Дяволският квадрат

62

Напуснаха апартамента на Аделфия, без да получат отговор.

— Как разбра, че целта им не е Бин Ладен? — попита Чапман. — И че Фаут Тюркекул е имал среща с друг човек?

— Само подозирах — въздъхна Стоун. — Но благодарение на реакцията на Аделфия вече съм сигурен.

— Но тя не каза нищо!

— Точно това потвърди подозренията ми.

— Защо изобщо имаш някакви подозрения? — не се отказваше Чапман.

— Не можеш да възложиш на някого да издирва Бин Ладен и да го назначиш на преподавателско място в някой тукашен университет, освен, разбира се, ако не си убеден, че въпросният терорист се крие някъде тук, на Източното крайбрежие. Лишено е от логика. Затова помолих Хари да го следи. Не толкова да го пази, колкото да разбере с какво се занимава. Или по-скоро с какво не се занимава.

— А как разбра, че Тюркекул не е имал среща с Аделфия?

— Човек не определя такива срещи, за да не се появи на тях. Те контактуват чрез кодирани съобщения на онази дъска. Срещата е била насрочена за късно вечерта. Разстоянието между университета и парка се изминава за пет минути с кола, а Тюркекул би могъл да провери дъската непосредствено преди да тръгне. Ако нещо е възпрепятствало Аделфия в последния момент, би трябвало да го уведоми. Тя реагира много бързо на моето съобщение, което показа, че редовно проверява дъската. Така би отпаднала необходимостта той да се мотае из парка и да я чака. Би било глупаво и неефективно, в случая дори смъртоносно.

— Но с кого е имал среща, след като не е била тя? И срещнал ли се е с някого изобщо?

— Не. Поне аз не видях никого.

— Това какво ти говори?

— Че срещата е била извънредна и хората над него вероятно не са знаели за нея.

— Но ако Тюркекул е бил ценен за тях, те щяха да му поставят охрана. А дори въпросната среща да е била извънредна, това не означава, че не е била свързана с мисията му. Следователно трябва да е била важна и за хората над него.

— В такъв случай има вероятност да са го подмамили.

— Но не са го убили. Което би се случило лесно, ако стрелбата бе започнала няколко минути по-рано. Не, мишената не е бил той.

— Горката ми глава ще се пръсне от предположения — каза Чапман. — За съжаление нито едно от тях няма смисъл.

Върнаха се в парка. Стоун се зае да го обхожда — от север на юг, после от изток на запад. Чапман покорно го следваше, отначало обзета от любопитство, а после от отегчение.

— Вдъхновение ли чакаш, като обикаляш местопрестъплението? — попита най-сетне тя.

— Не вдъхновение, а отговори — отвърна той и отново погледа към сградата, от която вероятно бяха дошли изстрелите. — Някой открива огън. Хората се разбягват. Падиля пада в ямата и бомбата се взривява…

— Взривява се не според плана. А ние трябва да разберем за кого е била предназначена. Постоянно се връщам към това. Трябвало е да избухне, когато в парка се появят ВИП персони. Успеем ли да открием мишената, ще можем да върнем лентата и да стигнем до организаторите на заговора. Поне аз се надявам да е така.

Стоун поклати глава.

— Все още ни липсва нещо. Картината не е пълна. — Той замълча за момент. — Добре, нека действаме по метода на елиминацията.

— Как? — вдигна вежди тя.

— С кого е имал среща Тюркекул, след като не е била Аделфия? — Погледът му зашари из парка. — Не е бил вашият агент, не е бил Падиля, не съм бил и аз…

— Какво?! — зяпна от изненада Чапман. — Нима имаш предвид жената?

— Именно — кимна Стоун. — Мариса Фрийдман.