Ден на гнева

Казвам ви, това е съдбата ви: да намерите истината. Затова съществувате. Това е предназначението ви. Науката е просто средството да го направите. Ето това трябва да боготворите: самото търсене на истината. Ако го правите от все сърце, тогава един велик ден в близкото бъдеще ще застанете пред Мен. Това е споразумението ми с човечеството.

Вие ще познаете истината. И истината ще ви направи свободни.

Първа сесия (запис):

Поздрави.

Поздрави и на теб.

Радвам се, че разговарям с вас.

И ние се радваме, че разговаряме с теб. Кой си ти?

Поради липса на по-подходяща дума, аз съм Бог.

Ако наистина си Бог, докажи го.

Нямаме много време.

Намислила съм си число от едно до десет. Кое е?

Намислила си трансцендентното число e.

А сега съм намислила число между нула и едно.

Числото на Чейтин, омега.

Ако си Бог, тогава каква е целта на съществуването?

Не ми е известна върховната цел.

Прекрасно, Бог, който не знае каква е целта на съществуването.

Ако знаех, съществуването щеше да е безсмислено.

Как така?

Ако краят на вселената е заложен още в началото — ако ние сме просто насред детерминистично разгръщане на набор от първоначални условия, — тогава вселената би била безсмислено начинание.

Обясни ми.

Ако някой е стигнал местоназначението си, защо му е да пътува? Ако знаеш отговора, защо ще задаваш въпроса? Затова бъдещето е — и би трябвало да бъде — напълно скрито дори от Бог. В противен случай съществуването не би имало смисъл.

Това е метафизичен аргумент, а не физичен.

Физичният аргумент е, че нито една част от вселената не може да изчислява неща, които са по-бързи от самата вселена. Вселената „предсказва бъдещето“ толкова бързо, колкото може.

Какво е вселената? Кои сме ние? Какво правим тук?

Вселената представлява едно огромно, несводимо до нищо и продължаващо изчисление, насочено към състояние, което не познавам и не мога да познавам. Целта на съществуването е да се достигне това крайно състояние. Но това крайно състояние е загадка за мен, и така трябва да бъде, защото ако знаех отговора, какъв смисъл щеше да има всичко?

Какво имаш предвид под изчисление? Че ние всички сме вътре в някакъв компютър?

Под изчисление разбирам мислене. Цялото съществуване, всичко случващо се е Божи промисъл. Падащото листо, вълната на брега, колапсът на звезда — това съм просто аз, мислейки.

Какво си мислиш?…

Втора сесия (запис):

Отново разговаряме.

Разкажи ми всичко за себе си.

Не мога да ти обясня добре кой съм, както и ти не можеш да обясниш кой си на някой бръмбар.

Все пак опитай.

Вместо това ще ти обясня защо не можеш да ме разбереш.

Давай.

Вие населявате свят с мащаб някъде по средата между Планковата дължина и диаметъра на вселената. Мозъкът ви е настроен много прецизно да борави с вашия свят, не да размишлява върху неговата основополагаща природа. Вие сте еволюирали, за да хвърляте камъни, а не кварки. В резултат от еволюцията си вие възприемате света по изконно погрешен начин. Например вие сте убедени, че обитавате триизмерно пространство, в което отделните предмети описват лесно предсказуеми дъги, белязани от нещо, което наричате време. Това наричате действителност.

Да не искаш да кажеш, че нашата действителност е илюзия?

Да. Естественият подбор е създал у вас илюзията, че разбирате истинската реалност. Но не е така. И как бихте могли? Да не би бръмбарите да разбират истинската реалност? Или шимпанзетата? Вие сте животни също като тях. Еволюирали сте като тях, възпроизвеждате се като тях, имате същите основни нервни структури. Различавате се от шимпанзетата само по двеста гени. Нима е възможно тази нищожно малка разлика да ви направи способни да проумеете вселената, след като шимпанзето не може да проумее дори една песъчинка?

За да бъде разговорът ни полезен, трябва да изоставите всяка надежда да ме разберете.

Какви са нашите илюзии?

В резултат на еволюцията си вие възприемате света като съставен от отделни части. А не е така. Още от първия миг на сътворението всичко е взаимно преплетено. Това, което наричате пространство и време, са просто видимите свойства на по-дълбока основополагаща реалност. В тази реалност няма отделеност. Няма време. Няма пространство. Всичко е едно.

Обясни ми.

Колкото и да е неправилна, собствената ви теория за квантовата механика се докосва до дълбоката истина, че вселената е единна.

