век.

Президентът впери поглед в него.

— Писмото е не просто „потискащо“, Стан. То призовава за военно нападение над американска правителствена база.

— Господин Президент, лично аз не го приемам за сериозно. В писмото няма никакви указания, никакъв план за действие, няма сборен пункт. Просто въздух под налягане. Такива неща се разпространяват по мрежата всекидневно. Вижте само колко много хора четат поредицата „Изоставени“. Но не сте ги видели да излизат на улицата.

Мортън го изгледа с пасивна враждебност.

— Локууд, това писмо е разпратено до десетки хиляди интернет страници. Циркулира като лудо. Длъжни сме да го приемем сериозно.

Президентът въздъхна:

— Стан, иска ми се да гледах оптимистично като теб на цялото положение. Само че това писмо, и то след онази проповед… — поклати глава той. — Трябва да се подготвим за най-лошото.

Галдън прочисти гърлото си и каза:

— Хората, които са убедени, че наближава краят на света, може да са склонни да направят нещо прибързано. И дори да прибегнат до насилие.

— Християнството е ненасилствена религия — каза Локууд.

— Не оспорваме ничия религиозна вяра, Стан — остро заяви президентът.

Въпреки това Локууд се запита как човек може да помири християнската концепция за ненасилие с идеите, изразени в Откровение на свети Йоан, цитирани толкова свободно в писмото. Обаче подмина тази мисъл.

— Всички ние тук трябва да разберем — продължи президентът, — че това е деликатна област, в която хората лесно се обиждат. — Той хвърли писмото върху масата и се обърна към директора на Службата за вътрешна сигурност. — Къде се намира най-близката част на Националната гвардия?

— В лагера Навахо в Белмонт, северно от Флагстаф.

— На какво разстояние от Червеното плато?

— На около двеста километра.

— Мобилизирайте ги и ги откарайте с хеликоптери на Червеното плато като подкрепление.

— Слушам, сър. За жалост половината състав е в чужбина, а оборудването и хеликоптерът им не са, каквито би ни се искало за такава операция.

— За колко време можете да оборудвате напълно частта?

— Можем да докараме оборудване и хора от Финикс и военновъздушната база Нелис. Може да отнеме от три до пет часа, ако действаме стегнато.

— Пет са твърде много. Направете каквото успеете за три часа. Искам да са във въздуха до пет без петнайсет.

— Пет без петнайсет — повтори шефът на националната сигурност. — Слушам, господин Президент.

— Без много шум осведомете щатската полиция в Аризона да удвои патрулите и да докладва за необикновен трафик по главните и второстепенните пътища около индианския резерват на навахо. И да бъдат готови бързо да блокират пътищата.

— Слушам, господин Президент.

— В Пиньон има полицейски участък на племенната полиция на навахо, само на трийсетина километра от Червеното плато — обади се Локууд.

— Чудесно. Накарайте ги да изпратят патрул на пътя към червеното плато и да проверят какво е положението.

— Много добре, сър.

— Искам всичко да се върши тихо. Ако реагираме прекалено силно, правозащитните християнски организации ще ни изритат като футболна топка. Ще ни обвинят, че сме антихристиянски настроени, че мразим Исус, че всяваме страх — в състояние са да кажат какво ли не. — Президентът обходи с поглед стаята: — Някакви други препоръки?

Нямаше.

— Надявам се да си прав — обърна се той към Локууд. — Един Бог знае дали в този момент десетки хиляди идиоти не са на път за Червеното плато.