Дяволският квадрат

54

Мери Чапман застана под горещата струя. Парата в банята я обгърна като утринните изпарения над планинско езеро. Тя наведе глава и задиша равномерно. След известно време в тази поза спря водата, облече хавлията и се насочи към леглото в спалнята.

Срещата с директора Уийвър и сър Джеймс премина делово. Обходиха всички ключови моменти от разследването. Това беше част от работата й и тя не би трябвало да има проблеми. Нали затова беше тук? Но проблем имаше и тя нямаше представа как да го разреши.

Изсуши косата си, отдели достатъчно време, за да избере дрехите, които да облече, а после си сложи бижутата, обу сандали на висок ток и излезе от хотела. Качи се в колата и смело се гмурна в ужасния вашингтонски трафик. Той вече беше там и я чакаше.

При вида му на лицето й се появи усмивка. Стоун също се беше преоблякъл в безупречно изгладен панталон и бяла риза с дълъг ръкав, която контрастираше приятно на загорялото му лице. Ръкавите бяха запретнати, разкривайки част от жилестите му ръце. Очевидно беше от хората, които остават във форма до смъртта си. Която може би щеше да го сполети по-бързо от очакваното.

При тази мисъл усмивката й угасна.

— Още не съм ти благодарила, че ми спаси живота в твоята къщичка — каза тя. — Ако не беше светкавичната ти реакция, сега и двамата щяхме да сме мъртви. Никога не съм виждала човек, който действа толкова бързо.

— Това ме ласкае, особено от устата на човек като теб.

За миг той сложи ръка на гърба й и я насочи към една от свободните маси в кафенето на Четиринайсета улица. Макар да беше с повече от двайсет години по-възрастен от нея, в докосването му имаше нещо много особено, което тя не беше усещала при контактите си с други мъже. Почувства се защитена и спокойна.

Тя си поръча мохито, а Стоун — бира. После зачетоха менюто.

— Продуктивен ли беше следобедът ти? — поинтересува се той.

Тя усети, че се изчервява.

— По-скоро отегчителен. Докладите и брифингите не са сред любимите ми занимания. А ти какво прави?

Джиесемът му иззвъня. Преди да отговори, той погледна номера, изписан на дисплея. Устните му оформиха едно беззвучно агент Ашбърн.

Опря апарата до ухото си и заслуша. Очите му за миг се спряха върху лицето на Чапман, после се изместиха встрани.

— Добре, благодаря за обаждането.

— Какво има? — попита тя, след като разговорът приключи.

— Току-що са открили латиноамериканците от разсадника в Пенсилвания.

— Какво значи открили?

— Мъртви. Екзекутирани. Телата им са били захвърлени в някакво дефиле.

Чапман пребледня.

— Но защо са ги убили?

— Един от тях е видял двама души да демонтират баскетболния кош, но не си е признал пред ченгетата — така е казал на Анабел. И сега всички са мъртви.

— Разчистват терена — каза Чапман.

— Вероятно. Мисля, че ние сме били единствената причина да не ликвидират всичко живо в разсадника още когато видяха сметката на Грос и на началника. Знаели са, че отиваме там.

— Откъде?

— От снайпериста, който ликвидира Кравиц. Обадил се е да ги предупреди, че сме тръгнали от къмпинга. Къде другаде бихме могли да отидем?

— Прав си — въздъхна Чапман, ядосана от факта, че пропуска толкова очевидни неща. — Но какво от това, че онзи нещастник е видял някой да демонтира коша? Едва ли би могъл да го идентифицира…

— Не се знае.

— Какво имаш предвид? Той не е споменал подобно нещо пред Анабел.

— Все пак я вижда за пръв път, не мислиш ли? А ние вече установихме, че са ги подслушали в бара.

— Онези, които са тръгнали да ги преследват — кимна Чапман и отпи глътка от чашата си.

— Може би онзи човек е разчитал на нещо, като е спестил информацията на полицията. Очаквал е да му се отплатят.

— Но вместо пари е получил няколко куршума в гърдите. Кого е видял според теб?

— Със сигурност не е бил агент Грос.

— Лойд Уайлдър? — зяпна от смайване Чапман.

— Възможно е.

— Значи и той е бил част от заговора?

— Не знам каква е била ролята му. Вероятно незначителна, ако съдим по факта, че го ликвидират в момента на появата ни.

— Значи трябва да проверим миналото на Уайлдър? — каза тя и мрачно поклати глава. — Става все по-сложно!

— Ще оставим на Ашбърн и ФБР да се занимават с миналото на Уайлдър. Много вероятно е да открият офшорна банкова сметка на негово име.

— Аз пък си мислех, че подобен род конспирации съществуват само в холивудските филми.

— Може би е време да осъзнаеш, че целият Вашингтон е една голяма конспирация.

— Звучи ми много успокоително!

— Успях да поговоря с Хари за Тюркекул.

Стоун млъкна, защото сервитьорът се изправи до тях да вземе поръчката.

— Нищо особено — добави той, след като човекът се отдалечи.

— Предполагам, че това е добре.

— Може би.

— Не те разбирам.

— Този човек е получил задачата да ликвидира терорист номер едно в света, но в същото време преподава в Университета на Джорджтаун. Не е ли странно?

— Това му е прикритието.

Стоун не изглеждаше убеден.

— Сър Джеймс също е в течение, а ти му вярваш, нали? — погледна го тя, усещайки как стомахът й се свива на топка и цялото й тяло настръхва.

— Вярвам на теб — тихо отвърна Стоун.

— Защо?

— Просто така. Нека спрем дотук.