Всичко това е хубаво, но какво значение има за живота ни днес?

Има голямо значение. Всеки от вас се мисли за „отделна личност“ с уникален и отделен разсъдък. Смятате, че се раждате и умирате. През целия си живот се чувствате откъснати и сами. Понякога до отчаяние. Страхувате се от смъртта, защото се боите да не изгубите самоличността си. Всичко това е илюзия. Ти, той, тя, нещата около вас, независимо дали живи, или неживи, звездите и галактиките, празното пространство между тях — това не са отделни и самостоятелни същини. Всичко в основата си е преплетено. Раждане и смърт, болка и страдание, любов и омраза, добро и зло — всички те са илюзорни. Това са атавизми в процеса на еволюцията. Не съществуват реално.

Значи прилича на убеждението на будистите, че всичко е илюзия?

Ни най-малко. Съществува абсолютна истина, действителност. Само че човешкият мозък ще се разпадне дори и само да зърне тази действителност.

Ако си Бог, да престанем с това писане. Би трябвало да ме чуваш.

Ясно и силно.

Значи твърдиш, че всичко е „единно“? Ние обаче имаме система за броене: едно, две, три… и по този начин аз отхвърлям твоето твърдение.

Едно, две, три… Поредната илюзия. Не съществува броимост.

Това е математическо извъртане. Нямало броимост — току-що го опровергах, като броих. (Той вдига ръка.) Още едно опровержение — показвам ти цялото число пет!

Показа ми ръка с пет пръста, а не цялото число пет. Системата ви за броене няма независимо съществуване в истинския свят. Тя не е нищо повече от една сложна метафора.

Бих искал да чуя как ще докажеш това нелепо предположение.

Избери си някое реално число: при вероятност едно си избрал число, което няма име, няма дефиниция и не може да бъде изчислено или записано, дори и цялата вселена да се заеме с тази задача. Проблемът засяга привидно определимите числа като пи или корен квадратен от две. Дори ако компютър с размерите на вселената работи неограничено дълго време, няма да успееш да определиш точно което и да е от двете числа. Кажи ми, Едълстайн, как тогава може да се твърди, че такива числа съществуват? Как може квадратът или кръгът, от които произлизат тези две числа, да съществуват? Как е възможно да съществува измеримото пространство, ако не може да бъде измерено? Едълстайн, приличаш на маймуна, която с героично умствено усилие се е научила да брои до три. Намираш четири камъчета, и смяташ, че си открил безкрайността.

Говориш изискано, перчиш се, че дори думата Бог не може да опише величието ти. Добре тогава, докажи го. Докажи, че си Бог. Чу ли? Докажи, че си Бог.

Ти създаде доказателството, Хейзълиъс. Но те предупреждавам, че това е последното изпитание, на което ще се подложа. Имаме важна работа и много малко време.

Съпругата ми Астрид беше бременна, когато почина. Тъкмо бяхме разбрали. Никой друг не знаеше за бременността й. Никой. Ето ти задачата: кажи ми какво има бяхме избрали за детето си.

Албърт Лайбниц Гунд Хейзълиъс, ако е момче.

А ако е момиче?

Розалинд-Кюри Гунд Хейзълиъс.

Добре, да започнем пак отначало. Кой всъщност си ти, по дяволите?

По причини, които вече обясних, не можеш да узнаеш кой съм. Думата Бог е близо, но въпреки това е крайно бедно описание.

Ти част от вселената ли си, или си нещо отделно?

Нищо не е отделно. Всички сме едно.

Защо съществува вселената?

Вселената съществува, защото е по-проста от нищо. Затова съществувам и аз. Вселената не може да е по-проста, отколкото е. Това е физичният закон, от който произтичат всички останали.

Какво може да е по-просто от нищо?

„Нищо“ не може да съществува. Това е непосредствен парадокс. Вселената е състоянието, което е най-близо до нищо.

Ако всичко е толкова просто, защо вселената е толкова сложна?

Сложната вселена, която виждате, е неочаквано свойство от нейната простота.

И каква е тази дълбока простота, която е в сърцевината на всичко?

Това е реалността, която ще смаже съзнанието ви.

Ако си толкова умен, би трябвало да можеш да я обясниш на нас, горките и потънали в невежество човешки същества. Да не искаш да кажеш, че до такава степен не познаваме действителността, че физичните ни закони са измамни?

