Дяволският квадрат

90

Макар и петдесетгодишен, Джо Нокс беше запазил фигурата си на защитник, какъвто навремето беше в колежанския отбор по американски футбол. Двамата със Стоун бяха лежали заедно в затвор със строг режим, хвърлени там без съд и присъда. Нокс беше получил задачата да открие и залови Стоун от човек с високи позиции в ЦРУ, който впоследствие се оказа престъпник. Оцелявайки в жестоките условия на затвора единствено благодарение на взаимното си доверие, двамата постепенно станаха близки приятели.

— Следя отблизо всичко — заяви Нокс, след като се настаниха един срещу друг в малката къщичка на Стоун. — Както от пресата, така и по други, не толкова официални канали в Управлението. — Преди време, още докато бяха в затвора, Алекс Форд беше помогнал на дъщеря му да го издири и Нокс никога нямаше да забрави това. От изражението му личеше, че е готов на всичко, за да залови мръсниците, които бяха довели Алекс до това състояние.

— В такъв случай да не губим време — подкани го Стоун. — Искам да знам кой от мексиканските наркокартели е превел наскоро голяма сума пари в карибска банка, а после е анулирал изплащането на петстотин милиона долара.

— Лоша работа, Оливър — въздъхна Нокс.

— Карлос Монтоя?

Приятелят му кимна.

— Руснаците са изклали семейството му. Майка му, жена му и трите му деца. Открили са ги захвърлени в някаква канавка. Войната е безпощадна. В момента базата на Монтоя се намира в покрайнините на Мексико Сити. Бизнесът му е деветдесет процента ликвидиран, но той все още разполага с достатъчно средства, за да стигне до всяка точка на света.

— За нас това е добре. Фрийдман е принудена да действа крайно предпазливо, което ще забави плановете й да изчезне.

Нокс се замисли за момент.

— Тя има и друг проблем — промълви той.

— Трябва й закрила.

— Вярно, но няма да я получи от латиноамериканците. Никой не би дръзнал да я подкрепи срещу Монтоя. Американските гангстери също ще се държат настрана от нея, защото не искат да се забъркват в опит за убийство на президента. Присъдите са максимални, а копоите на ФБР — цяла армия. Тя би могла да потърси помощ от руснаци. На тях изобщо не им пука кой им плаща. Другият вариант е да се свърже с определени групировки в Далечния изток.

— Което означава, че трябва да открием поне половин дузина такива хора, влезли напоследък в страната — отбеляза Стоун. — Ти можеш ли да направиш нещо в тази посока?

— Мога дори и в лош ден като този — увери го Нокс, сведе поглед към ръцете си и добави: — Какви са шансовете на Алекс?

— Не особено големи — въздъхна Стоун.

— Той е прекрасен човек и страхотен професионалист.

— Такъв е.

— Неведнъж ни е спасявал.

— Което означава, че трябва да свършим всичко както трябва. Заради него.

— До шест часа ще имам новини за теб — изправи се Нокс.

След като изпрати приятеля си, Стоун предприе малка разходка из гробището. Не след дълго стигна огромен дъб и седна на пейката под него. Вече беше изгубил един от най-близките си приятели, а сега всеки момент можеше да изгуби и друг.

Очите му се спряха на близкия надгробен камък. В друго гробище, недалеч оттук, лежеше Милтън Фарб. Имаше опасност Алекс Форд да се присъедини към него.

Нещата бяха безпощадно ясни: или той, или Фрийдман. Единият от тях нямаше да оцелее. Не и след всичко, което тя беше направила.

Или Фрийдман щеше да отърве кожата, или той.

Средно положение нямаше.