Дяволският квадрат

98

— Хей, я почакай! — сепна се Нокс. — Как така се досети да вземеш лазерната играчка?

— В МИ6 се придържаме към девиза на вашите бойскаути: „Винаги готов“ — отвърна Чапман, приклекнала до него.

— Искаш да кажеш, че не си повярвала на Стоун?

— За ключа ли? — намръщи се тя. — Разбира се, че не му повярвах. Не беше особено трудно да разгадая психологическия му профил. Той е от хората, които не обичат да излагат околните на опасност.

— Но ни взе със себе си в Ню Йорк — възрази Фин.

— Според мен е бил убеден, че Южен Бронкс е по-безопасен от това място — добави Нокс.

— Планината на смъртта — промърмори Чапман. — Доста интересни материали има за нея.

Двамата мъже я погледнаха изненадано.

— Проучих всичко, което открих за това място — поясни тя. — Нима вие не го направихте?

Нокс смутено се прокашля.

— А как разбра какво да проучваш? — попита той. — Стоун спомена за базата едва след като тръгнахме насам.

— „Мястото, където започна всичко“, забрави ли? Това бяха думите на Мин в Ню Йорк. А аз реших да се поразровя, използвайки и помощта на колегите си в Обединеното кралство. Вече бях наясно, че Стоун е започнал кариерата си в „Трите шестици“. Не знаех обаче, че преди това е преминал едногодишен курс на обучение именно тук. От Лондон ми изпратиха съответния файл само два часа преди да тръгнем на път. По електронната поща, разбира се. И той наистина се оказа доста интересно четиво.

Фин сведе очи към ламинираната карта на базата, която Стоун им даде, преди да се разделят.

— Тук е пълно с удобни за засада места — отбеляза той.

— Това важи и за двата отбора — каза Нокс, а Чапман само кимна.

— Можем да избираме — промълви след известно време тя, без да сваля очи от картата. — Да продължим заедно или да се разделим.

— Аз гласувам да действаме — рече Фин. — Ще се разделим, ако наистина се наложи да преодолеем тези секции. Аз ще поема наляво, а вие двамата — надясно.

— Не става — поклати глава Чапман. — Вие двамата надясно, а аз — наляво.

Партньорите й отново се спогледаха.

— Какво? — присви очи тя. — Не е за сама жена, а? Защото всяка жена се нуждае от някой скъпоценен мъж, който да я държи за ръчичката?

— Не е това — размърда се с неудобство Нокс.

— Радвам се да го чуя — хладно отвърна Чапман. — Аз поемам наляво, но първо ще ви запозная с някои особености на секцията вдясно, която трябва да преодолеете…

Инструктажът приключи бързо.

— Ясно ли е всичко? — попита тя.

— Доста си се потрудила — рече с уважение Нокс.

— Такава ми е работата! — рязко отвърна Чапман, обърна се и се отдалечи.

Двамата мъже останаха да гледат след нея, докато фигурата й се стопи в мрака.

Стоун продължаваше да чака в стрелбището и обмисляше възможностите си. Оказа се, че те не са много.

Можеше да стои тук, докато умре от глад, или пък просто да отвори вратата насреща си.

А може би…

Изправи се и откачи една от жиците, които придвижваха мишените. Приближи се до вратата и уви свободния край около ръчката на бравата, а после приклекна зад стенда за стрелците и стисна между пръстите си другия край. Преброи до пет, насочи пистолета си към вратата и леко подръпна жицата. Бравата помръдна и вратата започна да се отваря. Миг по-късно затрещяха изстрели. Куршумите засвириха във въздуха и зазвънтяха в металните прегради.

Работата е ясна, помисли си той. Въпреки заповедта на Фрийдман на руснаците явно им е писнало да си играят със стрелички.

Подръпна вратата още малко и тя се отвори докрай. После завърза жицата за някаква кука, плъзна се покрай стенда и си сложи инфрачервените очила. Те бяха стар модел и имаха един съществен недостатък в сравнение с по-новите, особено ако противникът също е въоръжен с подобен уред.

Промъкна се напред, като внимаваше да държи нещо солидно между себе си и вратата. После направи нещо необичайно, поне за неопитния наблюдател — свали очилата за нощно виждане, но ги остави включени. Постави ги отгоре на стенда, насочени към отворената врата, отдръпна се встрани и зачака с насочен пистолет.

Екнаха изстрели, четири на брой. Стоун не можеше да види куршумите, но беше сигурен, че всички са били насочени на сантиметър-два над червената точка, която излъчваше включеният прибор, разбира се, видима само за човек, който също използва очила за нощно виждане. Това беше недостатъкът на старите модели. Включени на инфрачервен режим, те излъчваха точката, с чиято помощ снайперистите намираха своята мишена.

Но стрелбата разкри точната позиция на руснаците. На крачка отвъд вратата проблеснаха ярките пламъчета на оръжията им. Стоун натисна спусъка и изстреля четири патрона в бърза последователност, целейки се на два сантиметра над пламъчетата. От трясъка на оръжията вече беше разбрал, че противниците му използват пистолети. Ако бяха стреляли от класическата позиция за подобно оръжие, куршумите му би трябвало да ги улучат в главите, над бронежилетките.

До слуха му достигна шумът от две падащи тела.

Той излезе от прикритието си, грабна прибора за нощно виждане и продължи напред.

Трима руснаци бяха елиминирани, оставаха още трима. Плюс Фрийдман.