Пържени зелени домати

Бирмингам, Алабама

1 септември 1986

В четвъртък вечерта Ед Кауч се прибра и каза, че в службата има проблеми с една жена, която „мачкала топки“ и че поради това никой от мъжете не искал да работи с нея.

На следващия ден Ивлин отиде до мола, за да купи нощница за Старата мама, и докато обядваше в закусвалнята, в главата й неочаквано се появи мисъл:

Какво означава „да мачкаш топки“?

Често бе чувала Ед да използва този израз, както и „Решила е да ме хване за топките“ и „Трябва да си пазя топките на всяка цена“.

Защо Ед така се страхуваше, че някой е решил да му смачка топките? Какво всъщност бяха топките? Малки торбички със сперма; но мъжете толкова говореха за тях, та ще си рече човек, че са най-важното нещо на света. Боже, Ед за малко да умре, когато единият тестис на сина им не се бе смъкнал правилно. Лекарят им каза, че това няма да му попречи да има деца, но Ед се бе държал сякаш е голяма трагедия и искаше да го изпрати на психиатър, за да не бъде наранено чувството му за мъжественост. По онова време на Ивлин това й се стори голяма глупост — и нейните гърди не се бяха развили, а никой не реши, че трябва да й осигури психологическа помощ.

Но Ед бе спечелил, защото й каза, че не разбира какво означава — да си мъж. Дори изпадна в истерия, когато тя поиска да кастрират котарака им Валънтайн, след като заплоди сиамската котка на съседите.

Каза й: „Ако ще му режеш топките, по-добре направо да го приспят!“

Несъмнено Ед се държеше странно, когато станеше въпрос топки.

Спомни си и как веднъж бе похвалил същата си колежка, защото възразила на шефа им. Заяви, че госпожицата имала топки.

Но сега Ивлин се зачуди какво общо има смелостта на въпросната жена с анатомията на Ед. Не бе казал: „Леле, да знаеш какви яйчници има само“. Със сигурност бе заявил, че има топки. Яйчниците произвеждаха яйцеклетки, а не бяха ли те също толкова важни колкото спермата?

И кога колежката бе прекрачила границата, че от положително качество смелостта й да се превърне в проблем?

Горката жена. Ако искаше да се разбира с колегите си, трябваше до края на живота си да жонглира с въображаеми топки. Всичко се свеждаше до баланса. Ами размерът? Не бе чувала Ед да споменава за размера. Мъжете се притесняваха за размера на другото нещо, тъй че явно не бе толкова важно. На този свят явно единственото важно бе да имаш топки. И тогава я осени простичката истина, съдържаща се в това заключение. Почувства се така, сякаш някой бе прокарал молив по гръбнака й и бе сложил точка върху главата й. Изправи гръб, шокирана, че тя Ивлин Кауч от Бирмингам, Алабама, е открила отговора. Изведнъж разбра как се е почувствал Едисон, когато е открил електричеството. Разбира се! Най-важното нещо на света бе да имаш топки. Нищо чудно, че тя винаги се бе чувствала като кола без клаксон, попаднала в задръстване.

Наистина бе така. Тези две малки топки отваряха всички врати. Те бяха кредитните карти, от които се нуждаеше, за да се развива, да я изслушват, да я вземат на сериозно. Нищо чудно, че Ед бе искал син.

И след това я осени друга истина. Друга тъжна, неизбежна истина: тя нямаше топки и никога нямаше да има. Беше обречена. Завинаги без топки. Освен ако може би не се брояха топките на най-близките роднини. В нейното семейство имаше чети броя — две на Ед и две на Томи. Не… шест бяха, ако смяташе котарака. Не, я чакай малко, ако Ед толкова я обичаше, защо й дадеше една от своите? И да й я трансплантират… Точно така. А дали не можеше да се сдобие с две от анонимен донор? Да купи топките на някой мъртъв мъж, да ги сложи в кутия, да носи по важни срещи и да ги удря в масата, за да стане нейната. Може дори четири да си купи…

Нищо чудно, че християнството бе станало такъв хит. Само като си помисли човек за Исус и апостолите… А ако броиш Йоан Кръстител, ставаха общо 14 чифта и 28 топки само от тях!

Вече всичко й се изясни. Как можеше досега да е била толкова сляпа?

О, небеса, бе разкрила тайната, която жените се опитваха да разбулят от векове…

ТОВА БЕ ОТГОВОРЪТ.

Нима Лусил Бол2 не бе най-голямата телевизионна звезда?

Ивлин удари по масата с чашата си студен чай и извика тържествуващо:

— Да! Това е!!!

Всички в закусвалнята се обърнаха и впериха очи в нея.

Ивлин довърши кротко обяда си, като си мислеше: „Лусил Бол ли? Ед може и да се окаже прав. Вероятно полудявам“.