Дяволският квадрат

18

Настъпи мълчание. Всички търсеха отговор на поставения въпрос. Пръв проговори Грос:

— Просто не виждам начин. Мястото е под двайсет и четири часово наблюдение, седем дни в седмицата.

— Вярно — кимна Гарчик.

— Но всички доказателства сочат, че случаят е именно такъв — каза той. — В тази дупка е била поставена бомба.

— Давате ли си сметка колко хора са участвали в операцията? — повдигна вежди Грос, местейки очи по лицата им.

— Като за начало ни трябва списък с имената на всички, които са копали дупката, за да засадят дървото — каза Стоун. — Обикновено тази дейност е в правомощията на Националната служба за поддръжка на обществените паркове, но се извършва и от други компании.

Грос извади мобилния си телефон, отдалечи се на няколко крачки и започна да набира.

— Какво става, след като определите какъв тип бомба е била използвана? — попита Стоун, обръщайки се към експерта.

— Залагаме я в проследяващата система за бомби и палежи, с която разполагаме. Тя има световно покритие. Бомбаджиите не обичат да се отклоняват от утвърдените формули и всеки работи със свой почерк. Причината е съвсем практична — открият ли действащ метод, предпочитат да се придържат към него.

— Защото в противен случай рискуват да се самовзривят — добави Чапман.

— Точно така. Те обичат да тестват устройствата си предварително, което е още един начин да стигнем до тях. Изобщо не им минава през ум, че една внимателна инспекция на кабели, ключове и прекъсвачи би им свършила същата работа. Материалите, от които е изработена бомбата, винаги действат безотказно. Проблемите идват само от свързването и захранването.

— Може би тези момчета просто обичат да взривяват за собствено удоволствие — предположи Чапман.

— Има такова нещо — съгласи се Гарчик. — Затова ние задължително ще вкараме данните за тази бомба в системата и ще видим дали почеркът се появява и другаде. Едва тогава ще имаме шанс да научим кой е нашият човек. Помня наизуст много почерци, но този не е сред тях.

— Друго? — попита Стоун.

— Засега това е всичко.

— Добре, благодаря. Ако научите нещо ново, веднага информирайте агент Грос.

Гарчик се отдалечи, а Грос прибра телефона в джоба си и се върна при тях.

— Току-що отприщих истински ураган — кратко съобщи той.

— Нека преговорим нещата още веднъж — предложи Стоун и за пореден път огледа ямата. — Коя е мишената?

Грос хвърли кос поглед към Чапман.

— Определено британският премиер — отвърна той.

— Той не е бил в парка — възрази Стоун.

— Но е трябвало да бъде. Точно по времето на взрива. Бомбата е била снабдена с часовников механизъм въпреки предположението на Гарчик. Задействала се е инцидентно, вероятно когато онзи човек е скочил в ямата.

— Подобни мисии изискват прецизност — възрази Стоун. — Дори когато детонация та е инцидентна, тя проваля целия план. Те отлично знаят, че няма да имат втори шанс, защото ще се вдигне тревога. А твоята теория не обяснява автоматичната стрелба.

— Да, разглеждана в тази светлина, тя няма кой знае какъв смисъл — призна агентът.

Стоун се обърна към Чапман.

— Продължаваш ли да твърдиш, че първоначално е била планирана разходка през парка? — попита той. — Кой ти каза?

— Хората от канцеларията на премиера.

Стоун насочи поглед към северния край на парка и направи опит да възстанови в съзнанието си всичко, което беше видял предишната вечер. Но по неизвестни причини някои от най-важните детайли му убягваха. Може би заради сътресението, а може би защото остарявам, призна пред себе си той.

Присъединиха се към Грос, който държеше да огледа градината на покрива на хотел „Хей-Адамс“. Оказа се, че дърветата действително не позволяват добра видимост към парка.

— Наистина са стреляли на сляпо — тръсна глава агентът. — Ако са имали наблюдател в парка, той щеше да ги предупреди, че министър-председателят не е там.

По плочките бяха разпръснати маркери, обозначаващи местата на намерените гилзи.

— Без съмнение ТЕС-9 — каза Грос. — Гилзите са повече от двеста, което означава залпова стрелба.

— Съгласен съм — кимна Стоун, без да отделя очи от пода. — Но въпреки това никой на долните етажи не е чул или видял нищо?

— Според мен много хора са чули и видели куп неща. Но дали могат да си ги спомнят правилно и да ги споделят с нас ефективно е съвсем друг въпрос.

— Ще сравниш гилзите с куршумите в парка, нали? — попита Стоун.

— Вече е направено — отвърна агентът. — Въпреки че едва ли имаше място за съмнение.

— Това е добре — каза Стоун. — Защото за всичко останало съмненията са много.