Пържени зелени домати

Уисъл Стоп, Алабама

29 август 1924

Любопитно е как повечето хора могат да прекарат дълго време с някого и постепенно да го обикнат, без изобщо да са сигурни кога точно се е зародило чувството. Рут обаче знаеше кога се случи с нея. Когато ухилената до уши Иджи се бе опитала да й подаде буркана с мед, чувствата, които Рут се опитваше да обуздае, я заляха като вълна и точно в този миг тя осъзна, че обича Иджи с цялото си сърце. Затова се бе разплакала под дървото. Бе се разплакала, защото никога не се бе чувствала така и знаеше, че вероятно повече няма изпита подобно чувство.

А сега, месец по-късно, плачеше, защото обичаше Иджи толкова, че се налагаше да си тръгне. Иджи бе шестнайсетгодишно хлапе, страдащо от временно увлечение, и не знаеше какви ги говори. Нямаше представа какво иска, когато умоляваше Рут да остане да живее при тях, но Рут осъзнаваше, че трябва да замине.

Не бе съвсем сигурна защо точно иска да бъде с Иджи повече отколкото с който и да било друг човек на света, но го искаше. Бе се молила за това; бе плакала; но нямаше друг вариант, освен да се прибере у дома, да се омъжи за Франк Бенет — младия мъж, за когото бе сгодена — и да се опита да бъде добра майка и съпруга. Бе наясно, че каквото и да говори сега, Иджи ще преживее увлечението си и ще продължи напред. Рут постъпваше по единствения възможен начин.

Когато на следващата сутрин каза на Иджи, че си тръгва, тя напълно превъртя. Потроши стаята си и се разкрещя така, че виковете й отекваха из цялата къща.

Рут седеше на леглото си и кършеше ръце. Мама влезе при нея и каза:

— Рут, моля те, отиди да поговориш с нея. Не пуска мен и баща си в стаята, а никой от останалите не смее да влезе. Моля те, скъпа, страх ме е, че ще се нарани.

Отекна нов трясък.

Мама погледна Рут умолително.

— О, Рут, тя е като ранено животинче. Моля те, опитай се да я успокоиш.

Нини се показа на прага.

— Мамо, Еси Ру каза, че счупила и лампата. — След което погледна извинително към Рут. — Разстроена е, защото си тръгваш.

Рут тръгна по дългия коридор. Джулиан, Милдред, Патси Крут и Еси Ру се криеха в стаите си, подали само глави през вратите, и я гледаха ококорени, докато минаваше покрай тях.

Мама и Нини стояха в дъното на коридора, Нини си беше запушила уши.

Рут почука тихо на вратата.

Отвътре Иджи изкрещя:

— Оставете ме на мира, по дяволите! — И хвърли нещо, което се разби във вратата.

Мама се покашля и каза кротко:

— Деца, защо не изчакате в салона, за да не пречите на Рут?

И шестимата веднага изтърчаха по стълбите.

Рут пак почука на вратата.

— Иджи, аз съм.

— Махай се!

Искам да поговорим.

— Не! Остави ме на мира!

— Моля те, не се дръж така.

— Махай се! Сериозно говоря! — кресна Иджи в отговор и във вратата се разби още нещо.

— Моля те, пусни ме.

— Не!!!

— Моля те, миличка.

— Не!!!

— Иджи, отвори вратата веднага! Съвсем сериозно говоря, ясно ли е?

Последва миг тишина и вратата бавно се отвори.

Рут влезе и я затвори след себе си. Иджи бе потрошила всичко в стаята. Някои неща дори по два пъти.

— Защо се държиш така? Знаеше, че все някога ще си тръгна.

— Защо не ме вземеш с теб?

— Обясних ти защо.

— Тогава остани при нас.

— Не мога.

— Защо?! — изкрещя Иджи.

— Би ли престанала да крещиш? Излагаш и мен, и майка си. Цялата улица те слуша.

— Не ми пука.

— А на мен ми пука. Защо се държиш като дете?

— Защото те обичам и не искам да си ходиш!

— Иджи, ума ли си изгуби? Какво ще кажат хората, когато голямо момиче като теб се държи като… да не казвам какво?

— Не ми пука!

Рут започна да разтребва.

— Защо ще се жениш за онзи мъж?

— Обясних ти защо.

— Защо?

— Защото искам, затова.

— Но ти не го обичаш.

— Напротив.

— Не е вярно. Обичаш мен… знаеш, че е така. Обичаш мен!

— Иджи, обичам го и ще се омъжа за него.

И тогава Иджи отново полудя, разплака се и закрещя разярено:

— Ти си лъжкиня! Мразя те! Да пукнеш дано! Не искам да те виждам до края на живота си! Мразя те!

Рут я хвана за раменете и я разтърси с всички сили. По лицето на Иджи се стичаха сълзи и тя продължаваше да крещи:

— Мразя те! Да гниеш в ада дано!

— Престани! Чуваш ли ме? — И преди да се усети какво прави, Рут зашлеви Иджи с цялата си сила.

Иджи я зяпна втрещена и онемяла. Двете просто стояха и се гледаха и в този миг на Рут й се прииска просто да я сграбчи и да я прегърне силно, но знаеше, че ако го направи, никога няма да я пусне.

Тъй че Рут взе най-тежкото решение в живота си: просто се обърна, излезе и затвори вратата.