Дяволският квадрат

40

Подробното изложение на фактите отне близо три часа, но в крайна сметка Стоун успя да ги запознае с основните насоки на разследването. Фин, Рубън и Кейлъб се бяха настанили на столовете около бюрото, а Анабел беше кацнала на самия плот. Отсъстваше само Алекс Форд, който беше дежурен.

— Значи все пак сте заловили бомбаджията, или поне един от тях — отбеляза Кейлъб.

— Може би — каза Стоун.

— Не изглеждаш много убеден — обади се Фин. Беше с тъмносин пуловер, джинси и прашни боти. В колана носеше своя глок.

— Разполагаме с всевъзможни доказателства — отвърна Стоун. — Дори с повече, отколкото са нужни.

— И ФБР ли мисли така? — попита Рубън.

— Не знам. Не бих казал, че се радвам на тяхното благоразположение, поне в момента.

— Но ако всичко това не е дело на мъжа от разсадника, на кого е тогава? — попита Анабел. — Ако искаш да кажеш, че става въпрос за постановка, тя със сигурност е страхотна.

— Съгласен съм. — Стоун понечи да каже още нещо, но в същия момент на вратата се почука.

Беше Чапман.

— Най-накрая се осъзнах и потърсих помощта на приятелите си — обяви й директно Стоун.

— В какъв смисъл? — попита тя, докато бавно оглеждаше присъстващите.

— За разследването.

— За коя агенция работят?

— Аз съм служител в Библиотеката на Конгреса — гордо обяви Кейлъб.

— Не се и съмнявам! — каза Чапман троснато.

— Моля? — сепнато я погледна дребничкият мъж.

Без да му обръща внимание, тя рязко попита Стоун:

— Какво става тук, по дяволите?

— Снощи се видях с Макелрой, който ми предаде рапорта на ФБР за инцидента в разсадника — поясни Стоун. — Току-що го прегледахме заедно с моите приятели.

— С твоите приятели значи — мрачно каза тя. — Кой от тях ще ни помогне? Някакъв си библиотекар ли?

— Аз съм специалист по редки издания — с достойнство поясни Кейлъб. — Нещо като Джеймс Бонд в моята област.

— Имам ли избор? — обърна се Чапман към Стоун.

— В какъв смисъл?

— Не желая да работя с тях.

— Ако държиш да останеш с мен, ще трябва.

— Доста странно действате в тази страна — отбеляза тя.

— Така е — съгласи се Стоун. — А сега искаш ли да те запозная с доклада на ФБР, или Макелрой вече е свършил тази работа?

Двайсет минути по-късно Чапман беше информирана както за пълното съдържание на доклада, така и за скептицизма на Стоун относно заключенията в него.

— Добре де, кой го е извършил, ако не е Кравиц? — попита тя.

— Точно това трябва да разберем. Но може пък хората от Бюрото да са прави, а аз да греша.

— И как ще действаме? Със знанието и сътрудничеството на ФБР ли?

— Нито с едното, нито с другото — поклати глава Стоун.

Чапман издърпа стола на Кейлъб и се тръшна върху него.

— Да ти се намира уиски? — немощно простена тя.

— Защо ти е?

— Ако ще нарушавам закона и дадената клетва, бих искала да го направя в малко поотпуснато състояние на духа — отвърна тя. — Ако не възразяваш, разбира се…

— Не си длъжна да го правиш, агент Чапман — хладно я изгледа Стоун. — Планът е мой, отговорността — също.

Сигурен съм, че шефът ти ще ме разбере. Това ще ти даде възможност да се оттеглиш с достойнство.

— А после какво? Най-вероятно ще ме върнат в добрата стара Англия.

— Нещо такова.

— Няма да стане. Недовършената работа ме изважда от равновесие.

— Мога да те разбера — усмихна се Стоун.

— Добре де, какво правим оттук нататък? — приведе се напред Чапман.

— Ще изготвим план за действие, който може и да се променя. Но важното е никой друг да не пострада.

— Няма как да гарантираме подобно нещо, Оливър — обади се Анабел.

— В такъв случай планът трябва да съдържа максимални гаранции за всеки един от нас.

— Това не е толкова важно — поклати глава Рубън.

— Значи си готов да умреш за каузата? — погледна го с интерес Чапман.

— Готов съм да умра за моите приятели — отвърна той.

— Харесвам начина ти на мислене, Рубън — намигна му англичанката.

— Още много неща у мен ще ти харесат, МИ6 — каза той.

Кейлъб следеше диалога с нарастващо смущение. В един момент се извърна към Стоун и попита:

— Какво можем да направим в момента?

— Доста неща. Имам задача за всеки един от вас просто за да влезете във форма и да обедините силите си.

— Винаги най-опасните задачи се падат на мен — каза Кейлъб и хвърли кос поглед към Чапман.

— Вярно? — подсмихна се тя.

— Такава ми е съдбата. Някой ден трябва да се повозиш с мен. Сигурен съм, че всичко ще ти стане ясно. Зад волана съм истински дявол. Ако не вярваш, попитай нея…

— О, да — кимна Анабел. — Особено ако си решила да се побъркаш от безцелно обикаляне по черните пътища, докато той те залива с дрънканици за някой световно неизвестен мъртъв писател…

— Звучи ми забавно — усмихна се Чапман.

— Кейлъб, искам да проучиш материалите за предстоящите събития в парка „Лафайет“ през следващия месец — делово рече Стоун. — Всичко, което е на разположение в библиотеката.

Лицето на Кейлъб почервеня, а Чапман присви устни и иронично каза:

— За целта ще ти осигуря поне две картечници, партньоре.

Стоун продължи с инструкциите към останалите. Преди да си тръгнат, Анабел пристъпи към него и го прегърна.

— Хубаво е да се върнеш там, където ти е мястото — промълви тя.

Чапман остана последна.

— След три часа ще се видим в парка — обърна се да я погледне Стоун.

— Наистина ли се доверяваш на тези хора?

— Бих им поверил и живота си — кимна той.

— Кои всъщност са те?

— Клубът „Кемъл“.

— Какъв клуб? За какво говориш, по дяволите?

— За най-важното нещо в живота ми — отговори му Стоун. — Въпреки че за момент го бях забравил.