Дяволският квадрат

71

По пътя Стоун я накара да спре и да го почака в колата. След известно време се върна и й даде указания накъде да кара.

— Разпитали са един от колегите на Сайкс. Някой му се обадил по телефона, а той пребледнял и хукнал към колата си.

— Какво се е случило според теб? — внимателно го изгледа Чапман.

— Не знам точно, но имам приблизителна идея.

След известно време стигнаха до целта на пътуването си — някакъв квартал с малки къщички в Чантили, Вирджиния. Чапман спря на посочено от него място, но Стоун остана в колата.

— Ще чакаме — лаконично обяви той, срещнал въпросителния й поглед.

Половин час по-късно пред къщичката на десетина метра от тях спря очукан пикап, от който слезе някаква жена.

— Но това не е ли… — позна я веднага Чапман.

— Тя е — кимна Стоун и отвори вратата.

Стигнаха до входа на къщичката миг преди жената да хлътне вътре. Тя стреснато се обърна. Стоун й показа значката си и попита:

— Помниш ни, нали?

Облечена в зеленото работно облекло, Джуди Донахю объркано местеше поглед от единия на другия.

— Аз… Да, помня ви. Вероятно сте тук заради горкия мистър Сайкс? Вече чух какво му се е случило.

— Може ли да влезем?

— Хммм… Защо?

— Ще ти зададем няколко въпроса.

— Но аз вече ви казах всичко, което знам.

— В светлината на последните събития възникнаха някои нови въпроси.

Стоун бутна вратата и Донахю беше принудена да отстъпи.

— Хей! — ядоса се тя. — Не можете да постъпвате така!

— Вече го направих — отсече Стоун, а Чапман затвори след себе си.

— Това е незаконно!

— Не съм сигурен — отвърна Стоун, погледна Чапман и добави: — Все пак не съм юрист.

— Искам веднага да напуснете!

— Защо? Имаш ли какво да криеш?

— Не, разбира се — нервно отвърна Донахю.

— Чух, че напускаш Службата по поддръжка на обществените паркове. Защо? Мислех си, че работата на открито ти допада.

— Не че е ваша работа, но от известно време наистина планирам да напусна. Още повече сега, след като застреляха мистър Сайкс.

Стоун пристъпи към нея.

— Закъде ти е самолетният билет? — попита той. — Може би за страна, от която не можеш да бъдеш екстрадирана, а?

— Какво?

— Дай да караме направо. Къде се готвиш да избягаш? Колко ти платиха? В сметката на Сайкс са вкарали сто хиляди, може би и на теб са платили толкова.

— Не знам за какво говорите, по дяволите! — възкликна Донахю.

— Значи няма да имаш нищо против, ако поогледаме тук.

— Ще имам! Веднага напуснете!

Без да й обръща внимание, Стоун направи още една крачка към нея.

— Кой се обади на Сайкс? Какво му казаха, че е хукнал като луд? Може би че са отвлекли някой от шестте му внуци? И са го предупредили да не казва на никого, защото ще убият детето? После са му заповядали да отиде някъде по определен маршрут — точно срещу мушката на снайпериста? Нататък е ясно — бум, и Джордж Сайкс вече го няма!

— Ако веднага не си тръгнете, ще повикам полиция!

— Но Сайкс няма нищо общо с цялата работа — добави Стоун. — Парите в тайната сметка са само за заблуда. Нищо по-лесно от това. Разговорът между Сайкс и агент Грос, който уж си подслушала, никога не се е състоял. Но след като и двамата са убити, никой няма причини да се съмнява. За твое съжаление ти пропусна нещо. Колкото очевидно, толкова и важно.

Огледа я от горе до долу и тихо попита:

— Искаш ли да чуеш какво е то?

Устните на жената потрепнаха, но тя не каза нищо.

— Е, хубаво, ще ти кажа — продължи Стоун. — Ние имаме навик да проверяваме нещата. Става въпрос за онзи специалист по дървесните видове и причината ямата да остане не зарита. Защо оставам с убеждението, че по този въпрос Сайкс е казал истината на ФБР? И няма ли да открием още по-големи дупки в твоята версия, ако вземем да се поразровим?

Донахю гледаше в краката си.

— Пробили са му главата с патрон от дългобойна пушка — поверително добави Стоун и почука с пръст челото й. — Точно тук…

— Моля ви, престанете!

— Но след смъртта на Сайкс разследването отново ще се насочи към теб. — Показанията на експерта ще докажат, че си ни излъгала. Но ти си вярвала, че по същото време вече ще бъдеш далеч. Затова ли се прибра у дома по-рано от обичайното? Да си събереш нещата и да се възползваш от фалшивите документи, с които са те снабдили? Тоест да изчезнеш още преди да сме се усетили.

— Давам ви последен шанс! — изкрещя Донахю и насочи телефона си в гърдите му. — Или си тръгвате, или викам полицията!

— Джуди — обади се Чапман. — Имай предвид, че тези хора избиват всички, които са им помагали. Защо мислиш, че с теб няма да постъпят така? — За миг тя отмести поглед към вратата. — Няма да се учудя, ако вече са отвън и ни чакат да си тръгнем, за да си свършат работата.

Донахю тръсна глава, за да прогони сълзите, които напираха в очите й.

— За последен път ви казвам да се махате!

Стоун и Чапман напуснаха къщичката.

— А сега какво? — попита тя.

— Нещо ми нашепва, че току-що вдигнахме пъдпъдъците — усмихна се той. — Дай да видим накъде ще отлетят.

— Няма ли друго?

— Страхувам се, че тя ще е мъртва, преди да я накараме да ни каже истината. Да вървим в колата. Нека мисли, че сме си тръгнали. Сигурен съм, че в момента ни наблюдава през прозореца.

Чапман запали мотора и потегли.

Стоун я накара да спре на няколкостотин метра по-нататък, откъдето къщата все още се виждаше. После извади телефона си и набра Ашбърн. След две минути обяснения бавно кимна.

— Ясно. Направи го максимално бързо. — Изключи телефона и го прибра в джоба си.

— Е? — погледна го очаквателно Чапман.

— Тя ще подготви документите за арестуването на младата дама. Дори да не научим нищо от нея, поне ще бъде на сигурно място.

— Ами ако избяга от къщата?

— Ще я задържим до пристигането на ФБР.

Чапман се отпусна в седалката, но почти веднага подскочи.

Стоун също видя това, което беше видяла и тя.

Донахю излезе от къщата и забързано се отдалечи. На гърба си носеше раница.

— Да я настигнем, преди някой друг да ни изпревари! — каза той.

Докато Чапман потегли, Донахю успя да отвори вратата на пикапа си.

— Блокирай пътя й!

— Ясно. — Чапман стъпи на газта.

Донахю завъртя контактния ключ, когато те бяха на седем-осем метра от колата й.

Експлозията вдигна пикапа във въздуха, а ударната вълна преобърна на една страна колата на Чапман. Главите им се обляха в кръв от ударите в тавана и страничните стъкла, а безчувствените им тела увиснаха на предпазните колани.