Дяволският квадрат

56

Чапман му обърна гръб и започна да се отдалечава. След няколко колебливи крачки спря и се обърна. Той стоеше неподвижно и я гледаше.

— Какво искаш от мен? — извика тя.

— Истината.

— Нали каза, че ми вярваш?

— Вярата си има граници. И трябва да се доказва постоянно.

— Това го чувам за пръв път.

— Не мислех, че е нужно да ти го казвам.

— Поставяш ме в много деликатно положение.

— Знам.

— Имам нужда от едно питие.

Стоун повдигна вежди и каза:

— По-добре да останеш трезва.

— Не ме познаваш. Доста съм обикаляла кръчмите като студентка.

След тези думи тя се обърна и започна да се отдалечава.

— Агент Чапман!

— Какво? — рязко се завъртя тя.

— Барът е ей там — каза той и посочи зад гърба си.

— Прав си.

Чапман мина покрай него и влезе в бара.

Малко по-късно вече беше изпила две водки с тоник, докато Стоун спокойно я наблюдаваше.

— Сигурна ли си, че след всичко това ще можеш да се прибереш с колата? — попита той.

— В сравнение с Лондон шофирането тук ми се струва истинска песен.

— Не и ако си пияна. Британски агент арестуван за шофиране в нетрезво състояние?

— Не съм пияна! — отсече тя.

— Добре. — Той я погледна очаквателно. — Не ми отговори на въпроса.

— Не мога да ти кажа всичко. Надявам се да ме разбереш.

— Не се надявай.

— Жалко. Нещата ще останат такива, каквито са.

— Добре — кимна той и се изправи. — Грижи се за себе си.

— Това сбогуване ли е? — попита изумено тя.

— Изглежда, да.

— Стоун!

Той се обърна и излезе. До последния момент беше вярвал, че тази жена е различна. Но се оказа, че греши.

Подмина Капитолия и продължи нататък. Трябваше му известно време, за да осъзнае къде се намира. Не знаеше защо тръгна в тази посока, но той беше от хората, които се доверяват на инстинктите си.

Не след дълго спря пред една врата и почука.

Отвътре се разнесоха провлачени стъпки, после вратата се отвори. На прага застана Кармен Ескаланте.

— Да? — погледна го тя с големите си тъжни очи.

— Вече идвах при вас — каза той и й показа значката си.

— Помня. Какво има?

— Искам просто да разбера как сте.

— Наистина е така — добави един глас зад гърба му.

Той се обърна рязко. На няколко крачки от него стоеше Чапман. Беше леко задъхана.

— Искахме да се уверим, че сте добре — добави тя и бавно се приближи.

— Може ли да влезем? — попита Стоун.

— Моля, заповядайте.