Пържени зелени домати

Старчески дом „Розовата тераса“

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

9 октомври 1986

Днес Ивлин нямаше търпение да стигне в старческия дом. През целия път дотам подканяше Ед да кара по-бързо. Отби се, както винаги, в стаята на Старата мама и й предложи меденка, но както обикновено, свекърва й отказа с думите:

— Ще повърна. Не мога да разбера как ядеш тези лепкави неща.

Ивлин се извини и отиде в салона за посетители.

Госпожа Тредгуд, облечена със светлозелената си рокля на цветя, я поздрави с ведро:

— Честита Нова година!

Ивлин седна загрижено.

— Скъпа, до Нова година има още три месеца. Още дори не наближава Коледа.

Госпожа Тредгуд се засмя.

— Знам, просто реших малко да избързам и да се посмея. Всички тук са толкова мрачни и само мрънкат.

Ивлин й подаде сладките.

— Ивлин, това меденки ли са?

— Да. Помните ли, че поръчахте да ви донеса.

— Изглеждат превъзходно, нали? — Тя взе една. — Приличат на понички с крем „Дикси“. Благодаря ти, скъпа… Опитвала ли си от поничките „Дикси“? Леки са като перце. Вечно казвах на Клио: „Ако минаваш покрай сладкарница, където продават понички с крем «Дикси», вземи една дузина за мен и Албърт. Шест с глазура и шест със захар“. Обичам и от онези усуканите. Сещаш ли се, имат формата на плитка. Забравих как се казват…

Ивлин вече не можеше да чака.

— Госпожо Тредгуд, разкажете ми какво стана на процеса.

— Когато съдиха Иджи и Големия Джордж ли?

— Да.

— Какъв процес беше само! Всички бяхме уплашени до смърт. Мислехме си, че те повече няма да се приберат у дома, но накрая ги обявиха за невинни. Клио обясни, че са доказали без капчица съмнение къде са били по времето, когато би трябвало да е станало убийството, тъй че не било възможно да са го извършили те. Каза, че единствената причина Иджи да се яви на процеса била, за да защити някой друг.

Ивлин се замисли.

— Че кой друг би искал да убие Франк Бенет?

— Миличка, въпросът не е кой би искал, а кой би го направил.

Някои твърдят, че може да бил Смоуки Самотника. Други, че може да е била Ева Бейтс и компанията от риболовния клуб… Бог знае, бяха достатъчно големи грубияни, а и Клубът на киселата краставичка винаги се застъпваше за своите… трудно е да се каже. А пък, разбира се… — госпожа Тредгуд замълча за миг — да не забравяме и самата Рут.

Ивлин се изненада.

— Рут ли? Къде всъщност е била Рут в нощта на убийството? Все някой трябва да знае.

Госпожа Тредгуд поклати глава.

— Точно там е въпросът, скъпа. Никой не знае със сигурност. Иджи казва, че двете с Рут били в къщата на мама Тредгуд, която тогава беше болна. И аз й вярвам. Но има хора, които се съмняват. Знам само, че Иджи по-скоро би умряла, отколкото да позволи да замесят името на Рут в убийство.

— Разбраха ли в крайна сметка кой го е извършил?

— Не.

— Добре, след като не са го убили Иджи и Големия Джордж, според вас кой е бил?

— Това е въпросът за голямата награда, нали?

— Не ви ли се иска да знаете?

— Разбира се, кой не би искал? Това е една от големите загадки на света. Но никой никога няма да узнае, освен убиеца и Франк Бенет. А знаеш поговорката: мъртъвците не издава тайни.