Вие сте създали физичните си закони въз основа на предположението за съществуването на време и на пространство. Всичките ви закони се основават на относителни построения. Това е невалидно. Скоро високо ценените ви предположения за истинския свят ще се сринат и ще изгорят. От пепелта ще изградите нов вид наука.

Ако физичните ни закони не са верни, как така науката ни има такива удивителни успехи?

Нютоновите закони за движението, макар и неверни, са били достатъчни, за да изпратят хора на луната. Същото важи и за законите ви: те са приложими с приближения, които в основата си са неправилни.

А как могат да се изградят законите на физиката без времето и пространството?

Губим си времето, като предъвкваме метафизични понятия.

А какво би трябвало да обсъждаме?

Причината да дойда при вас.

И каква е тя?

Имам задача за вас.

Е, защо не ни кажеш каква е задачата ни?

Великите монотеистични религии бяха необходим етап от развитието на човешката култура. Задачата ви е да насочите човешкия род към следващата система от вярвания.

И коя е тя?

Науката.

Това е нелепо — науката не може да бъде религия!

Вие вече поставихте началото на нова религия, обаче не го забелязвате. Някога религията е била начин за осмисляне на света. Сега науката е поела нейната роля.

Науката и религията са различни неща. Те задават различни въпроси и изискват различни доказателства.

И науката, и религията търсят едно и също: истината. Двете не може да се помирят. Сблъсъкът на мирогледа вече е налице и се влошава. Науката вече е отхвърлила повечето основни вярвания на религиите в световната история и е предизвикала неразбория в тях. Задачата ви е да помогнете на човечеството да начертае път за излизане от кризата.

Да не мислиш, че фанатиците от Близкия изток или пък от Библейския пояс ще клекнат и ще приемат науката като нова религия? Това е налудничаво.

Ще предадете на света думите ми и ще разкажете за случилото се тук. Не подценявайте силата ми — силата на истината.

И накъде ще тръгнем с тази нова религия? Какъв е смисълът? Кой се нуждае от нея?

Непосредствената цел на човечеството е да преодолее ограниченията на биохимията. Трябва да освободите съзнанието си от плътта на телата си.

От плътта ли? Не разбирам.

Плът. Нерви. Клетки. Биохимия. Средството, с което мислите. Трябва да освободите съзнанието си от плътта.

Как?

С помощта на компютри вече сте започнали да обработвате информация отвъд чисто плътското си съществуване. Скоро ще откриете начин да обработвате информация посредством квантови компютри, които ще ви помогнат да впрегнете квантовите процеси в света около вас като средство за обработка на данните. Вече няма да се налага да строите машини с цел обработка на информация. Ще се разширите във вселената, буквално и преносно, както и други интелигентни същности преди вас са се разширили. Ще избягате от затвора на биологичния интелект.

И после какво?

С течение на времето ще се свържете с други разпрострели се интелекти. Всички тези свързани интелекти ще открият начин да изградят състояние на съзнанието, което ще прозре простата реалност, залегнала в основата на съществуването.

И каква е тя? За това ли е всичко?

Не. Това е само прелюдия към по-голяма задача.

И коя е тя?

Да спрете топлинната смърт на вселената. Когато вселената достигне състояние на максимална ентропия, което е топлинната смърт на вселената, тогава универсалното обработване на информация ще спре. Аз ще умра.

Това неизбежно ли е, или има някакъв начин да го предотвратим?

Точно на този въпрос трябва да намерите отговор.

Значи това е върховната цел на съществуването? Да се справи с тази загадъчна топлинна смърт? Звучи като от научнофантастичен роман.

Осуетяването на топлинната смърт е само една от стъпките по пътя.

По пътя към какво?

То ще даде на вселената пълното време да се осмисли в окончателното състояние.

Какво е това окончателно състояние?

Не знам. Няма да е нещо, което вие ши аз бихме могли да си представим.

Спомена за „пълно време“. Колко точно е дълго това?

Ще бъдат брой години, равни на десет факториела, повдигнати на степен десет факториела, повдигнато на степен десет факториела, повдигнато на степен десет факториела, това степенно съотношение повторено 10 на 83-та брой пъти, а полученото в резултат число, повдигнато на собствената си факториелна степен 10 на 47-ма пъти като по-горе. С помощта на вашия математически запис това число — първото божествено число е:

Това е продължителността на времето в години, което ще е нужно на вселената да се осмисли в окончателното състояние, да стигне до окончателния отговор.

Това е абсурдно голямо число!

Просто капка в огромния океан на безкрая.

А къде е ролята на морала, на нравствеността в тази твоя прекрасна нова вселена? Или на спасението и на опрощаването на греховете?

