Дяволският квадрат

55

Докато вечеряха, Чапман продължаваше да му хвърля любопитни погледи, но той се правеше, че не ги забелязва. След мохитото тя пи и вино, което си поръчаха с храната.

— С кола ли си? — попита той, преди да си тръгнат.

— Да, но предлагам да се поразходим. Времето е много приятно.

— Добра идея.

— Наистина ли? — усмихна се тя.

— Пийна доста — отбеляза с леко променен глас той. — Една разходка ще ти проясни главата.

Тръгнаха покрай заведения, пред които се трупаха нетърпеливи клиенти. Отвсякъде се чуваха клаксони, по тротоарите вървяха забързани хора.

— Неспокойна ми изглеждаш — каза той.

— Просто си мисля за разни неща — отвърна рязко тя. — Защо питаш?

— Без конкретна причина. Но наистина има за какво да помислим.

— Значи Уийвър не ти се обади повече, така ли?

— Мисля, че никога повече няма да ми се обади. Затова помолих Кейлъб да направи онова проучване.

— Какви са заключенията ти?

— Никакви — мрачно призна той. — Вместо тях възникнаха нови въпроси. — Замълча за момент, после добави: — Но преди да ме отреже, Уийвър каза нещо интересно.

— Какво? — бързо попита тя. Може би малко по-бързо, отколкото беше нормално.

— Че нещата може би не са такива, каквито изглеждат. Май искаше да каже, че подходът ни е погрешен. В смисъл, че всичко ще стане ясно само ако погледнем на ситуацията под друг ъгъл.

— Вярваш ли в това?

— Не бих казал, че не вярвам. Поне засега.

Чапман спря пред някаква сергия и купи една шапка с надпис ФБР.

— Имам племенник, който колекционира такива шапки — поясни тя, като видя учудения му поглед.

— Знае ли, че работиш за МИ6?

— Не. Мисли си, че съм в компютърния бизнес. Ако знаеше истината, със сигурност щеше да ме харесва повече.

Известно време вървяха мълчаливо, след което тя тръсна глава.

— Е, добре. Нека отново преговорим всичко, което ни е известно. Автоматична стрелба и бомбена експлозия, може би без връзка помежду си. Хотел „Хей-Адамс“ е заблуда за отвличане на вниманието, тъй като стрелбата идва от офис сграда в съседство, която е затворена за ремонт. Падиля бяга да спаси живота си, но попада на бомбата, която най-вероятно е скрита в корените на дървото, замаскирана в баскетболна топка. Това ни насочва към разсадника.

— От разсадника стигаме до Джон Кравиц, под чиято каравана намираме материали за направа на взривно устройство — продължи Стоун. — Той е застрелян, преди да го разпитаме. Все още не знаем причините за убийството на агент Грос и другите двама, но подозираме някакво участие от страна на Уайлдър. Бомбата съдържа странни компоненти, които по-късно са идентифицирани като наноботи. Не знаем защо са там. До второ нареждане агент Гарчик е „освободен“ от служебните си задължения. Разполагаме с известни доказателства, че зад атентата стои руското правителство или руските наркокартели. А може би и двете заедно.

— Латиноамериканците са избити, защото са видели нещо или също са били участници в заговора — добави Чапман.

— Точно така. Все още не ни е известно за кого е била предназначена бомбата. Разполагаме с няколко версии, но нито една от тях не е потвърдена.

Чапман спря на място и го погледна.

— Разполагаме и със списъка. Проверихме го внимателно, и то два пъти.

— Пропуснахме Фаут Тюркекул.

— Защото присъствието му в парка получи своето обяснение, нали?

— Дали наистина е така?

— Обяснението дойде лично от сър Джеймс. Знам, че му вярваш въпреки това, което каза преди малко.

— Казах, че вярвам на теб.

Чапман поруменя, а Стоун отмести очи от лицето й и погледна часовника си.

— И друга среща ли имаш? — подхвърли с лека усмивка тя.

— Не. Просто се питам кога ще събереш сили да ми го кажеш.

— Какво да ти кажа?

— Онова, което криеш от мен.