Пържени зелени домати

Старчески дом „Розовата тераса“

Старият път за Монтгомъри, Бирмингам, Алабама

27 април 1986

Госпожа Тредгуд бе особено щастлива днес, защото ядеше пържено пиле и зелева салата от картонена чиния, а в това време Ивлин бе в коридора, за да й донесе гроздов сок.

— Благодаря ти, миличка. Как ме глезиш само. Всяка седмица ми носиш лакомства. Казах на госпожа Отис: „Ивлин е толкова добра с мен все едно ми е дъщеря“. Много ти благодаря, наистина. Аз си нямам дъщеря… Свекърва ти радва ли се на вкуснотиите, които носиш?

— Не, никак даже. Донесох й пиле, но не го искаше. Двамата с Ед хич не ценят храната, ядат само за да оцелеят. Представяте ли си?

Госпожа Тредгуд отвърна, че изобщо не може да си представи подобно нещо.

Ивлин я подкани да продължи разказа си.

— Стигнахте дотам, където Рут се прибира във Валдоста, за да се омъжи…

— Точно така. И какъв удар бе това за Иджи. Как само се развилия.

— Знам, разказахте ми. Но кога се върна Рут в Уисъл Стоп?

Ивлин се настани удобно на стола с чиния пилешко в ръка и заслуша.

— О скъпа, помня много добре деня, в който се върна. Беше през двайсет и осма или може би двайсет и девета. Или пък беше през трийсета? Както и да е… Седях в кухнята със Сипси, когато мама дотича с писмото в ръка. Отвори с трясък задната врата и извика на Големия Джордж, който беше в градината е Джаспър и Артис: „Джордж, тичай да повикаш Иджи. Кажи й, че е получила писмо от госпожица Рут!“

Джордж хукна веднага. След около час Иджи влезе в кухнята, а мама, която чистеше грах, й посочи писмото на масата, без и да продума. Иджи го отвори, но странна работа — вътре изобщо нямаше писмо, а само пасаж от Библията, Рут глава първа, стих шестнайсети:

Иджи препрочете цитата многократно, след което го подаде на мама и я попита какво означава това според нея. Мама също прочете писмото, остави го на масата и продължи да чисти граха. „Означава точно това, което пише. Мисля, че утре с братята ти и Големия Джордж трябва да отидете и да приберете момичето. Знаеш много добре, че мира няма да имаш, докато не го направите“.

И мама беше права. Тъй че на другия ден отидоха в Джорджия да я вземат. Възхищавах се на Рут за смелостта й да напусне мъжа си, защото в онези дни се искаше истинска смелост за подобно нещо, не като сега, скъпа. В онези времена, ако една жена бе омъжена, си оставаше омъжена. Всички се отнасяха с Рут като с порцеланова кукла, но в много отношения тя бе по-силна от Иджи.

— Рут разведе ли се?

— О, не знам. Не съм питала. Реших, че това си е работа на Рут. Не бях виждала съпруга й, но разправяха, че бил хубавец, като изключим стъкленото око. Рут казваше, че бил от добро семейство, просто в него имало някаква жестокост към жените. Разказа, че през първата им брачна нощ се напил и я насилил, докато тя през цялото време го умолявала да спре.

— Ужас!

— Да, ужасно наистина. Кървяла дни наред, а след това никога не успяла да се отпусне и да изпита удоволствие. А, разбира се, това само го разярявало още повече. Веднъж дори я свалил с ритници по стълбите.

— Мили боже!

— После започнал да насилва горките чернокожи момичета, които работели у тях. Рут каза, че едно от тях било само на дванайсет години. Но докато разбере що за човек всъщност е той, вече било твърде късно. Майката на Рут била болна и тя нямало как да напусне мъжа си. Разправяше, че в нощите, когато Франк се прибирал ядосан и пиян и я насилвал, тя лежала, молела се на Бог и си мислела за нас, за да не полудее.

— Не можеш да опознаеш един мъж, докато не заживееш с него — отбеляза Ивлин.

— Точно така. Сипси често казваше: „Хич не знаеш каква риба си хванал, докато не я извадиш от водата“. Та слава богу, че Чуканчето така й не разбра какъв е бил баща му. Рут го напусна, докато беше бременна. Всъщност тогава дори не знаеше, че е бременна. Живееше при Иджи от два месеца, когато забеляза, че коремът й расте. Отиде на лекар и разбра, че чака бебе. Момченцето се роди в голямата къща и беше най-сладкото русо бебе на света, тежеше три килограма и имаше кафяви очи. Щом го видя, мама възкликна: „Иджи, виж, косата му е като твоята!“ И наистина беше рус като ангелче. Тогава татко Тредгуд накара Иджи да седне и й обясни, че сега носи отговорност за Рут и за бебето и че трябва хубаво да си помисли какво ще прави, след което й даде петстотин долара, за да започне някакъв бизнес. С тези пари Иджи купи кафенето.

Ивлин попита дали Франк Бенет е разбрал, че има дете.

— Не знам.

— Не е ли потърсил Рут, след като тя го е напуснала?

— Не съм сигурна, но знам, че поне веднъж е идвал в Уисъл Стоп, само че в неговия случай и това беше много.

— Защо?

— Защото го убиха.

— Какво?!

— О, да, скъпа, убиха го.