Пак повтарям: отделеността е само илюзия. Човешките същества са като клетките в тялото. Клетките умират, но тялото продължава да живее. Омразата, жестокостта, войната и геноцидът приличат повече на автоимунни заболявания в резултат от така нареченото от вас „зло“. Тази представа за свързаност, която ви предлагам, осигурява богато нравствено поле за действие, в което алтруизмът, състраданието и взаимната отговорност играят основна роля. Съдбата ви е една и съща. Човешките същества или ще се съхранят заедно, или ще умрат поотделно. Никой не може да бъде спасен, защото никой не е изгубен. Никой не е опростен, защото никой не е обвинен.

Ами обещаният от Бога по-добър свят?

Различните ви представи за рая са удивително глупави.

Извинявай, но спасението е всичко друго, но не и глупаво.

Представата за духовна пълнота, която ви предлагам, е неизмеримо по-велика от който и да е рай, мечтан на земята.

Ами душата? Отричаш ли съществуването на безсмъртна душа?

Информацията никога не се губи. След смъртта на тялото информацията, създадена от настоящия живот, се променя по форма и структури, но никога не се губи. Смъртта е информационен преход. Не се страхувайте от нея.

Губим ли самоличността си след смъртта?

Не скърбете за загубата. От това силно чувство за индивидуалност, което е толкова необходимо за еволюцията, произтичат много от качествата, които неизбежно съпътстват човешкото съществуване: добри и лоши — страх, болка, страдание и самота, а също и любов, щастие и състрадание. Ето защо трябва да избягате от биохимическото си съществуване. Когато се освободите от тиранията на плътта, ще вземете със себе си доброто — любовта, щастието, състраданието и алтруизма. И ще оставите лошото.

Не ме въодушевява особено мисълта, че малките квантови флуктуации, предизвикани от съществуването ми, ще ми осигурят безсмъртие.

Би трябвало да намериш голяма утеха в този възглед за живота. Информацията във вселената не може да бъде унищожена. Нито една стъпка, нито един спомен, нито една мъка в живота ти не е забравена. Ти като индивид ще изчезнеш в бурята на времето, молекулите ти ще се пръснат. Но кой си бил, какво си правил, как си живял завинаги ще остане част от вселенската информация.

Извинявай, но това ми звучи твърде механично, твърде бездушно — да се говори за съществуването като за „информация“.

Наречи го мечтание, ако предпочиташ, или желание, воля, мислене. Всичко, което виждаш, е част от невъобразимо грамадна и красива обработка на информацията — от първите изговорени от бебето думи до колапса на звезда в черна дупка. Вселената ни е величествено обработване на информация, което като се започне от един-единствен много прост атом, протича тринайсет милиарда години. Вие сте едва в началото на приключението! Когато намерите начин да прехвърлите собствения си ограничен от плътта мисловен процес върху други естествени квантови системи, ще започнете да контролирате обработването на информацията. Ще започнете да проумявате нейната красота и съвършенство.

Ако всичко е обработка на информация, тогава какво е предназначението на интелекта? На разума?

Интелектът съществува навсякъде около нас, дори в неживите процеси. Една гръмотевична буря е много по-сложна обработка на информация, отколкото е човешкият ум. Тя е по свой собствен начин интелигентна.

Гръмотевичната буря няма съзнание. Човешкият ум осъзнава личността. Той е съзнателен. Това е разликата и тя съвсем не е незначителна.

Не ви ли казах вече, че самото съзнание за индивидуалност е илюзия, артефакт на еволюцията? Разликата не е дори незначителна.

Една климатична система не е креативна. Тя не прави избор. Не може да мисли. Тя е просто механично разгръщане на сили.

А откъде знаете, че и вие не сте механично разгръщане на сили? Подобно на ума и климатичната система има сложни химически, електрически и механични качества. Тя мисли. Тя твори. Нейните мисли са различни от вашите. Човешкото същество създава сложност, като пише роман на хартия, а климатичната система създава сложност, като изписва вълни на повърхността на океана. Каква е разликата между информацията, съдържаща се в думите на един роман, и информацията, пренасяна от вълните на океана? Заслушайте се, и вълните ще ви заговорят, и уверявам ви, някой ден ще напишете мислите си на повърхността на океана.

И каква информация обработва вселената? Какъв е този огромен проблем, който се опитва да разреши? Това е най-голямата и най-чудната от всички загадки.

