Дяволският квадрат

77

Никой не беше пощаден от гнева на директора на НРЦ, научил за самоволната акция, при която изгуби единствения си коз в най-голямата контраразузнавателна операция след назначаването му на поста. Беше бесен на Стоун, Чапман и Ашбърн. Както и на сър Джеймс Макелрой, който доблестно пое част от вината за провала.

По-късно Стоун и Чапман се срещнаха с него в британското посолство и веднага забелязаха, че изглежда по-стар и уморен отвсякога. Палавите искрици в очите му бяха изчезнали. Чапман беше дълбоко съкрушена от факта, че именно тя го е провалила, докато изражението на Стоун си оставаше непроницаемо. Малцина бяха в състояние да забележат гнева, който го тресеше.

— Никакви следи от стрелеца? — тихо попита Макелрой.

— Никакви — поклати глава Чапман. — Когато агентите на ФБР стигнаха до мястото, той беше изчезнал. Оказа се, че наблизо минава горски път, по който лесно би могъл да се изтегли с автомобил.

— МИ6 вече няма да участва в разследването — каза Макелрой. — Прибирам се с първия удобен полет. Имаш ли нещо против да ме придружиш?

Чапман стрелна с очи Стоун, който замислено гледаше в стената.

— Бих предпочела да ви последвам малко по-късно, сър — отговори тя. — Трябва да приключа с някои неща тук.

— Ще ни извиниш ли за момент, Мери? — каза Макелрой.

Чапман погледна още веднъж към Стоун, след което напусна стаята.

— Какъв провал — въздъхна Макелрой.

— Да — каза Стоун.

— Въпреки всичко аз мисля, че си струваше. Положението беше страшно, всеки ден загиваха хора.

— Е, ние само успяхме да прибавим още едно име в списъка, нищо повече.

— Най-вероятно всичко ще приключи със смъртта на Тюркекул.

— Как така? — попита Стоун и седна срещу него.

— Тюркекул беше техният човек.

— Защо тогава го убиха?

— Ти го компрометира.

— Но те как са узнали това?

— Как са узнали и всичко останало? — разпери ръце Макелрой. — Тези момчета просто знаят, и толкова.

— Моят ангажимент е отменен — съобщи с въздишка Стоун. — Доверието на президента си има своите граници. Не мога да го обвинявам.

— А какво стана с агентката на ФБР?

— Ашбърн ли? Няколко черни точки в досието и временно отстраняване от оперативна работа. Проявила е съобразителността да си осигури подкрепата на част от хората над себе си и по тази причина приземяването й ще бъде сравнително меко. Разбира се, това съвсем не я прави щастлива.

— Не виждам смисъл да обсъждаме неща, които не можем да променим. — Макелрой го потупа по рамото. — Едни операции вървят по мед и масло и всички са щастливи, но други просто се провалят.

— Аз не съм убеден, че тази е приключила.

— За нас е приключила, Оливър. Известен съм с това, че понякога си позволявам да наруша правилата. Снощният случай беше именно такъв. Но винаги съм усещал кога е време да се откажа. Иначе нямаше да се задържа толкова дълго на поста си.

След тези думи той се подпря на масата и се изправи мъчително.

— Сбогом, Оливър.

Чапман изпрати Макелрой и се върна при Стоун.

— Въпреки всичко съм на мнение, че постъпихме правилно — каза тихо тя. — Ако можех, бих го направила отново. По-добре това, вместо да седим със скръстени ръце и да чакаме някой друг да предприеме нещо.

— Благодаря — каза Стоун. — Какви неща трябва да довършиш тук? Защо отказа да заминеш с шефа си?

— Не съм много сигурна. Мислех си, че ти ще ми кажеш.

— Не те разбирам — рязко вдигна глава той.

— Няма да оставиш нещата така, нали?

— А какво друго да направя? Официално съм отстранен от разследването.

— Официално означава технически. Но от досегашните ти действия не личи, че държиш на техническите подробности.

— Този път здраво се прецаках — каза Стоун. — В момента Уийвър търси начин да ме пъхне зад решетките.

— Забрави за Уийвър. Все още имаме случай, който чака своето решение. Според мен ликвидирането на Тюркекул не променя нищо.

— Така е, но не виждам какво мога да направя. — Стоун се поколеба за миг, после поклати глава. — С мен е свършено, Мери. По-добре хващай самолета за Лондон и забрави всичко. В момента аз съм отрова за професионалната ти кариера, която едва започва.

След тези думи той стана да си върви, но тя хвана ръката му.

— Джон Кар не би си тръгнал по този начин.

— Права си. Но аз не съм Джон Кар. Вече не.

Вратата се захлопна зад гърба му.