Дяволският квадрат

26

— Е, какво научи? — попита Чапман, когато Стоун се върна в парка.

Той я отведе встрани от следователите, които продължаваха да сноват наоколо. Разказа й всичко, включително за появата на шефа й и мисията на Фаут Тюркекул.

— Мили боже! — възкликна тя. — Не мога да повярвам!

— Кое по-точно? Фактите или изключването ти от играта?

— И двете, предполагам — унило отвърна тя.

Усетил мислите й, Стоун каза меко:

— Макелрой държи картите много близо до гърдите си. Пресява нещата и запазва за себе си всичко, което намери за добре. Но ти трябва да си наясно…

— Да, ала все пак…

— Не им позволявай да разколебаят вярата ти в себе си — хвана я за ръката Стоун. — Това няма да е от полза за никого, най-малко за теб. Фактът, че са те държали на тъмно, не означава, че се съмняват в способностите ти. Просто такива са нещата в този занаят. Всички сме го изпитвали на гърба си.

Чапман вдигна глава, пое си въздух и самоувереността й бавно започна да се връща.

— Прав си. — Тя сложи ръка на рамото му. — Оценявам откровеността ти. — После свали ръката си от рамото му. — Той ли те накара?

— Искаш ли да чуеш истината?

— Да, моля те. Ще ми подейства освежаващо.

— В началото беше против. Но когато му обясних, че споделям всичко с партньорите си, той отстъпи.

Чапман го погледна изпитателно, сякаш искаше да отгатне дали говори истината.

— Добре. Мисля, че отделихме достатъчно време на тази тема.

— Къде беше сутринта? — попита той.

— Ами успах се — небрежно отвърна тя. — Бях спала едва няколко часа през последните две денонощия, а и часовата разлика си каза думата. Бях смазана от изтощение. В подобно състояние не мога да бъда пълноценна.

Стоун погледна зад рамото й и зърна агент Гарчик, който бързаше към тях.

— Може би ще научим нещо ново — отбеляза той.

Пресрещнаха го при загражденията и тръгнаха заедно към кота нула. По лицето на агента беше изписана загриженост, примесена с любопитство.

— Имате ли напредък? — не издържа Стоун.

Гарчик кимна, насочил поглед към кратера.

— И така може да се каже. Парчетата кожа, които открихме, са останки от баскетболна топка марка „Уилсън“.

— Баскетболна топка?! — възкликна Чапман.

— Сигурен ли си, че има нещо общо с експлозията? — попита Стоун.

— Не виждам друга причина за присъствието на баскетболна топка в парка „Лафайет“. А следите от обгаряне сочат, че тя се е намирала в непосредствена близост с експлозията. Всъщност точно над нея…

Всички насочиха погледи към дъното на ямата.

— Заключенията ти? — настоятелно попита Стоун.

— Според мен бомбата е била скрита в самата баскетболна топка, която на свой ред е била мушната между корените на клена.

— Бомба в топката? — вдигна вежди Чапман.

— Не е невъзможно — каза Гарчик. — Разбира се, била е приготвена предварително. Топката се срязва, взривното устройство се вкарва в нея, после отново се залепва и се напомпва. Но лично аз не бих посъветвал никого да дриблира с нея…

— Как е била детонирана? — попита Стоун.

— Според мен с помощта на дистанционно. Изключвам употребата на таймер.

— Но според нашата информация паркът е бил претърсен с кучета непосредствено преди взрива. Защо не са я надушили? Нали сам каза, че нищо не може да ги заблуди?

— Така е. Но и техните способности си имат граници.

— Какви по-точно? — пожела да узнае Чапман.

— На повърхността на земята радиусът на обонянието им е около метър във всички посоки. На приблизително същото разстояние подушват и експлозивите, заровени под земята. — Гарчик посочи кратера. — Но още преди експлозията тази дупка е била дълбока над метър и двайсет и широка малко повече от два и четирийсет.

— Но не е била покрита — отбеляза Стоун.

— Така е — кимна Гарчик. — Трябва обаче да вземем предвид и коренището на дървото с диаметър около два метра и височина почти метър.

— Зоната е била оградена с жълта лента, нали? — изведнъж се досети Стоун. — Вероятно това е попречило на кучетата да се доближат до самата яма.

— Точно така — каза Гарчик. — Независимо дали бомбата е била тук по време на обхода, кучетата биха я надушили само ако водачите им са ги прекарали отвъд лентата, позволявайки им да се покатерят по коренището. Нещо, което е малко вероятно.

Стоун извърна поглед към Белия дом.

— От всичко това следва, че трябва да разпитаме незабавно хората, които са подготвили дървото за засаждане — каза той. — Но първо трябва да изгледаме видеозаписите.

— Защо? — попита Чапман.

— Те ще покажат кога е било докарано дървото и от кого. Освен това и всеки, който впоследствие се е приближил до ямата с някакъв багаж. Става въпрос за това или за нещо друго, достатъчно голямо да побере баскетболна топка.

— Според мен не е лесно да вкараш незабелязано цяла баскетболна топка в коренището — поклати глава Гарчик. — Наистина, то е обвито в зебло, но все пак е трудно. Топката е трябвало да бъде пренесена по някакъв начин до там, да се спусне в ямата и да бъде вкарана в чувала от зебло така, че да остане незабелязана.

— Което няма как да не се засече от охраната на Белия дом — добави Чапман. — Предполагам, че рентгенът може да открие какво има във вътрешността на една баскетболна топка.

— Абсолютно — потвърди Гарчик.

— Което означава, че ако това е работа на някой от градинарите, той не е прекарал топката през охраната на Белия дом — заключи Стоун и бавно се огледа. — Но нищо не би му попречило в случай, че се е появил на работа направо в парка, след като някой вече му е предал топката.

— Но и това би трябвало да бъде уловено от камерите — отбеляза Гарчик. — Няма как да не го открием още при първия преглед на записите.

— Което означава, че пропускаме нещо — въздъхна Стоун и отново надникна в кратера. — Хайде, да вървим да изгледаме проклетото видео.