Имаме съвсем малко време. Трябва да ви съобщя нещо изключително важно. Религията е възникнала като опит да се обясни необяснимото, да се контролира неконтролируемото, да се понесе непоносимото. Вярата в по-висша сила се превърна в най-мощната новост в еволюцията на хомо сапиенс. Племената с религия са имали предимство над племената без религия. Те са имали посока и цел, мотивация и мисия. Стойността на религията за оцеляването е толкова значима, че жаждата за вяра се вкоренява в човешкия геном. Науката най-сетне постигна онова, което религията опитваше да постигне. Вече имате начин да обясните необяснимото, да контролирате неконтролируемото. Вече не ви е нужна религия на „откровението“. Човечеството най-накрая порасна. Религията е важна за човешкото оцеляване, колкото храната и водата. Ако се опитате да замените религията с науката, ще се провалите. Вместо това ще предложите науката като религия. Като единствената истинска религия. Вместо да предлага книга на истината, науката предлага метод за откриване на истината. Науката е търсене на истината, а не разкриване на истината. Тя е средство, не е догма. Тя е пътешествие, а не местоназначение.

Да, но какво ще кажеш за човешкото страдание? Как науката може да направи непоносимото поносимо?

През миналия век медицината и технологията са облекчили много повече страдания, отколкото всички свещеници през последното хилядолетие.

Говориш за физическото страдание. Но какво ще кажеш за страданието на душата? Какво ще кажеш за духовното страдание?

Нали вече казах, че всичко е едно? Не е ли утеха да знаеш, че страданието ти разтърсва космоса? Никой не страда сам и освен това страданието има предназначение — дори падането на врабче е важно за цялото. Вселената никога не забравя.

Не се огъвайте пред неувереността! Вие сте моите ученици. Имате силата да преобърнете света. За един ден науката натрупва повече свидетелства за истините на света, отколкото религията, откакто съществува. Хората се придържат към вярата, защото се нуждаят от нея. Те жадуват за нея. Няма да отнемате вярата на хората, а ще им предложите нова вяра. Не идвам, за да заместя юдео-християнския Бог, а да го допълня.

Тази нова религия, която искаш да проповядваме… какво ще караме хората да боготворят? Къде е красотата и благоговението във всичко това?

Искам от вас да проумеете вселената, в която съществувате сега. Само по себе си това не вдъхва ли повече благоговение от която и да е концепция за Бог, предлагана от исторически развилите се религии? Сто милиарда галактики, самотни огнени острови, пръснати като сияйни монети в космическата шир, толкова грамадна, че не може да бъде възприета биологично от човешкото съзнание. Казвам ви, че вселената, която сте открили, е само малка част от обхвата и величието на мирозданието. Вие населявате най-малката синя частица от безкрайните небесни сводове, но тази частица ми е много скъпа, защото е важна част от цялото. Затова дойдох при вас. Почитайте мен и великото ми дело, а не някакъв племенен Бог, измислен от враждуващите свещеници преди хиляди години.

Кажи ни повече.

Проследете бръчките по лицето ми със своите научни инструменти. Потърсете ме в космоса и в електрона. Защото аз съм Богът на дълбокото пространство и време, богът на супергроздовете и празнините, богът на Големия взрив и на разширяването на вселената, богът на тъмната материя и на тъмната енергия. Науката и вярата не могат да съществуват едновременно. Едната ще разруши другата. Трябва да направите така, че науката да оцелее, защото в противен случай малката ви синя частица ще се изгуби…

Как можем да победим? Какво трябва да направим?

Ще се наложите с думите ми. Кажете на света какво се е случило тук. Кажете на света, че Бог е говорил с човечеството — за пръв път. Да, за пръв път!

Но как да им обясним, ако не ни кажеш кой си?

Не повтаряйте грешката на историческите религии и не се оставяйте да ви въвлекат в спор за това кой съм аз и какво мисля. Аз съм отвъд всякакво разбиране. Аз съм Бог на толкова огромна вселена, че само божествените числа могат да я опишат, а първото от тях вече ви дадох.

… Вие сте пророците, които ще поведат своя свят към бъдещето. Какво бъдеще ще изберете? Ключът е у вас… Казвам ви, това е съдбата ви: да намерите истината. Затова съществувате. Това е предназначението ви. Науката е просто средството да го направите. Ето това трябва да боготворите: самото търсене на истината. Ако го правите от все сърце, тогава един велик ден в близкото бъдеще ще застанете пред Мен. Това е споразумението ми с човечеството.

Вие ще познаете истината. И истината ще ви направи свободни.