Пържени зелени домати

Уисъл Стоп, Алабама

17 октомври 1940

Когато Веста Адкок беше малка, някой й каза да говори по-високо и тя така и не забрави този съвет. Гласът й се чуваше и през тухлени стени. Боботенето на дребната жена се разнасяше из целия квартал.

Клио Тредгуд веднъж отбеляза, че няма смисъл Ърл Адкок да плаща телефонни сметки, след като Веста може просто да отвори входната врата и да се провикне към дома на онзи, с когото иска да говори.

Като се има предвид това, както и фактът, че Веста се бе назначила за председател на клуба „Аз съм по-добра от всички останали“, не бе изненадващо, че Ърл направи онова, което направи.

Ърл Адкок бе мълчалив порядъчен мъж, който винаги постъпваше правилно — един от невъзпетите герои в живота, който се ожени само защото момичето се бе спряло на него и той не искаше да нарани чувствата му. И така, Ърл си бе мълчал, докато Веста и бъдещата й свекърва организираха всичко — от сватбата до медения месец и къщата, в която щяха да се настанят младоженците.

След като се роди единственото им дете Ърл-младши — меко дундесто бледо момченце с кафяви къдрици, което се разреваше за майка си, щом баща му се приближеше до него, — Ърл осъзна, че е допуснал голяма грешка, но постъпи като джентълмен: остана си женен и отгледа сина, който живееше в дома му; беше кръв от кръвта му, но му бе напълно чужд.

Ърл ръководеше над двеста души в железопътна компания „Ел&Ен“, бе много уважаван и изключително добър в работата си. Бе се сражавал смело в Първата световна война, бе убил двама германци, но у дома положението му се свеждаше до това да е едно от двете деца на Веста, при това не любимото: Ърл-младши винаги стоеше на първо място.

„ИЗБЪРШИ СИ КРАКАТА, ПРЕДИ ДА ВЛЕЗЕШ! НЕ СЯДАЙ НА ТОЗИ СТОЛ!“

„КАК СМЕЕШ ДА ПУШИШ ВЪТРЕ… МАРШ НА ВЕРАНДАТА!“

„НЕ ВНАСЯЙ ТАЗИ ГНУСНА РИБА ВКЪЩИ. ИЗНЕСИ Я НА ДВОРА И Я ИЗЧИСТИ!“

„ИЛИ ЩЕ МАХНЕШ ТЕЗИ КУЧЕТА, ИЛИ ВЗИМАМ БЕБЕТО И СЕ МАХАМ!“

„БОЖЕ, САМО ЗА ТОВА ЛИ МИСЛИШ? ВИЕ МЪЖЕТЕ СТЕ ИСТИНСКИ ЖИВОТНИ!“

Веста му избираше дрехите, избираше приятелите му и му се нахвърли като разярена пуйка няколкото пъти, когато се опита да напляска малкия Ърл; и накрая той се предаде.

И така през годините Ърл носеше посочения му син костюм, режеше месото, ходеше на църква, беше съпруг и баща и никога не каза и дума срещу Веста. Но Ърл-младши вече бе пораснал, а от железопътната компания го пенсионираха с добра пенсия, която той незабавно приписа на Веста, и златен Железничарски часовник „Рокфорд“. И също така тихо, както бе живял, един ден Ърл се измъкна крадешком от града, като остави бележка:

Веста плесна изненадания Ърл-младши по бузата и прекара една седмица на легло със студен компрес на челото, докато целият град тайно аплодираше Ърл. Ако добрите пожелания бяха банкноти от десет долара, Ърл щеше да си замине като богаташ.