Дяволският квадрат

49

— Рубън?

Едрият мъж отвори очи.

— Докторите обещават, че скоро ще бъдеш изписан — каза Стоун, надвесен над леглото му.

— Страхотно. Но понеже нямам здравна осигуровка, няма да е зле, ако обявя фалит още сега. Ох, всъщност няма как да стане. Фалитът е за хора, които притежават някаква собственост.

— Виждам, че вече се чувстваш по-добре, Рубън — обади се Анабел, която не беше мръднала от стола до леглото му, откакто беше приет в болницата.

— Сметката е оправена — успокои го Стоун.

— От кого?

— От Чичо Сам.

— Защо? Да не би Чичо Сам да е покрил неплатените здравни вноски на склада, в който работя?

— Не се безпокой за това. Просто си почивай.

— Открихте ли кой ни нападна?

— Не, районът беше напълно разчистен — поклати глава Стоун.

— А ти все още си в играта, така ли? — попита Анабел.

— Засега.

— С какво друго можем да помогнем?

— Вече направихте достатъчно.

— Но не научихме нищо ново.

— Напротив. Страшно много ни помогнахте да видим нещата в нова светлина.

— Руснаците, а? — подхвърли Рубън. — Наистина ли тия гадове стоят зад всичко?

— Така изглежда.

— Но защо? — попита Анабел. — Нали уж си сътрудничим?

— Всъщност ние не знаем дали в случая е замесено руското правителство.

— Позвъних на Хари и Кейлъб. Скоро ще бъдат тук да видят Рубън. Между другото, Хари каза, че ще дойде само ако му разрешиш да прекъсне за малко мисията, която си му възложил…

— Няма проблем — кимна Стоун. — Кажи му, че може.

Насочи се към вратата и Анабел го изпрати с думите:

— Пази се, моля те! Нали виждаш, че едва не изпуснахме Рубън!

— Ще се пазя, Анабел — обеща с усмивка той.

Чапман го чакаше във фоайето.

— Срещата във ФБР ме разби — каза тя, докато вървяха към колата.

— Кое те разби? — попита той.

— Фактът, че вашият директор изглежда тотално неориентиран.

— Аз също се питам защо — кимна Стоун.

— Според теб какво се е случило с Гарчик и веществените доказателства?

— Не знам. Но съм на мнение, че открием ли го, ще открием и доказателствата. Или обратното.

— Мислиш ли, че той играе някаква игра?

Стоун забави отговора си.

— Не, не мисля, според мен просто се е озовал на неподходящото място в неподходящо време.

— Не станаха ли много? — попита тя. — Спомни си за Алфредо Падиля и агент Грос.

— Права си.

— Значи въпросът опира до онзи, който разполага с правомощия да задържа информацията, предназначена за директора на ФБР.

Стоун вдигна глава, погледна я и каза:

— Днес ще се опитам да се срещна с един човек.

— Кой е той?

— Просто един човек.

— Важно ли е?

— Да.

— Къде се намира този човек?

— Живее срещу „Лафайет“.