94

Стоун се втурна в щаб-квартирата на ВОБ като самолет, който набира скорост за излитане. Ашбърн подтичваше след него. Без да си прави труда да почука, той отвори вратата и я затръшна след себе си.

Директорът на ФБР смаяно вдигна глава. Срещу него, от другата страна на заседателната маса, седеше Райли Уийвър.

— Какво става, по дяволите? — попита директорът.

Стоун дори не го погледна. Очите му бяха заковани в лицето на Уийвър.

— Не виждаш ли, че заседаваме? — невъзмутимо отвърна Уийвър.

Стоун заобиколи масата с толкова заплашителен вид, че Уийвър неволно се надигна от мястото си и стисна юмруци, готов да отблъсне атаката.

— Какво става тук, Ашбърн? — излая директорът. — Защо го допускаш да…

— Какво си казал на Фрийдман за мен, Уийвър? — прогърмя Стоун.

— Не съм говорил с нея — бързо отвърна той. — Вече те предупредих, че ако започнеш с глупавите си обвинения…

— Имам предвид времето, преди да разкрия, че тя е в основата на всичко — изсъска Стоун. — Тогава си говорил с нея, нали?

Уийвър бавно се отпусна на стола си. Директорът на ФБР втренчено го погледна. Същото направи и Ашбърн от мястото си до вратата. Уийвър обърна поглед към тях, а после отново се вторачи в Стоун.

— Тя беше един от оперативните ми агенти. Имах всички основания да разговарям с нея.

— Какво й каза за мен? Че съм разкрил комбинацията, нали? Че аз съм човекът, предупредил Сикрет Сървис, и съм причина за провалянето на операцията?

— Но какво толкова съм направил? — гневно реагира Уийвър. — Тогава не знаех, че е предателка. А честно казано, и днес не съм убеден. Доколкото ми е известно, тя е била отвлечена, а може би и ликвидирана.

— Нищо подобно — намеси се Чапман, която току-що беше влязла в заседателната зала. — Тя е предателка, която ни постави капан и отвлече двама приятели на Стоун.

— Какво?! — възкликнаха едновременно Ашбърн и директорът на ФБР.

— Откъде знаете? — любопитно я погледна Уийвър. — Ние претърсихме влака за Маями, но тя не беше в него. Нещо ми нашепва, че вие и двамата сте го знаели. — Той стрелна с поглед директора и многозначително добави: — Това се нарича укриване на информация, Стоун!

— Аз вече не работя за правителството, ако случайно си забравил.

— Това са глупости.

— Не — поклати глава Стоун. — Глупост е, че не си информирал никого за своите разговори с Фрийдман. Готов съм да се обзаложа, че през цялото време си я държал в течение. Ето защо те знаеха какво ще направим още преди да сме го направили. Ти си бил, нали?

— Не ти дължа обяснения за действията си. Нито на теб, нито на някой друг.

— Ще обясня това на моите приятели, когато открием телата им! — кресна Стоун.

— Имаш ли представа къде ги държи? — обади се Ашбърн.

Стоун се успокои и най-сетне измести очи от лицето на Уийвър.

— Не, нямам — въздъхна той.

— Тогава защо си тук? — попита Уийвър. — Може би да поискаш помощта ни?

— Не. Просто исках да разбера кой ме е разкрил пред Фрийдман.

— Не съм го направил нарочно, по дяволите! — викна Уийвър.

Но Стоун вече беше напуснал заседателната зала и стъпките му бързо заглъхваха по коридора.

— Каква става? — попита Ашбърн, обръщайки се към Чапман.

— Той вече ти отговори. Фрийдман е отвлякла приятелите му.

— Сигурни ли сте? — обади се директорът.

— Нали го чухме направо от източника?

Ашбърн се обърна и надникна в коридора.

— Какво е решил да направи?

— А ти как мислиш? — отвърна с въпрос Чапман.

— Не може да действа сам.

— Ние разполагаме с необходимите ресурси — добави директорът.

— Всичко това е добре, но той е Джон Кар и на практика разполага с ресурси, за които дори не подозирате. Никой на този свят няма по-голяма мотивация от него за залавянето на Фрийдман.

— Но вие твърдите, че той няма представа къде ще държат отвлечените, така ли? — попита Ашбърн.

— Ако има, не го е споделил с мен.

— Откъде получихте тази информация?

— Предадоха ни я в Южен Бронкс.

— В Южен Бронкс?! — извика Ашбърн. — Какво сте търсили там, по дяволите?

— Попитайте Шерлок Холмс. Аз съм поела скромната роля на доктор Уотсън.

— Агент Чапман! — предупредително я изгледа директорът.

— Сър — изпревари го тя, — ако знаех нещо, щях да го споделя с вас.

— Защо ли не ви вярвам? — процеди той, докато я оглеждаше внимателно. — Може би защото съвсем ясно си личи къде е насочена вашата лоялност.

— Моята лоялност е насочена към място, отстоящо на пет хиляди километра от тук, сър. Към една много симпатична възрастна дама, един амбициозен премиер и един старец с пърхот в косата и блестящ ум.

— Сигурна ли сте? — изгледа я директорът.

— Повече отвсякога — отвърна Чапман и се обърна към вратата.

— Къде отивате? — спря я гласът на Уийвър.

— Холмс се нуждае от своя Уотсън.

— Това не е ваша битка, агент Чапман — каза директорът.

— Може би. Но оттеглянето ми в момент като този би било проява на много лош вкус.

— Мога да ви задържа — предупреди директорът.

— Можете, но едва ли ще го направите.

След тези думи Чапман напусна залата и забърза по следите на Стоун.

Загрузка...