Дяволският квадрат

61

— Нещо интересно? — попита Чапман, докато Стоун разглеждаше забодените на дъската съобщения. Вниманието му беше привлечено от лист хартия, прикрепен на пет-шест сантиметра от бележката, която беше окачил предишната вечер. Прочете написаното върху него и бързо разгада кодираното съобщение.

— Да — кимна той. — Да вървим.

Пътуването им беше кратко — до апартаментчето над химическото чистене. Аделфия отговори на почукването и ги покани да влязат. Стоун седна и бавно се огледа.

— Не знаех, че си се върнала тук — промълви той.

— Не съм — поклати глава тя. Беше облечена с дълга пола и бяла туника. На шията й висеше гердан от зелени мъниста. Посребрената й коса беше събрана на кок. — Това е временно положение. — Замълча за момент, после добави: — Останах изненадана от бележката ти.

— Радвам се, че нашият шифър все още работи.

— Какво искаш от мен? — директно попита тя.

— Как е Фаут Тюркекул?

— Аха, значи той е причината да дойдеш. Търсиш информация за него.

— Проблем ли има?

— Знам, че си го поставил под наблюдение. Но това може да се окаже много опасно за него.

— Обстрелът на парка е бил осъществен от административна сграда. Не мислиш ли, че и това е опасно?

Аделфия се облегна назад. Чертите й останаха напълно непроницаеми, особено за човек като Чапман, която изобщо не я познаваше. Но Стоун веднага усети, че е заинтригувана и същевременно разтревожена.

— Това вече е потвърдено, така ли?

— Да, за мое дълбоко удовлетворение — кимна той.

— А защо ми го съобщаваш? Аз не съм участник в разследването. Мисията ми е свързана единствено с Фаут.

— А ако се окаже, че двете неща имат общо помежду си?

— Невъзможно! — отсече категорично Аделфия.

— Защо сте толкова категорична? — намеси се Чапман. — Би трябвало да отчитате подобна възможност.

Аделфия изобщо не си направи труда да я погледне.

— Не очаквах, че имаш за партньор толкова нервна личност, Оливър — спокойно отбеляза тя.

— Наистина ли отхвърляш подобна възможност? — внимателно я погледна той. — До степен да се окажеш неподготвена?

Аделфия се приведе над масата.

— Фаут е подготвен за всичко — отвърна тя.

— Храни се, преподава, чете. Предполагам, че между тези неща отделя време за издирването на Бин Ладен, въпреки че той се намира на другия край на света.

— Както вече си разбрал, плановете все още са в предварителната си фаза.

— Този, който го следи, отбелязва, че не се занимава с никаква подготовка.

— Това невинаги личи.

— Напротив, Аделфия, личи. Особено за опитното око.

— Какво искаш да кажеш?

— Че може би съм получил невярна информация за Фаут.

— В смисъл?

— В смисъл, че той няма нищо общо с издирването на Бин Ладен.

Аделфия изправи гръб. Стоун забеляза, че пръстите на лявата й ръка потрепват.

— Логично е, не мислиш ли? — продължи той. — За да ме тласнеш в погрешна посока, ти споделяш, че Фаут преследва най-големия терорист в историята след Хитлер. Вероятно си разчитала, че споменаването на името му ще бъде достатъчно и аз няма да поискам допълнителни обяснения.

— Искаш да кажеш, че той изобщо не преследва Бин Ладен? — вдигна вежди Чапман.

Стоун задържа поглед върху лицето на Аделфия.

— Е? — прошепна той.

Тя стана, пристъпи към прозореца и надникна навън.

— Там няма никой, който да е свързан с мен — рече Стоун. — Но ти вероятно се тревожиш за друго.

— Не искам да те забърквам, Оливър — обърна се Аделфия. — Наистина не искам. Казвам ти го като на стар приятел.

— Аз вече съм забъркан — въздъхна Стоун и се изправи. — Имам един последен въпрос.

— Не обещавам, че ще ти отговоря.

— Онази вечер Тюркекул не беше в парка, за да се срещне с теб. С кого е трябвало да се види?